№ 3548
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110165160 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., чрез адвокат Д. М. /с пълномощно на л. 6/,
срещу „С.К“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„С.К“ АД, чрез адвокат Х. Н. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия № ***************** г., евентуално за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит под формата
на кредитна линия, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 05.12.2023 г. между „С.К“
АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за
потребителски кредит от разстояние № ***************** г., по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00
лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата
на получаването . В договора били уговорени ГПР в размер на 42,58 %, годишен лихвен
процент за кредита в размер на 36,00 %. Съгласно чл. 19 страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите
условия на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на „С.К“ АД. В чл. 29 от договора
страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 19, заемополучателят
дължи заплащане на заемодателя на неустойка, платима разсрочено заедно с погасителните
1
вноски, с което общият размер на задълженията му по договора възлизал на 455,00 лева, в
това число начислената му неустойка по чл. 29 в размер на 99,00 лева. Навежда правни
съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в
закона форма Посочва, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен
елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем
не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като
процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита,
че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая
бил над максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Излага аргументи, че клаузата на чл. 29, предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят
бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът
заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви
точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита
възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на
действително прилагания. Счита, че договорът за заем бил нищожен поради нищожност на
уговорената лихва – последната поради протИ.речие с добрите нрави предвид изключително
високият размер. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Признава се факта, че на 05.12.2023 г. между „С.К“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като
заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние №
***************** г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на
заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева, което задължение било изпълнено от
заемодателя на 05.12.2023 г. чрез плащане на „в брой“. Развива подробни съображения, че
договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания,
като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност –
на процесната клауза. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит от разстояние
№ ***************** г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание,
включително на оспорените клаузи, които протИ.речат на/заобикалят императивни
материалноправни норми или добрите нрави; че клаузата на чл. 29 е неравноправна.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже
възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора с посочената клауза. В негова тежест е да докаже, че
клаузата на чл. 29 от договора е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото съдебно заседание да изразят
становище и да ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправност на клаузи от
договора.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
05.12.2023 г. между „С.К“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***************** г., по силата
на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на
350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от
2
датата на получаването .
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССЧЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, доколкото
документите, които ищецът желае да бъде задължен ответника да представи по делото, вече
са представени с ИМ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за снабдяването му със съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Дирекция „Регистри“ пи БНБ, като неотносимо и
ненеобходимо за правния спор, с който е сезиран съдът.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за възложената ССчЕ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3