РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2668/16.12.2019г.
гр. Пловдив, 16, 12, 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.П., като разгледа докладваното
от съдия Ботев адм. дело № 2989 по описа на съда за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят
– В.Н.К. с ЕГН *********** *** , чрез адв. З. обжалва Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1030-001109/16.08.2019 год., с която
на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но н. повече от 18 месеца, отнети са СУМПС № ********* и контролен талон № 6257638.
В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност на оспорената ПАМ, като жалбоподателят счита, че действията
на актосъставителя н. са били всестранни и пълни и
той н. е изпълнил служебните си задължения активно при изясняване на случая и н.
е предприел необходимите мерки за това, акта е изготвен едностранчиво и в ущърб
на жалбоподателят, а обстоятелствата и фактите н. са изяснени в детайли,
всестранно и в нужната задълбоченост.
Ответникът – Началник група към ОД МВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция редовно уведомен н. се явява
, а в становището си на л.2 ,
счита жалбата за неоснователна.
Окръжна прокуратура - Пловдив редовно уведомена, н. встъпва в съдебното производство.
Съдът намира жалбата за подадена в
срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице с
правен интерес, поради което е
процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна.
Административната преписка е
приложена по делото от л.2 до л.14.
Съдът от събраните по делото
доказателства установи следната
фактическа обстановка:
С АУАН № 040498 от 16, 08, 2019г. е
било установено , че жалбоподателят като
водач на МПС – мерцедес с рег.№ *** в
гр. Пловдив, на улица Вечерница , пред № 3 н. спира на подаден светлинен
и звуков сигнал и отказва да му бъде извършена проверка за управление на МПС
след употреба на наркотични вещества и техни аналози. При проверката е било
установено , че водачът е нервен , с
разширени зеници и му е бил издаден талон за медицинско изследване.
От приложената по делото преписка и
конкретно от отразеното в АУАН от 16.08.2019 год. на л. 8 по делото, съдът
установи че е отразено в собственоръчно написаното възражение и обяснения на
жалбоподателя , че „оплаших
се и затова н. спрях на полицейския автомобил. Пуших марихуана преди една
седмица.“ Актът е подписан лично от К. и получен на 16.08.2019 год.
СЪДЪТ констатира , че на жалбоподателя
е бил издаден / л. 9/ талон за
изследване в 03,10ч. , но няма
доказателства той да е изпълнил предписанията
за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
На същата дата е била издадена и
оспорената ЗППАМ №19-1030-001109/ 16.08.2019 год., с която на основание чл. 22
от ЗАНН на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но н. повече от 18
месеца, отнети са СУМПС № ********* и
контролен талон № 6257638.
Актът за административно нарушение е
съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към
ОД МВР-Пловдив, сектор ПП, който акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила до
доказване на противното. Актосъставителят е
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДв.П
и авторството н. е оспорено. Фактическите установявания могат да бъдат
квалифицирани като годно основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ. В
случая н. бяха ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в АУАН,
както и в ПАМ-а. АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства по смисъла
на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.
Последното н. означава, че установените факти н. подлежат на опровергаване. За
целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта
за налагането й е самостоятелен административен акт.
От приложената справка за нарушенията
на водача се установява, че
жалбоподателя е санкциониран за няколко нарушения , а процесната ЗППАМ е обжалвана по съдебен ред.
Съдът приема за безспорна горната
фактическа обстановка и по нея няма спор от страните.
В съдебната фаза в първото о.з. жалбоподателят н. се е явил , а неговия процес.
представител адв. З. в писмена молба заявява, че н.
може да се яви в днешното съдебно заседание, поради което моли да се даде ход
на делото и жалбата се уважи.
Жалбоподателя н. е пожелал да се
събират нови доказателства, нито е представил такива.
От правна страна следва да се посочи следното:
Спорът е относно законосъобразността
на отразените и приложени правни норми в
оспорената ЗППАМ.
С процесната Заповед
на К. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1,
буква Б , т.е. Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца,
както и са отнети СУМПС № *********
и контролен талон № 6257638.
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП
/в редакция към ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г/ правни последици н. представляват
административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По
смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за
налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Видно от приложените по делото / л.11-15/ три упълномощителни
заповеди № 317з-391/ 06.02.2017г. на
директора на ОДМВР – Пловдив и Заповед № 81213/1524 /09.12.2016г., следва да се
приеме че оспорената заповед е издадена от териториално и материално
компетентен орган в предписаната от закона форма, като са посочени фактически и
правни основания за издаването й. Същият е мотивиран, Административният орган изчерпателно
е описал допуснатите от жалбоподателя нарушения, което опровергава оплакванията
на жалбоподателя за липса на мотиви.
При издаването на заповедта н. са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
В настоящия случай , както по-горе се
каза жалбоподателя жалбата си твърди, че н. е доволен от наложената ПАМ, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на материалния и процесуален закон, при неправилно установена
фактическа обстановка, поради което моли да бъде отменена изцяло.
Жалбоподателят н. оспорва
фактическата обстановка нито авторството на нарушението . Към АУАН няма приложено възражение в тридневния срок по
ЗАНН.
Съгласно непротиворечивата практика
на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента
на установяване на нарушението , в случая към момента на издаване на процесната Заповед за прилагане на административна мярка ,
т.е. към 16,08,2019година.
Законодателят в чл. 150. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) на ЗДП е
приел , че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В случая при тежест на доказване върху
жалбоподателя той н. успя да обори
установеното от АНО , че на 16,08,2019г. в гр. Пловдив, около 00,50ч. е управлявал личното си МПС след като е пушил марихуана преди една седмица
, както и че н. е изпълнил предписанията за химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Въз основа на горното поведение от
страна на жалбоподателя , на основание
чл. 171 от ЗДП му е наложена и процесната ЗППАМ.
Към момента на издаване на оспорената заповед АНО правилно и
законосъобразно е приложил относимата правна норма
, както и законосъобразно му е отнето СУМПС
, както и контролния му талон, поради което жалбата на К. следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172 от АПК Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.К. с ЕГН ***********
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №19-1030-001109/16.08.2019 год., с която на
основание чл. 22 от ЗАНН му е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но н. повече от 18
месеца, отнети са СУМПС № ********* и
контролен талон № 6257638.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия :