Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 23.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 77 по описа на РС-Харманли за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от А.Г.У., ЕГН: **********
*** против Наказателно постановление №19-0271-002012 от 27.12.2019 година на ВПД
Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково. Жалбоподателят счита, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, като твърди, че в АУАН и НП не била описана точната
фактическа обстановка, т.е. нарушени били чл.42, т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН. АУАН
не бил съставен от очевидец, т.е. нарушен евентуално бил и чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АНО не бил цитирал цялата норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а само част от
посочените в нея хипотези. Счита вмененото му във вина адм.нарушение за
несъставомерно и излага подробни съображения в тази насока. Оспорва и наличието
на виновно поведение предвид липсата на доказателства за скоростта на движение.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
пълномощника си адв.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган
/АНО/ АПИ, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 15.12.2019г.,
в 01:15 часа жалбоподателят А.У. като водач на лек автомобил марка „БМВ
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 096941 от 15.12.2019г. от Я.Я. – мл.автоконтрольор за нарушение по чл.20 ал.2
от ЗДвП, а именно за това, че на горепосочените дата и място жалбоподателят не
е избрал скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя и е връчен на същия, като в законоустановения срок не са
депозирани възражения против АУАН.
Административнонаказващият орган
(АНО) в издаденото от ВПД Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково Наказателно
постановление №19-0271-002012 от 27.12.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа
обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана
фактическата обстановка и самото извършено нарушение. С така извършеното
АНО е приел за нарушен също чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Предвид това и на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лв.
Гореописаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН № 096941 от 15.12.2019г.,
както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя Я.Я. и А.И. ***, чиито показания съдът кредитира с
доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в
обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са издадени от
компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37,
ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената
Заповед №8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, с която се
допълва Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва от страните.
При издаване на АУАН и на НП е нарушено правилото
на чл.42, т.5 от ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН – описание на
законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване
на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре
пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост
да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се
взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората
визира опасност, възникнала на пътя, т. е. опасност, която не попада в обхвата
на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т. 37 от
ДР на ЗДвП ("препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението). В случая не е ясно също и в
коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради
несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред
предвидимото препятствие или поради възникване на опасност на пътя, пред която
не е намалил и спрял. Актосъставителят и административно наказващият орган не
са разграничили двете хипотези, визирани в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, като са посочени и двете като възможности при словесното
изписване на нарушената законова разпоредба, което само по себе си е
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. В
случая е посочено както предвидимо препятствие, обосноваващо необходимостта от
спиране на движението, така и опасност за движението, обосноваваща намаляване
на скоростта и спиране само при необходимост.
Изложеното обосновава извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и обуславя отмяната му на това основание. Предвид
изложеното невъзможна и безпредметна се явява проверката по същество на спора,
поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя У. следва да се присъдят
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0271-002012
от 27.12.2019 година на ВПД Началник РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на А.Г.У.,
ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179
ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
да заплати на А.Г.У., ЕГН: ********** *** направените по делото разноски в
размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :