РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. С., 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Чакърова
при участието на секретаря В.а Младенова
като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно
наказателно дело № 20245440200510 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № ***/26.08.2024г. на
В. ***, с което за извършено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП на В. А. П.,
с ЕГН: **********, с адрес: с. Г., общ. Б., е наложено наказание на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца.
Жалбоподателят В. А. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
е необоснован и незаконосъобразен, постановен при неизяснена фактическа
обстановка, както и да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. А. П. се
явява, както и се представлява от адв. С. К. – АК – Х., редовно упълномощен,
моли да бъде отменен обжалваният акт, претендира и разноски.
В съдебната фаза се ангажират допълнителни писмени доказателства,
както и се ангажират гласни доказателства, чрез разпит на четирима
свидетели.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП
(въззиваемата страна) - В. ****, редовно призован, не се явява, представлява
1
се от юрисконсулт Н. Ш. – редовно упълномощен, който оспорва жалбата и
моли издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи
следното от фактическа страна:
При изпълнение на служебните си задължения на дата 11.08.2024г.,
свидетелят В. И. Д., на длъжност мл. автоконтрольор, в присъствието на
свидетеля В. Е. К. и свидетеля Д. В. Е., съставили АУАН на В. А. П. за това, че
на 11.08.2024 г. в 00:47 часа, в община Б., на РП трети клас 8611, при км. ****,
като водач на собствения си лек автомобил марка *** *** с регистрационен
номер *** с посока на движение от с. Д. към с. Г. допуска следното
нарушение: 1. На 11.08.2024г. в 00:51ч. на водача В. П. извършил проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARDN 0084, калиброван със срок на валидност до ноември 2024г. видно
от поставения му стикер с номер 02704, който отчел на дисплея 1,08 промила
на хиляда концентрация на алкохол в кръвта му установено посредством
измерване концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух, с което
установил управление на МПС след употреба на алкохол от В. П.. Видимо
адекватен с дъх на алкохол, казал, че е изпил две бири преди около два часа.
Издаден и връчен талон за изследване номер 257277 от 11.08.2024г. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр номер ARDN 0084, като уредът отчел 1.08 промила алкохол.
Актът е предявен, подписан е без възражения и е връчен на
жалбоподателя. На В. П. е издаден и Талон за медицинско изследване № ***,
като жалбоподателят се е явил за изследване в посочения часови диапазон във
ФСМП-Б., където са му били взети 2 бр. биологични (кръвни) проби.
Извършена била химическа експертиза на взетите кръвни проби, от която се
установило 0,93 % концентрация на алкохол в кръвта на В. П. съгласно
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръв и урина № 321/14.08.2024г. съставен в УМБАЛ –П. АД.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, ВПД началник група в ОДМВР С., РУ М.,
издава процесното НП № ***/26.08.2024г. В издадения санкционен акт, АНО
2
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушениенията, дадена от контролния орган като
допълва, че с извършената химическа експертиза е установената 0,93 %
концентрация на алкохол в кръвта на В. П. съгласно Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №
321/14.08.2024г., заведен в РУ М. с вх. №***/15.08.2024г. и налага на В. П.
следните административни наказания - на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца.
НП е връчено на жалбоподателя лично.
Приложена по делото е и справка за нарушител, както и Заповед
№***/22.03.2022г. на Министъра на МВР за определяне на технически
средства за извършване на проверка за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка
със становищата на страните, направи следните фактически и правни
изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд С.. Ето защо същата е проявила
своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че по делото не се
съдържа информация и не се навеждат твърдения глобата да е платена, поради
което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
НП, в резултат на плащане на финансовата санкция.
ОТНОСНО КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН
3
Материалната компетентност на актосъставителя и на В. ***** С., РУ
М. да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетата по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра на
МВР и Заповед № 1695/22.12.2022 година на Директора на ОД на МВР С.,
вземайки предвид факта, че В. И. Д. заема длъжността "“Младши
автоконтрольор“ в сектор Пътна полиция при ОД МВР – С. , а Я. Я. Х. е
назначен на длъжността " **** С., РУ М. ", т. е. последният се явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП –
Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА
Преценена по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съгласно чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП:
„(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно
средство е забранено:
1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр.
77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;“
Съгласно чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП:
Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1)
(Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух:
……..
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв.
4
По делото се установи, че на 11.08.2024 г. в 00:47 часа, в община Б.,
на РП трети клас 8611, при км. 41+600, като водач на собствения си лек
автомобил марка *** *** с регистрационен номер *** с посока на движение
от с. Д. към с. Г. в 00:51ч. на водача В. П. била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
номер ARDN 0084, калиброван със срок на валидност до ноември 2024г. видно
от поставения му стикер с номер 02704, който отчел на дисплея 1,08 промила
на хиляда концентрация на алкохол в кръвта му установено посредством
измерване концентрацията на алкохол в издишания от водача въздух, с което
било установено управление на МПС след употреба на алкохол от В. П..
Видимо адекватен с дъх на алкохол, казал, че е изпил две бири преди около
два часа. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр номер ARDN 0084, като уреда отчел 1.08
промила алкохол. На В. П. е издаден и връчен талон за медицинско изследване
номер *** от 11.08.2024г., като същият се явил за изследване в посочения
часови диапазон във ФСМП-Б., където са му били взети 2 бр. биологични
(кръвни) проби. Извършена била химическа експертиза на взетите кръвни
проби, от която се установило 0,93 % концентрация на алкохол в кръвта на В.
П. съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина № 321/14.08.2024г. съставен в УМБАЛ –П. АД и
входирана в РУ М. с №***/15.08.2024г..
По този начин В. П. е осъществил административно нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП , като законосъобразно му е наложена предвидената
санкция в нормата на чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП.
Авторството на деянието и вината на жалбоподателката са безспорно
установени от показанията на разпитаните свидетели В. Д., В. К. и Д. Е., които
показания съдът кредитира като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
последователни, както и същите се потвърждават от приобщените по делото
писмени доказателства.
Фактическата обстановка описана в АУАН и НП се установява по
безспорен начин от показанията на разпитаните на съдебното следствие
свидетели, които съдът кредитира, както посочи по-горе, както и събраните по
надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за
медицинско изследване № *** от 11.08.2024г., Протокол за медицинско
5
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 321 от 24.08.2024 г., копие
от Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР и Заповед
№ 1695/22.12.2022 година на Директора на ОД на МВР С., копие на Заповед
№***/22.03.2022г. на Министъра на МВР за определяне на технически
средства за извършване на проверка за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта на водачите на МПС, както и списък на преминалите
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха от 27.05.2024г.
Разпоредбата на чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на
пътни превозни средства да управляват такива с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни
средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Издадената на базата на тази законова делегация наредба е
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По дело по безспорен начин беше установено, че на инкриминираната
дата жалбоподателят П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 промила /на хиляда/, а именно 0,93 промила, която
концентрация е установена посредством двукратно химическо изследване по
метода на газовата хроматография при спазване на изискванията на Наредба
№ 1/19.07.2017 г., с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Нарушението е извършено виновно, при форма на
вина – пряк умисъл. Жалбоподателят В. П. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите общественоопасни последици, като пряко е
целял именно тяхното настъпване.
Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че при установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на В. П. не са спазени изискванията на
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това
6
твърдение не се доказва от събрания по делото доказателствен материал, както
и не се установява да е опорочена тази процедура съгласно изискванията в
посочената наредба.
Съдът е оставил без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за извършване на повторно изследване на
контролната кръвна проба, поради липсата на основания обуславящи и
налагащи извършването на повторно изследване на кръвната проба, както и
съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, в която е закрепено
правото на изследваното лице в 7-мо дневен срок от връчване на
наказателното постановление да поиска повторно изследване на кръвната му
проба, което може да се упражни в предвидения срок за съхранение на
иззетите проби, който съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от същата наредба
е не по-малък от три месеца за изследване на алкохол в кръвта. Предвиденият
в чл. 27, ал. 3 от Наредбата срок не е преклузивен, тъй като повторното
изследване е допустимо да се извърши до изтичане на законовите срокове за
съхранение на пробите, които срокове, към датата на о.с.з., в което е
направено искането, отдавна са изтекли.
Освен гореизложеното, съдът приема, че по делото липсват данни -
смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да се направи извод, че
извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните такива нарушения, поради
което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да се квалифицира
като маловажен случай. На първо място управлението на МПС под
въздействието на алкохол значително повишава опасността от реализиране на
ПТП, с което употребилият алкохол водач застрашава освен собственото си
здраве и живот и тези на оставалите участници в движението.
Законодателят в чл. 174, ал.1 ЗДвП е диференцирал
административните наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС
налагани на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда в зависимост от установената концентрация на алкохол в
кръвта. Доколкото в конкретния случай доказаната концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя П. е била 0,93 промила, попадаща в границите от 0,8
на хиляда до 1,20 на хиляда, то правилно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл. 174, ал.1 т.2 ЗДвП и е наложил на жалбоподателя В. П. глоба
7
в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. За извършеното нарушение законодателят е определил
административните наказания в абсолютен размер, съвпадащ с този, наложен
от АНО, поради което за съда не съществува възможност за тяхното
ревизиране.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните признаци
на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, като съдът
намира, че основателно е бил санкциониран.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че издаденото НП е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските: Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни по делото. При този изход на делото искането на ответната по
жалбата страна за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде
уважено, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на ОД на МВР разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
По изложените по-горе съображения на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, РС С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № ***/26.08.2024г. на В. *** С., РУ М.,
с което за извършено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП на В. А. П., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Г., общ. Б., е наложено наказание на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г., общ. Б. да
заплати на ОД МВР – С. разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС – С. в 14-дневен срок
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8
9