Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично съдебно двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА ч. гр. д. № 12914 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на взискателя „Т.С.” ЕАД, срещу
акт на съдебния изпълнител – разпореждане за
прекратяване на производството по изпълнително
дело № 20118490400096 по описа ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, на
основание чл. 433, ал. 2 ГПК – поради погасяване на изпълняемото право – плащане на
дължимите суми от длъжника, връчено на взискателя на
29.08.2019 г.
Жалбоподателят
излага доводи, че задължението, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното дело, не е погасено към 29.08.2019 г. Сочи
че остатъкът по същото към 04.09.2019 г. е, както следва: 767,93 лв. –
главница, и 56,31 лв. – лихва. Съобразно изложеното иска обжалваното
постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Длъжникът по
изпълнението – М.Я.И. не е депозирала възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК срещу жалбата. В открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2020 г. оспорва частната
жалба и заявява, че е платила всички свои задължения по изпълнителното дело,
поради което същото е прекратено.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ А.П., с рег. №
849 на КЧСИ, по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, с които е
заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като
взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК взискателят
може да обжалва прекратяването на
принудителното изпълнение. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК). Частната жалбата е подадена в
срок, същата изхожда от лице, овластено да търси защита от
принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление
за прекратяване на принудителното изпълнение ) и дължимата държавна такса е
внесена. Предвид изложеното, съдът намира, че депозираната частна жалба е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са
следните:
Изпълнително
дело № 20118490400096 по описа ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, е
образувано по молба на „Т.С.” ЕАД, с вх. № 01081/04.02.2011 г. с приложен изпълнителен лист от 10.05.2002 г. по гр. д. 224/2002 г. по описа
на СРС за събиране на суми от длъжника М.Я.И., както
следва: 1 806,76 лв. – главница, 612,02 лв. лихва за забава, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 14.01.2002 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата 48,38 лв. – разноски по делото.
За
установяване на размера на извършените по делото плащания за погасяване на
дълга и размера на същия към датата на обжалваното разпореждане по делото е
изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което въззивният съд
кредитира, като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че
общият размер на плащаниятам извършени от работодателя на длъжника по наложен
запор върху трудовото възнаграждения на същия са в размер на 6 473,49 лв.
Видно от Таблица № 1, колона 5, от заключението, удуржаните суми от ЧСИ А.П. за
такси и разноски са в общ размер на 685,16 лв. За погасяване на задължението по
изпълнителното дело на взискателя „Т.С.” ЕАД е преведена сума в общ размер на
5 788,33 лв. При спазване на датите и сумите, заплатени от ЧСИ А.П. към
„Топлофикация София” и при погасяване в последователност: авансови такси,
разноски, лихва за забава, законна лихва и главница, със заплатената сума в общ
размер на 5 7 88,33 лв. са погасени следните задължения: 108 лв. – авансови
такси, 43,38 лв. – разноски, 612,02 лв. – лихва за забава, 3 317,73 лв. –
погасена законна лихва върху главницата, с отчитане намаляването на главницата,
за период от 14.01.2002 г. до последното плащане към „Т.С.” ЕАД на 13.12.2018
г., 1707,20 лв. - погасена главница.
Предвид извършените плащания, след последното такова, извършено на 13.12.2018
г. е останала непогасена главница в размер на 99,56 лв.
Предвид изложеното, неправилно с обжалваното разпореждане ЧСИ А.П. е приел,
че задължението по изпълнителното дело е погасено към 29.08.2019 г., поради
което и на основание чл. 433, ал. 2 ГПК е прекратил производството по делото. В
обобщение, по изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т. – С." ЕАД – взискател по изпълнително
дело № 20118490400096 по описа ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, разпореждане на ЧСИ А.П., връчено на взискателя на 29.08.2019 г., за
прекратяване на производството по делото на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК – поради пълно
погасяване на задължението от длъжника М.Я.И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.