№ 29
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ НИРАБУС”
ООД, ЕИК 119 618 403, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.” Райно Попович”
№ 8,ет.3, представлявано от управителя Д. АТ. СК. срещу НП № 23-0001101/07.12.2020 год.
на Директора на РД „ АА”.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е
незаконосъобразно. Сочи се, че АУАН, въз основа на който е издадено НП е
незаконосъобразен, тъй като е подписан само от един свидетел, с което е допуснато
нарушение на чл.40 от ЗАНН.На следващо място се сочи, че при съставянето на АУАН не е
спазена разпоредбата на чл.42,т.5 от ЗАНН, като неправилно е определена посочената като
нарушена норма. Твърди се, че предоставеното копие на АУАН е било нечетливо, и като
такова не е било годно до послужи за издаване на законосъобразно НП. Твърди се и, че е
допуснато нарушение на чл.52,ал.1 от ЗАНН, като не била посочена датата на получаване на
административнонаказателната преписка, от което да се установи дали е спазен срока за
произнасяне по същата.Твърди се и, че НП не отговаря на изискванията на чл.57,т.6 от
ЗАНН. На последно място се иска приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна – РД АА Варна , редовно призована не се представлява.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
1
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
При извършена на 21.09.2020 год. около 16,10 часа в гр.Варна, комплексна проверка на
документите относно транспортната дейност за периода от 14.05.2020 год. до 13.08.2020 год.
на превозвача „НИРА БУС” ООД, ЕИК 119 618 403, представлявано от Д. АТ. СК. с ЕГН
**********, притежаваща лиценз на Общността № 0654 за международен обществен превоз
на пътници с автобус било установено, че на 03.07.2020 год., превозвачът е допуснал водача
Д. АТ. СК. с ЕГН ********** , който не отговаря на изискванията на чл.7а, ал.2,предл. 3 от
ЗАвтПр – водача не притежава удостоверение за психологическа годност, издадено по реда
на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП, да управлява МПС – автобус, кат. М3, марка
ТЕМСА с рег. № ***, оборудван с дигитален тахограф, с което е извършен обществен
превоз на пътници – случаен на основание пътен лист № 8843507/03.07.2020 год..
Управлението на автобуса е видно от направена разпечатка с програма TDCS на
предоставената информация на магнитен носител от картата на водача.От направената
справка в Регистър на психологимческите изследвания на ИА „АА” се установява, че водача
е придобил удостоверение за психологическа годност № 656859 на 14.09.2020 год..
За констатираното нарушение бил съставен АУАН, сер. А-2019 № 277716/21.09.2020 год., в
който актосъставителя приел, че дружеството е осъществило нарушение на
чл.96г,ал.1,предл.2 от Закона за автомобилните превози.Акта бил съставен в присъствието
на управителя на дружеството и подписан от него без възражения .
Впоследствие не се е възползвал от законното си право по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 23-
0001101/07.12.2020 год., с което за извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр
на същото основание наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 / три
хиляди/ лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
Й.Й.,който потвърждава констатациите в АУАН.Твърди, че при извършена комплексна
проверка на дружеството-превозвач, притежаващо лиценз за извършване на международен
превоз на пътници с автобус, при прегледа на представените документи се установило, че на
03.07.2020 год. превозвача е допуснал водача да управлява автобус, без да притежава
удостоверение за психологическа годност. При извършената справка в регистъра за
психологически изследвания на ИА АА се установило, че водача придобива удостоверение
на 14.09.2020 год. – преди приключване на комплексната проверка.
С показанията си св.Г. потвърждава казаното от св.Й..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Й. и Г. , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган - съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията, като АУАН
също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание
на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование, седалище и адрес на управление, ЕИК,
представляващ.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството
"превозвач" по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗАвтПр, доколкото същият в качеството си на
юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на
пътници с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В същото време
търговецът притежава Лиценз на Общността № 0654 за извършване на международен
обществен превоз на пътници с автобус , поради което е имал задължение да осъществява
превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания, между които и
за психологическа годност.
Видно от справката в централния регистър на психологическите изследвания на водачите в
информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е, че
към датата на извършване на превоза – 03.07.2020 г., водачът Д. АТ. СК. не е имал въобще
издадено удостоверение за психологическа годност, тъй като такова му е било издадено на
14.09.2020 год..
Нормативно установеното изискване е за наличие на валидно удостоверение за
психологическа годност към датата на извършване на превоза.
Съгласно разпоредбата на чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвтПр /в редакцията й към датата на
извършване на нарушението/ лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
3
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбата по чл.7,ал.3 от ЗАвтПр.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът счита, че издаденото НП е
обосновано.
От всички доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че „
НИРА БУС“ ООД има качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл.7 „а“ ал.2
от ЗАвП може да осъществява превоз на пътници само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
ЗДвП.Установено е и че водачът , който е извършил превоз на товари за дружеството на
03.07.2020 год. (, който е и управител на дружеството), не е имал издадено удостоверение
за психологическа годност. Видно от приложената по преписката справка е, че новото
удостоверение е било издадено на 45.09.2020г., т.е. след осъществяване на
превоза. Обстоятелството, че именно на 03.07.2020 г. водача е управлявал превозно
средство, с което е бил осъществен превоз се доказва по безспорен и категоричен начин от
приложената по преписката информация от дигиталния тахограф, пътния лист и разпечатка
от картата на водача. Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че от страна
на „ НИРА БУС “ ООД е допуснато нарушение на чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от ЗАвП.За превозвача
е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на закона или
на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за притежание
на удостоверение за психологическа годност на водача е въведено с нормата на чл.7 „а“
ал.2 от ЗАвП, респективно с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП.Допуснатото нарушение е
било осъществено в седалището на дружеството, тъй като от там то ръководи своята
оперативна дейност по извършване на превози. В този смисъл там е и мястото на
конкретното нарушение-допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
За превозвача е било налице задължение да организира работата на водачите по такъв начин,
че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в
случая не е било изпълнено.
Неоснователни са направените възражения.
Изискването на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършването или установяването му. Същевременно, в ал.3 от същата
разпоредба е посочено, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Действително, ако е налице свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, актосъставителят следва да предпочете и посочи него в съставения АУАН.
Това е така, защото свидетелите са източник на гласни доказателства в процеса и съдействат
за установяване на обективната истина по случая. Непосочването на такъв свидетел обаче,
4
дори да е налице, макар и да представлява нарушение, то само по себе си не е от категорията
на съществените такива, опорочаващо административнонаказателната процедура до степен
такава, че да се наложи отмяна на завършващият същата акт, а единствено създава за
административния орган задължение да докаже тезата си по един несъмнен начин. Това
според настоящата инстанция е сторено в хода на съдебното производство. В случая
показанията на свидетелите Й. и Г. – актосъставител и свидетел по съставяне на акта са
логични, единни и безпротиворечиви и позволяват на съда да формира изводи относно
релевантните за случая факти, поради което според състава на съда , в случая не е налице
твърдяното нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
На следващо място посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя
съдържа и хипотеза и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в
акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е
налице нарушено право на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Не на последно място следва да се посочи, че в случая отговорността на дружеството е
ангажирана за допустителство, предвидено именно в нормата на чл. 96 г ал.1 от ЗАвтПр.
Що се касае до възражението за допуснато нарушение на чл.52,ал.1 от ЗАНН, действително
НП е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 52 ЗАНН, но трайната съдебна
практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда,
установен в чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на
правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна
сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на
чл.34, ал.3 от ЗАНН, е шестмесечен от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на
21.09.2020 год., а наказателното постановление е издадено на 07.12.2020 год., т.е. преди
изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално
нарушение.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН.Неговата степен на обществена опасност не се различава от останалите нарушения от
този вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди.В случая следва
да се има предвид, че водача е извършвал превози в целия период, в който не е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Поради това съдът намира, че не следва
да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 96г ал.1 предл. 2 от Закона за
автомобилния превоз, действащ към момента на установяване на нарушението "който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв..
Законодателят е фиксирал размера на административните наказания и не е предоставил
5
никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият
случай, при определяне на административното наказание, административно наказващият
орган е наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата- като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК.Предвид изхода на спора такива се дължат на въззиваемата страна.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител-юрисконсулт. Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което
жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП
обвинение, но юрисконсулт не се е явил в съдебното производство. Ето защо искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001101/07.12.2020 год. на Директора на РД „ АА”, с което на
„ НИРАБУС” ООД, ЕИК 119 618 403, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”
Райно Попович” № 8,ет.3, представлявано от управителя Д. АТ. СК. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр на същото основание е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на РД „ АА“ Варна за присъждане на
разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6