Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 770 / 25.11.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На двадесет и осми октомври
през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела
Бончева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело
номер 1900 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е от Н.П.Д. с ЕГН **********
***; против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37; иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.І от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е
потребител на ел.енергия с клиентски номер **********. С писмо с изх. №
7811525/17.06.2019 г. ответникът я уведомил, че при извършена проверка на
мереното на тази енергия на обект с ИТН № 1561184 на адреса й и за посочения
клиентски номер – констатирано било, че електромерът бил манипулиран и отчитал
с грешка от -68,07%. Предвид тези несъответствия на метрологичните и технически
изисквания, ответното дружество приело, че ползваната от ищцата ел.енергия била
неизмерена и незаплатена. На основание чл.48 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, сметката й
за ел.енергия за времето от 90 дни, т.е. от 23.03.2018 г. до 21.06.2018 г. била
коригирана, като допълнително начислената ел.енергия била на стойност 514,91
лв., за която ответникът издал фактура № **********/17.06.2019 г. Ищцата
възразява, че така извършеното начисляване на допълнителна ел.енергия било
неправомерно, в нарушение на ЗЕ, ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и на ПИКЕЕ. Ищцата не
била уведомена за проверката и не присъствала на нея. Липсвал констативен
протокол за проверката, не й били изпратени никакви документи за извършена
експертиза, от които да е видно, че действително процесният електромер е този, за
който се твърди, че е манипулиран. Единствено предоставени й били цитираните
писмо и фактура. Не ставало ясно и как ответникът е изчислил периода, за който
е коригирана сметката, при съобразяване на чл.48 ал.1 и 2 от ПИКЕЕ. Липсвали
данни и за виновно поведение от страна на ищцата, от което в причинна връзка да
са настъпили вреди за дружеството. Такива действия или бездействия ищцата не
била извършвала. Електромерът се намирал извън дома й и никой освен служителите
на „ЕР Юг“ ЕАД нямали достъп до него, със задълженията по чл.44 от ЗИзм и
чл.120 ал.1 от ЗЕ, чието неизпълнение не можело да ощетява потребителя, чрез
извършване на корекция на сметката за минал период. СТИ било собствено на
ответника, при което задължението за поддържането му в техническа изправност
било за него. Липсвала яснота, от коя дата в случая е налице неотчитане или
неточно отчитане на ел.енергия, при което ответното дружество неоснователно се
обогатило, след като ищцата му заплатила процесната недължима сума пари.
Недоказани били констатациите за неизправност в отчитането на електромера.
На следващо
място, липсвало каквото и да било основание за извършване на корекционна
процедура. Към момента на проверката на 21.06.2018 г. и към настоящия момент,
липсвала приложима нормативна уредба и процедура за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Ответникът
незаконосъобразно се основавал на чл.48 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, т.к. те били
отменени от ВАС поради неспазване на административно- производствената процедура
по приемането им. Приложими били чл.45 ал.1, вр. чл.41, вр. чл.47 и раздел IX
от ПИКЕЕ, които норми били на основание законовата делегация по чл.83 т.6 от
ЗЕ, но при съобразяване на чл.2 ал.2 и чл.12 от ЗНА. Нормите, отнасящи се до
изчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали форма на
обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не
засягали неизпълнението на задълженията на потребителя, докато не се установи,
че неизмерването е резултат на негово виновно поведение, арг. от чл.82 от ЗЗД.
Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без
вина няма отговорност, като се регламентирали от нормативен акт със силата на
закон, арг. чл.3 ал.1 от ЗНА. Но според чл.15 ал.1 и 3 от ЗНА, когато
подзаконовият акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие с
нормите от по-висока йерархия, вкл. с тези, от които се извеждат правни
принципи, каквито били чл.81 ал.1 и чл.82 от ЗЗД. В случая не били съобразени
тези изисквания. Разпоредбата, която регламентирала отговорност на потребителя
и субективно право на доставчика на ел.енергия да получи плащане, компенсиращо
стойността на неизмерената, респ. неправилно измерената, ел.енергия било
необходимо да е установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените
отношения във връзка с продажбата й. Това в случая бил ЗЕ, а ПИКЕЕ можел
единствено да го допълни и уточни, като установи нормативно методиката, по
която следва да става преизчисляването. Отделно от това, при непосочен точен
период, не можела да се отчете реално консумираната ел.енергия, като
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било
неприемливо, т.к. допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и
неползвана от потребителя ел.енергия. В случая отчетният период бил произволно
определен, при което клаузите на чл.48, чл.50 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ били
неравноправни, т.к. създавали в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Тази клауза
противоречала и на чл.82 от ЗЗД, както и на чл.10 ал.1 и 2 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно
енергийната ефективност. Като такава тя била нищожна и не обвързвала с
действието си страните и съда.
Предвид
изложеното, ответникът не можел да коригира потребителската сметка, щом не е
определен точен период и не била отчетена реално консумираната ел.енергия, щом
не било доказано неточно отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се
дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължение на
ищцата. Същевременно, в случая при проверката не била констатирана грешка в
отчитането. На 09.07.2019 г. ищцата заплатила на ответника процесната сума
пари, въпреки че тя била недължима, поради прекъсване на подаването на
ел.енергия. Предвид изложеното, за нея налице бил правен интерес от предявяване
на настоящия иск, като иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати процесната сума пари, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като й
присъди направените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищцата не
се явява и не се представлява.
Ответникът представя отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като
възразява, че в случая точно била спазена процедурата за корекция на сметката
на електрическа енергия, съдържаща се в ПИКЕЕ, при което искът бил допустим, но
неоснователен и като такъв следвало да се отхвърли. Сочи, че на 21.06.2018 г.
служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД /ЕР Юг/ извършили проверка на
електромера, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищцата,
находящ се на адреса й /ИТН 1561184/.
Проверката била извършена от двама служители, които установили, че грешката на
електромера е извън допустимите норми, със съмнение за осъществено
нерегламентирано въздействие, като демонтирали СТИ, поставили го в безшевна
торба за експертиза, като на мястото му монтирали нов /Приложение № 32 към Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. За същото
бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 445012/21.06.2018
г. Въпреки положените усилия от служителите, да открият клиента за да присъства,
той не бил намерен, а проверката била извършена в присъствието на двама
свидетели, които не са служители на мрежовия оператор и които подписали
протокола. Електромерът бил предаден на БИМ за извършване на метрологична
експертиза, за което съставен бил констативен протокол с № 246/25.02.2019 г., потвърдила
съмненията за извършена нерегламентирана манипулация. Предвид изложеното и
наличието на предпоставките по чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната
електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия
при спазване на чл.48 ал.1 т.1 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително 2795 кВч,
на стойност 514,91 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била извършена
корекцията бил 90 дни, като първата дата 23.03.2018 г. /началото на
корекционния период/ била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, най-близък до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период
назад, считано от датата на проверката – 21.06.2018 г. /чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ/.
ЕР Юг предоставило тази информация на ответника, който от своя страна издал
процесната фактура № **********/17.06.2019 г. /чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ/ за
допълнително начислената сума, в следствие на установеното непълно измерване на
електрическа енергия, и с писмо с изх. № 7811525/17.06.2019 г. изпратило
уведомление за това, с препоръчано писмо с обратна разписка, получено от
ищцата, която приложила към исковата си молба всички изпратени й
документи.
Ответникът възразява, че
съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала
правомощие да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия,
които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.1 т.
6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98 от 2013 г., като в случая приложение намирали чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.1
т.1 б.”а” от същите. Цитираните норми били законовото основание за
преизчисление на сметката на клиента. На следващо място, ответникът възразява,
че той нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, което
било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к.
посочените законови разпоредби не съдържали изискване за установяване на
виновно поведение на крайния потребител. Напротив единственото условие за
едностранна корекция било, установяването по съответния ред, че е налице случай
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Липсата в ОУ на
ищцовото дружество на предвиден изричен ред за уведомяването на клиентите не
водела до недължимост на начислената сума. Тъй като налице били всички
изискуеми от закона предпоставки за валидното извършване на корекцията на
сметка в процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да се
отхвърли, като на ответника се присъдят деловодни разноски. Това си искане
ответникът поддържа в депозирано по делото допълнително писмено становище, в
което прави възражение и за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски
хонорар. В открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищцата е клиент
на ответното дружество – като потребител на електроенергия, доставяна й до
имот, находящ се в *************; с клиентски номер **********, с ИТН № 1561184. На 21.06.2018
г. двама служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, в присъствието на двама
свидетели, са извършили проверка в имота на ищцата, за което са съставили
констативен протокол № 445012 от същата дата за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване. В него се сочи, че проверката е извършена на
основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ, а протоколът е съставен на основание чл.47 и 48
ал.2 от същите. Протоколът съдържа данните от техническата проверка на
електромер с фабр. № *********. Относно обезопасеност, защитеност и техническо
състояние се сочи - електромерно табло ТЕМО непломбирано, незаключено; със
захранващи вериги – необезопасени; електромер – пломбиран. Протоколът съдържа
данни от контролно измерване, констатирало грешка от -56,04%. В него се сочи
още, че електромерът е демонтиран за експертиза. Отразени са данни за
техническата проверка на новомонтирания електромер, както и извършените
действия след проверката – демонтирането на стария електромер и поставянето му
в безшевна торба, пломбирана с пломба за предаване за експертиза; както и
пломбирането след проверката на капачката на електромера. Протоколът е подписан
от извършилите проверката служители и от присъствалите двамата свидетели.
Съдържа отбелязване, че т.к. клиентът не бил открит, на основание чл.47 ал.3 от
ПИКЕЕ, протоколът бил съставен в присъствието на свидетели, в четири
еднообразни екземпляра. Като писмено доказателство по делото се представи и
прие констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
246/25.02.2019 г. на БИМ-ГД „МИУ”-РО – София, сектор Евро. Същият касае
експертизата на процесния демонтиран от имота на ищцата електромер – еднофазен,
двутарифен, статичен, тип NP71E.1-28-1, производител ADD AX 2017г., с идентификационен № *********, извършена на 25.02.2019
г. В протокола се сочи, като резултат от проверката – наличие на механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера – пробит основен
капак на електромера, наличие на необходими обозначения на табелката на
електромера, както и допълнителна метрологична маркировка и идентификационен
номер на нотифицирания орган, извършил оценяването; както и наличие на пломби
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера – фирмен
знак. Отразени са подробно техническите резултати от извършените проверки и
изпитвания. Относно проверката на точността на електромера се сочи, че при
кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка, при различни
стойности са отчитани грешки от -67,93% до -68,60%. Проверката на показващото
устройство е отчела грешка от -68%. Относно техническото състояние на частите и
механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че при отваряне на
електромера е констатирано: осъществяван достъп до вътрешността на електромера,
чрез пробиване на отвори от горната страна на капака; като основният капак е
пробит на две места и е монтирана допълнително пластина, закъсяваща куплунг Х2,
като е налице изменение на електрическата схема. По този начин били изменени
техническите и метрологични характеристики на електромера и преминаващата през
него ел.енергия се измервала с отклонение, извън границите на допустимото. Като
писмено доказателство по делото се представи и прие справка от 12.06.2019 г. за
коригиране на сметката за електроенергия, касаеща процесния имот на ищцата и
демонтирания от него електромер. Видно от нея, за периода 23.03.2018 г. - 21.06.2018
г. от 90 дни, предвид грешка от 68,07%, е преизчислено количеството ел. енергия,
по дневна и нощна тарифа, възлизащо на 2047 кВч по дневна тарифа на стойност 377,11
лв. и 748 кВч по нощна тарифа на стойност 137,80 лв., или общо 2795 кВч на
стойност 514,91 лв. На 17.06.2019 г. е издадена от ответника фактура № **********
на името на ищцата, с клиентски номер **********, място на потребление *************; с ИТН № 1561184.
В нея се сочи за дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер с № *********
за периода 23.03.2018 г. - 21.06.2018 г., възлизаща на 2795 кВч на стойност 514,91
лв. За процесната проверка на електромера и резултатите от нея, ищцата е била
уведомена от ответника с писмо изх. № 7811525/17.06.2019 г. В него се сочи, че
от служители на БИМ било установено, че електромерът е манипулиран и отчита с
грешка -68,07%, който% от ползваната електроенергия бил неизмерен и незаплатен.
На основание чл.48 и чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, следвало да бъде коригирана сметката
за ел.енергия за периода 23.03.2018 г. - 21.06.2018 г. от 90 дни, като
допълнително начислената електрическа енергия е на обща стойност 514,91 лв.,
представляваща 68,07%, след приспадане на 2% допустима грешка на електромера,
от потреблението за периода. Така начислената от ответника сума от 514,91 лв.,
е била заплатена от ищцата на 09.07.2019 г., видно от представения системен бон
и квитанция № ********** към процесната фактура, издаден й от „Български пощи”
ЕАД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Безспорно
е, а и категорично се установи по делото, че ищцата е потребител на
електрическа енергия, доставяна й от ответника до имот, находящ се *************; с ИТН № 1561184,
по повод на което тя е в договорни отношения с ответника,
като притежава клиентски номер **********. Страните не спорят още, че на 21.06.2019 г.
двама служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили в имота проверка на електромер – еднофазен,
двутарифен, статичен, тип NP71E.1-28-1, производител ADD AX 2017г., с идентификационен № *********; както и че е
констатирана грешка в измерването, потвърдена от експертиза на БИМ. Основните спорни моменти по делото са, дали процедурата по проверката и
нейното удостоверяване са били извършени по регламентирания за това ред, както
и налице ли са били в случая предпоставките за извършеното от ответника
коригиране на сметката на ищеца за ел.енергия за процесния период с оспорената
сума, на основание чл.48 ал.1 и
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, на което се
позовава ответникът в изпратеното до ищеца
уведомително писмо, както и в настоящото производство. След съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства, във връзка с приложимата в случая
нормативна уредба, съдът достига до отрицателни отговори на тези спорни
въпроси.
За начисляването на процесната сума, ответното дружество се позовава на констатирано несъответствие на електромера
с техническите изисквания за правилно отчитане на използваната от потребителите
ел. енергия и на правната уредба, регламентирана в чл. 98а ал.2 т. 6 и чл. 104а ал. 2 т.
5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката, вр. чл.45 ал.1, вр.
чл.51 ал.1, вр. чл.48 ал.2, вр. ал.1 т.2 б.”а” от ПИКЕЕ. В конкретния случай проверката на
електромера е извършена на 21.06.2018 г., а корекцията обхваща периода 23.03.2018 г. - 21.06.2018 г.,което
следва влизането в сила
на изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г., както и влизането в сила на предвидените в чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ
правила на ДКЕВР – ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г., и разписаните в тях случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи /раздел ІХ/. Същевременно обаче процесната проверка следва
отмяната на тези ПИКЕЕ, с изключение на чл.48 – 51, по силата на решение №
1500/ 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС с обнародването на
съдебното решение в ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Тя предхожда отмяната на
цитираните разпоредби на чл.48 – 51, по силата на решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС - ДВ, бр. 97
от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Предвид
изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на ищцата,
на посочения адрес на доставка на ел. енергия - липсва законова възможност,
която да регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна
корекция на количество ел. енергия, респ. липсва приложим материален
закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Процедура по извършване
проверките на СТИ и установяване на неправилното отчитане е била разписана в
чл. 47 ПИКЕЕ, която норма, както се посочи, е била отменена към датата на процесната
проверка. Към този момент са действали останалите правила, регламентирани в чл.
48 - чл. 51 ПИКЕЕ, но те не уреждат основанието, условията и реда за
установяване на самото неправилно отчитане на електроенергията, а само начина
на преизчисляването й. Липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена
по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото, тъй като
съгласно чл.1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава - както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните
правни норми, поради отричане на юридическата им сила. Разписаните в Общите
условия на ответното дружество правила не могат да заместят липсващата нормативна уредба за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В Общите условия,
действащи между страните за процесния период, не е предвиден ред за уведомяване
на клиента, съгласно чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ, каквато
е една от предпоставките за извършване на едностранна корекция. Общите условия
на ответното дружество не са съобразени с новите законови изисквания, които
задължително трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В
настоящия случай е налице последващо съобщаване за коригираната сметка, а
тълкуването на посочената разпоредба води до извод, че редът за уведомяване
следва да е предхождащ корекцията и да е по време на нейното извършване. В
чл.28 от тези ОУ е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но
не и реда за това. Ето защо, правото на
ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверка,
извършена след 14.02.2017 година, т.е. след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ, следва
да се отрече изцяло. Това е достатъчно основание за уважаването на предявения
иск изцяло.
В допълнение на горното следва да се посочи, че трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, застъпва разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е
недопустима. Но дори и такова да се установи безспорно, размерът на неотчетената,
а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия, подлежи на доказване като
фактическо реално потребление, каквото доказване в настоящото производство
ответникът не проведе. В тежест на ответното дружество бе, да установи сочената
от него неправомерна манипулация от ищеца като негов абонат, момента на
осъществяването й и периода на погрешното измерване, както и реално консумирана
енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Ответникът основава твърденията си за
дължимост на процесната сума и за
нейния размер – на представените по делото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ и
констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на
БИМ-ГД „МИУ”-РО. Както се посочи, от същите се установява, че процесният електромер не
съответства на метрологичните и техническите изисквания. Това обаче само по
себе си не е достатъчно, да се направи категоричен извод, че така констатираната намеса в
измервателния уред е извършена именно от ищеца, в нарушение на въведените в чл.53 т.3 от
ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите, да въздействат неправомерно върху СТИ.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен, т.к.
ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи по несъмнен и
категоричен начин, че процесната изчислена в следствие на корекция сума му е
дължима от ищеца и че същата е начислена на валидно правно основание за това. В
този смисъл, плащането на сумата от 514,91 лв. от страна на ищцата на ответника
на 09.07.2019 г. се явява извършено без правно основание, при което и според
чл.55 ал.1 пр.I от ЗЗД подлежи на връщане. Ето защо искът следва да се уважи изцяло, като ответникът се осъди да
заплати на ищцата сумата от 514,91 лв., представляваща коригирана стойност
на електрическата енергия, доставена до имот на ищцата, находящ се *************; с ИТН № 1561184,
с клиентски номер **********; в размер на 2795 кВч за
периода 23.03.2018 г. - 21.06.2018 г., по фактура № **********/17.06.2019 г.;
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 01.08.2019 г.
/датата на изпращане по пощата на молбата за изменение на иска от установителен
в осъдителен такъв/ до окончателното изплащане.
Неоснователно е ответното
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата на
пълномощника й адвокатско възнаграждение, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие /л.11/ и фактура към него /л.12/, ищцата и адвокатът
й са договорили възнаграждение в размер на 300 лв., с ДДС от 60 лв., общо 360
лв., което е било изплатено в брой. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която дължимото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 300 лв., при което
уговореното и изплатено възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде
намалявано от съда. Ето защо и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с
ДДС,както и разноски за държавна такса от 50лв., или всичко общо 410 лв.
За заплащане на присъдените суми,
на ответника следва да се укаже посочения от ищцата начин.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37; ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Д. с ЕГН ********** ***; СУМАТА от 514,91 лв. представляваща коригирана стойност на
електрическата енергия, доставена до имот на ищцата, находящ се в *************; с ИТН № 1561184, с клиентски номер **********; в размер на 2795 кВч за периода
23.03.2018 г. - 21.06.2018 г., по фактура № **********/17.06.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 01.08.2019 г. до окончателното изплащане; както и направените
по делото разноски в общ размер от 410
лв.; които суми ответникът може да
изплати на ищцата по посочения от нея начин, а именно – чрез пощенски запис или
чрез куриерски паричен превод, така като е посочено в исковата й молба.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.