№ 95
гр. К. , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско
дело № 20215100500108 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.
С определение № 260382/25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 307 по
описа за 2020 г., К. районен съд е допълнил постановеното по делото решение
№ 260011/15.01.2021 г. в частта относно разноските, като е осъдил Н. Г. Т. да
заплати на „М. *“ ООД - гр.К., разноски за адвокатско възнаграждение и вещо
лице общо в размер на 1079.91 лв.
Недоволна от така постановеното определение е останала частната
жалбодателка Н. Г. Т., която го обжалва чрез своя процесуален представител
- адв. Т.Б., като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно извършил
компенсация на съдебни разноски без да има искане за това. Твърди се също,
че при постановяване на обжалването определение и изчисление на
дължимите разноски, първоинстанционният съд не се произнесъл по
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 1200 лв. Възражението било направено своевременно в съдебно
заседание на 12.11.2020 г. Излага се и довод, че съдът неправилно приел, че
ответното дружество има право на разноски за сумата от 980 лв., тъй като в
тази част бил направен отказ от иска. Моли съда да отмени обжалваното
определение на К. районен съд.
1
Ответникът по частната жалба „М. *“ ООД - гр.К., представляван от
процесуалния си представител - адв. К.К., е представил отговор на основание
чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна.
Излагат се съображения, че съдът може да присъди разноски по компенсация
и без да е направено искане от страните. Неоснователно било направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид цената
на предявените искове и сложността на делото. Също така се излага и довод,
че на ответника се дължат разноски и по отношение на искове, от които
ищецът се отказал изцяло или частично. Моли съда да остави без уважение
частната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
По същество разгледана частната жалба е частично основателна.
Гр.д. № 307/2020 г. по описа на РС - К. е образувано по предявени
искове от Н. Г. Т. против „М. *“ ООД - гр.К., с правно основание 224, ал.1 и
чл.222, ал.3 от КТ, за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения
обезщетение в общ размер на 18 066.17 лв.
С решение № 260011/15.01.2021 г. по гр.д. № 307/2020 г. по описа на РС
– К. е отхвърлил предявените от Н. Г. Т. искове по чл. 124 от КТ във вр. с чл.
128 от КТ за присъждане на сумата в общ размер от 6 610.36 лв.,
представляваща обща сума на неизплатени нетни трудови, поради следното:
- относно сумата от 980.41 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение
за м.12.2018 г., поради заплащане на сумата преди датата на образуване на
делото в съда;
- относно сумата от 1 323.88 лева за неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.01.2019 г., поради заплащането й в хода на съдебното
производство;
- относно сумата от 1 211.15 лева за неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.02.2019 г., поради заплащането й в хода на съдебното
2
производство;
- относно сумата от 3 094.92 лева за неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.03.2019 г. искът е отхвърлен за сумата от 60.84 лева,
която сума е заплатена в хода на съдебното производство, като в останалата
част над сумата от 60.84 лева и до пълния предявен размер от 3 094.92 лева,
искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Отхвърлен е също така и предявеният от Н. Г. Т. против „М. *“ ООД -
гр.К., иск по чл. 222, ал.З от КТ за присъждане на сумата от 9 408 лв., като
неоснователен и недоказан.
С решението е уважен предявен иск на Н. Г. Т. в размер на 1665.20 лв.
В съдебното заседание, на което е даден ход за изслушване на устните
състезания, ответникът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, с
който е претендирал заплащане на разноски по делото общо в размер на 1400
лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. възнаграждение за
вещо лице. Ищцата от своя страна е направила възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл.78, ал.5 от
ГПК.
С молбата си за допълване на решението в частта за разноските
ответникът е претендирал да му бъдат присъдени разноски в размер на
1104.04 лв. адвокатско възнаграждение и заплатен депозит на ССЕ.
При така установените данни по делото, въззивният съд съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.358 от КТ, производството по трудови
дела е безплатно за работниците и служителите, те не плащат такси и
разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в
сила решения по трудови дела. В тази връзка искането за присъждане на
разноски за вещо лице в размер на 200 лв. е неоснователно и в тази част
определението на К. районен съд е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
По отношение на претенцията за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение на ответника - работодател, то такива се държат съразмерно
3
на отхвърлената част на исковете. Така, при общо предявени искове в размер
на 18 066.17 лв. и отхвърлена част от исковете в размер на 13 422.49 лв.,
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 891.56 лв. (13 422 лв. Х
1200 лв. / 18 066.17 лв. = 891.56 лв.). При това изчисление въззивният
съобрази обстоятелството, че платените от ответника суми след предявяване
на исковете не следва да се вземат предвид при определяне на отхвърлената
част, съразмерно на която ответникът има право на разноски, а именно:
сумите 1 323.88 лв., 1 211.15 лв. и 60.84 лв. В тази връзка определението на К.
районен съд следва да бъде отменено в частта и за разликата над 891.56 лв.
Неоснователен е доводът на частния жалбодател, че К. районен съд е
извършил компенсация на разноски без да е направено такова искане.
Действително в мотивите на първоинстанционния съд е посочено, че
разноските се присъждат по компенсация, но такава не е направена. Очевидно
волята на съда е била да употреби термина „съразмерно“, но поради грешка е
употребен терминът „по компенсация“. След като компенсация не е била
извършена, то няма основание определението да бъде отменено само поради
тази причина. Впрочем, в диспозитива на обжалваното определение коректно
е употребен израза „съобразно отхвърлената част от исковете“.
Що се отнася до възражението за прекомерност, то същото е било
направено своевременно, но по същество е неоснователно. Така, при цена
исковете в размер на 18 066.17 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1071.98
лв. (830 лв. + 3% Х 8 066.17 – 241.99 лв. = 1071.98 лв.), при което хонорар от
1200 лв. не е прекомерен.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение,
с което да бъде отменено обжалваното определение на К. районен съд в
частта, с която Н. Г. Т. е осъдена да заплати на „М. *“ ООД - гр.К., разноски
за адвокатско възнаграждение, за разликата над 891.56 лв. до присъдения
размер от 1 079.91 лв., както и в частта относно разноски за вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл.248, ал.3, във вр. с чл.278, ал.1
и 2 от ГПК, въззивният съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260382/25.03.2021 г., постановено по гр.д. №
307 по описа за 2020 г. на К. районен съд, в частта, с която Н. Г. Т., с
постоянен адрес гр.К., ул.“Т.К.“ № *, бл. „С.“ № *, ап.*, с ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „М. *“ ООД - гр.К., бул.“Б.“ № *, с ЕИК *, разноски за
адвокатско възнаграждение за разликата над 891.56 лв. до присъдения
размер от 1 079.91 лв., както и в частта относно разноски за вещо лице.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при
наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5