Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7556 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „К.е.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, партер, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1529,94 лв., представляваща недължимо заплатена на 20.05.2020 г. от „Ка
енд Ем Маг“ ЕООД в полза на ответника стойност на допълнително начислена
електроенергия по фактура № ***г., издадена след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, както и сумата от 331,07 лв., представляваща
недължимо заплатена на 20.05.2020 г. от „Ка енд Ем Маг“
ЕООД в полза на ответника лихва (неустойка), начислена върху посочената
главница, вземанията за които суми са прехвърлени от „Ка
енд Ем Маг“ ЕООД в полза на ищеца с договор за цесия от 26.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба, по
силата на договор за цесия от 26.05.2020 г. цедентът
„Ка енд Ем Маг“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца – цесионер, вземанията му към ответника за заплатени без
основание на 20.05.2020 г. суми в общ размер на 1861,01 лв., от които 1529,94
лв. за стойността на коригирана електроенергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***,
за която е издадена фактура № ***г., и 331,07 лв. за начислена лихва
(неустойка). Ищецът твърди, че ответникът се счита уведомен за договора за
цесия, респ. прехвърлянето има действие по отношение на него, с връчването на
препис от исковата молба по делото, ведно с приложеното към нея уведомление.
Намира, че процесните суми са недължимо заплатени от праводателя му в полза на
ответника, доколкото последният не е имал правно основание да извърши
корекционната процедура.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че между него и праводателя на ищеца е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по повод доставката на електроенергия до посочения обект на
потребление. Поддържа, че заплатената главница от 1529,94 лв. по издадената
фактура № ***г. представлява стойност на реално доставена и потребена
електрическа енергия, дължима от абоната на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че последният не е заплатил
главницата на уговорения падеж, поради което е възникнало и задължението му за
заплащане на начислената законна лихва от 331,07 лв.
Във връзка с така
наведените основания за заплащане на процесните суми по-конкретно излага, че на
12.05.2018 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на праводателя на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД,
при която е установено, че в регистър 1.8.4. има показания, които не са
визуализирани на дисплея на електромера и съответно не са отчетени и заплатени
от абоната. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново,
като за проверката е съставен констативен протокол, подписан от двама
независими свидетели. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ,
където при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия по
тарифа 1.8.4 в размер на 10111,8 кВтч, което
показание не е било видно при редовен отчет. Със становище от 13.02.2018 г. на
„Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.4. - 10111 кВтч, което
е остойностено в размер на 1529,94 лв. с издадена фактура № ***г. За извършената
техническа проверка и фактурираната сума абонатът е уведомен с писма, изпратени
му от „Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Въпреки това той не е
заплатил фактурираната сума на падежа, поради което е изпаднал в забава, респ.
е бил задължен и за законната лихва в размер на 331,07 лв., начислена от датата
на забавата до заплащането на задължението.
В условията на
евентуалност – в случай че съдът приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50
ПИКЕЕ, ответникът поддържа, че заплатената главница се дължи на основание чл.
183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата
на облигационната връзка по продажбеното правоотношение.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира направените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Христо Игнатов,
поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл.
80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че че между праводателя на ищеца „Ка енд Ем Маг“ ЕООД и ответника „Е.П.“
АД е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод
доставката на електроенергия в обект на потребление абонатен № *** и клиентски
№ ***.
Страните не спорят също, че на 20.05.2020 г. „Ка енд Ем Маг“ ЕООД е заплатило
в полза на ответното дружество процесните суми за стойността на електроенергия
от 1529,94 лв., начислена служебно след извършена корекция на сметката за
абоната за минал период, и законна лихва върху нея от 331,07 лв. Това
обстоятелство се потвърждава и от представения от ищеца касов бон от 20.05.2020
г. (л. 6).
От представения договор за прехвърляне на вземане от 26.05.2020 г. (л. 7),
се установява, че „Ка енд Ем Маг“ ЕООД е прехвърлило
в полза на ищеца „К.е.“ АД вземане в общ размер на 1861,01 лв. срещу „Е.П.“ АД
за заплатени без основание на 20.05.2020 г. суми, от които 1529,94 лв. главница
по фактура № ***г. и 331,07 лв. за начислена лихва (неустойка).
Приобщено е и уведомление от 26.05.2020 г. (л. 9) от „Ка
енд Ем Маг“ ЕООД до „Е.П.“ АД за извършеното прехвърляне на процесните
вземания, като няма данни същото да е получено от ответника преди завеждане на
делото.
От
съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 11180315/25.08.2016
г. (л. 43) се установява, че на посочената дата е в процесния обект е монтирано
СТИ с фабричен номер *** с
нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна, дневна и върхова тарифа. В
протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по
останалите регистри.
Видно от констативен
протокол № 1103404/12.05.2017 г. (л. 27), на 12.05.2017 г. служители на „Енеро-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на
електромер с фабричен номер ***, отчитащ потреблението в процесния обект. При
проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания
по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 99/06.02.2018
г. (л. 29), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер с
идентификационен №***. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа
1.8.4 – 010111,8 кВтч, която не е визуализирана на
дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 13.02.2018 г. е съставено становище (л. 31) от „Енерго-Про
Мрежи“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 10111 кВтч
за периода от 25.08.2016 г. до 12.05.2017 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 1529,94 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена фактура № ***г. (л. 32).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.П.“ АД до ищеца са изпратени писма съответно
от 13.02.2018 г. и от 14.02.2018 г. (л. 39 и 40), които не са получени от
техния адресат, видно от приложените известия за доставяне (л. 41 и 42).
От приетите
по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца (л. 37) и извлечение за фактури и плащания към дата 23.07.2020 г. (л. 34
и сл.), за периода 25.08.2016 г. -
12.05.2017 г. по партидата на ищеца са начислени 10111 кВтч ел. енергия на стойност 1529,94 лв., която е заплатена на
20.05.2020 г.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 61 и сл.) се установява, че към датата на
извършване на проверката електромерът с фабричен номер *** е бил в срок на
метрологична годност, като същият е активиран да отчита по три
тарифи – нощна (регистър 1.8.1), дневна (регистър 1.8.2) и върхова (регистър
1.8.3), показанията по които се визуализират на дисплея. Според експерта
показанията, записани в регистър 1.8.4, не са визуализирани на дисплея при
редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение
на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата му за параметризация и
по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или
промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни,
като цените са приравнени с тези за технологични разходи. При изслушването на
вещото лице в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б.
пояснява, че не е възможно да се определи точната дата, когато е извършено
неправомерното вмешателство, както и часовият диапазон, в който е натрупано
количеството електроенергия в невизуализирания регистър.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.
Същите са допустими,
доколкото са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е обусловена
от кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: извършено от абоната
в полза на ответника плащане на процесните парични суми, получаването на сумите
от ответната страна и липсата на основание за това, както и прехвърляне на
вземанията за заплатените суми от абоната на ищеца и уведомяването на ответника за цесията. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже плащането,
респ. получаването на паричните престации и цедирането
на вземанията в негова полза, а ответникът следва да установи наличието на
правно основание за настъпилото имуществено разместване на блага.
Безспорни по делото са
обстоятелствата, че праводателят на ищеца е заплатил в полза на „Е.П.“ АД процесните суми за главница по фактура № ***г. и
законна лихва в общ размер на 1861,01 лв., както и че сумите
са получени от ответното дружество.
От представения
договор за цесия се доказва и прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има
действие по отношение на длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния
от предишния кредитор. Законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, поради което получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. на ВКС и др.). В конкретния случай няма данни уведомлението за
цесията да е получено от ответника преди завеждане на делото, при което съдът
намира, че съобщаването е надлежно осъществено с получаването на препис от
исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, тоест на 23.07.2020 г.
(л. 21).
По отношение на
правното основание за получаване на процесните суми ответникът се позовава на чл.
50 ПИКЕЕ, като твърди, че е извършена корекция на сметката на абоната за минал
период, при което е начислена допълнително главницата по издадената фактура,
чието плащане било забавено, респ. дължимо заедно със законна лихва.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване правото на „Е.П.“ АД да приложи въпросната корекционна
процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на
правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно
задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране
защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда,
сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси
(арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и
допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по
предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл.
1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1
във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор,
доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 12.05.2017 г., тоест след тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ (отменени
впоследствие с решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 3879/2017 г., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.), които
регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за
начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено
наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на
корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите
към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените
действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на
релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване,
предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на
отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на
ПИКЕЕ, в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и предпоставките за
ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда на ЗЗД, тъй като
не е установено при условията на пълно и главно доказване реалното потребление
на служебно начисленото количество електроенергия в периода на корекцията. Поради липсата на данни за началния момент, от който
електромерът, параметризиран за тритарифен
отчет, е започнал да отчита потребената енергия в четвърта тарифа, не може да
бъде установено и обстоятелството дали показанията в невизуализирания регистър
са натрупани след монтирането на СТИ в обекта. Подобен извод не може да
бъде направен и от протокола за първоначален монтаж на електромера, тъй като в
същия не са отразени показанията на въпросния регистър 1.8.4. към датата на
монтажа. Освен това е налице и разминаване във фабричните номера на
електромера, отразени в протокола за монтаж (***) и констативния протокол за извършената техническа проверка,
респ. констативния протокол от метрологичната експертиза (***).
Съдът не
кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза в частта по т.
5.3, според която натрупаното в невизуализирания регистър количество ел.
енергия е доставено и потребено в обекта, както и поясненията в открито съдебно
заседание, според които при монтажа показанията в този регистър 1.8.4 са били
нулеви, тъй като тези изводи са аргументирани с предположения на вещото лице, а
не представляват категорично установени чрез експертните му знания факти. Щом е
налице възможност чрез неправомерно вмешателство да бъде манипулирана тарифната
схема на електромера, то има вероятност също чрез такава или подобна манипулация
да се променят параметрите по неговите регистри, вкл. невизуализирани и/или
сумарен, и тази промяна да се извърши във всеки един момент по време или след
първоначалния монтаж на преминалия задължителна техническа и метрологична
проверка измервателен уред.
Затова и настоящият
съдебен състав намира, че процесната сума за главница от 1529,94 лв., начислена
на посоченото основание, е недължима от абоната, респективно заплатена от него при
първоначална липса на основание. С оглед недължимостта
на главното задължение, недължимо е и акцесорното
такова за начислена лихва от 331,07 лв., която сума също е получена от
ответника без правно основание.
Следователно
предявените осъдителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени,
като ответникът бъде осъден да възстанови на ищеца недължимо заплатените от
праводателя му суми, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 08.07.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски в общ размер на 434,44 лв.,
от които 74,44 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 26.05.2020 г. (л. 75), ведно
с отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „К.е.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, партер, следните суми: сумата от 1529,94 лв. (хиляда петстотин
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща недължимо
заплатена на 20.05.2020 г. от „Ка енд Ем Маг“ ЕООД в
полза на ответника стойност на допълнително начислена електроенергия по фактура
№ ***г., издадена след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, както и сумата от 331,07 лв. (триста тридесет и един лева и седем
стотинки), представляваща недължимо заплатена на 20.05.2020 г. от „Ка енд Ем Маг“ ЕООД в полза на ответника лихва (неустойка),
начислена върху посочената главница, вземанията за които суми са прехвърлени от
„Ка енд Ем Маг“ ЕООД в полза на ищеца с договор за
цесия от 26.05.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 08.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на „К.е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, партер,
сумата от 434,44 лв. (четиристотин тридесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) за
сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: