На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., настоящото производство продължава да се движи по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ . С решение № 61/26.05.2008 г.,постановено по гр.д. № 414/2008 г.,Момчилградският районен съд е прогласил нищожността на Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.04.2004 г., сключен между Община Момчилград,представлявана от Кмета Бирол Ибрахим Кьосеюмер, и Метин Салихибрахим Хасан за продажба на урегулиран поземлен имот /парцел/ III /трети/, кв.69 по действащия ПУП на Момчилград, целият с площ от 270 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с акт № 285/09.06.2003 г. за частна общинска собственост,при граници : североизток –ул. “Огоста” ,северозапад УПИ ІІ,югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС , за сумата от 3 500.00 лв. , и е отхвърлил предявените от Метин Салихибрахим Хасан и Гюлюмсер Мюмюн Хасан против Неджатин Али Халибрям, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за собственост на недвижим имот, представляващ Упи ІІІ,кв.69 по действащия ПУП на Момчилград, целият с площ от 270 кв.м., отреден за жилищно строителство, при граници североизток –ул. “Огоста” , северозапад УПИ ІІ,югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС, и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване на стойност 315 лв.,за периода от 31.08.2007 г. до 26.11.2007 г. ,ведно със законна лихва , считано от 26.11.2007 г. до окончателното й заплащане. Настоящото производство е образувано по повод депозира от недоволните от решението изцяло,ищци в първоинстанционното производство, Метин Салихибрахим Хасан и Гюлюмсер Мюмюн Хасан,въззивна жалба. В жалбата се твърди,че атакуваното решение е недопустимо и неправилно. Жалбодателите твърдят ,че решението е недопустимо,защото при постановяването му съдът си е позволил да излезе извън спорния предмет, а и защото съдът в диспозитива на своето решение е прогласил нищожност на представен по делото договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.04.2004 г., без да е бил сезиран за това със съответно искане. Считат,че направеното в хода на процеса от ответната страна по делото, като средство за защита срещу предявените срещу него искове, възражение за нищожност със съображенията, че сделката, чрез която ищците са придобили имота страдала от пороци, било недопустимо, защото не се основавало на насрещни права на ответника срещу ищците. Изтъкват ,че дори възражението да се основавало на насрещни права на ответника срещу ищеца, същото не било предмет на делото и за същото не се формирала сила на присъдено нещо. След като не било предмет на делото, съдът не можел да се произнася в диспозитива на решението си по същото. Жалбодателите твърдят , че в този казус съдът не бил направил разграничение между възражението и насрещния иск като процесуални средства за защита на ответника. Считат, че с извършеното произнасяне по възражението, се е получило несъвпадане между предмета на делото и предмета на обжалваното решение. В този аспект твърдят, че придобивното им основание , въз основа на което претендират собственост бил Нотариален акт за покупко-продажба № 34, том IV, рег.№ 5422, дело № 634/2007 г. по описа на нотариус Григор Григоров с рег.№ 459 по НК, с район на действие РС-Момчилград, а не договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост. Жалбодателите изтъкват също,че съдът се е произнесъл по недопустимо възражение на ответната страна,защото същото било предявено без наличие на правен интерес. Това възражение не се основавало на каквито и да било насрещни права на ответника срещу ищците, които да можел да им противопостави. В жалбата се твърди , че ответникът не можел да основава възражението си на права на трети лица. В тази връзка се цитира представено по делото окончателното решение на ВКС, постановено от състав на V-то ГО по гр.д.№ 510/2006 г. по описа на съда. Жалбодателите изтъкват , че било очевидно в този смисъл , че ответникът и в случая нямал интерес от прогласяване нищожността на процесния договор, сключен между други лица,защото и по настоящото дело не манифестирал каквито и да било претенции за собственост и не предявявал насрещни искови претенции в тази връзка. Жалбодателите изтъкват и алтернативни доводи за неправилност на решението.Твърдят в този аспект ,че решаващият съднеправилно бил издирил и приложил разпоредбите на чл.26 от ЗЗД и на чл.42 от ЗЗД. Установените по делото факти не намирали своето основание в цитираните разпоредби. Изтъква се, че първоинстанционният съд изобщо не бил извършил проверка съществува ли въведеното с исковата молба спорно право,както и че съдът не бил издирил приложимия в случая материален закон, не изследвал предпоставките за успешното провеждане на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, както и на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД., които безспорно били предметът на делото. Вместо това съдът произволно анализирал действителността на представен по делото договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.04.2004 г., за което не е бил надлежно сезиран и който не бил придобивното основание на ищците в казуса. В смисъла на изложеното молят настоящата инстанция да обезсили атакуваното решение на РС-Момчилград поради недопустимост, а в случай, че съдът установи релевираните в жалбата оплаквания за неправилност на решението-да го отмени,и реши спора по същество като уважи предявените обективно съединени искове като основателни и доказани. Жалбодателите претендират разноски. В съдебно заседание,жалбодателите, чрез процесуалния си защитник,поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения. В съдебно заседание,ответникът по жалбата ,чрез писмени бележки, депозирани от процесуалния му представител , оспорва жалбата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лица,имащи правен интерес от това е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред компетентния ,първоинстанционен Момчилградски районен съд са предявени от Метин Салихибрахим Хасан и Гюлюмсер Мюмюн Хасан против Неджатин Али Халибрям, в обективно съединение искове - такъв с правно основание чл.108 от ЗС и такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД,с цена 315 лв. и за периода ,считано от 31.08.2007 г. до 26.11.2007 г.,както и такъв с правно основание чл.86 от ЗЗД,за присъждане на законна лихва върху търсената сума от завеждането на исковата претенция до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е събрал относимите към спора,доказателства. Доколкото пред настоящия съд не се представят нови, то и въззивният съд въз основа на така събраните изгради своите фактически и правни изводи. Ищците претендират , че са собственици на процесния имот от 270 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ, кв.69 по действащия ПУП на гр. Момчилград, отреден за жилищно строителство,при граници : североизток –ул. “Огоста” , северозапад УПИ ІІ, югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС , по силата на договор за покупко- продажба ,обективиран в представения по делото нотариален акт № 34, т.ІV, рег.. 5422, н.д. № 634/16.08.2007 г. на Нотариус с рег. № 459 на НК, с район на действие района на РС-Момчилград. Претендират също, че собствения им имот се владее от ответника Халибрям без правно основание. По този повод с представена по делото нотариална покана,връчена на 31.08.2007 г., същите поканили ответника в 5-дневен срок да освободи владеният от него без правно основание ,техен недвижим имот. В производството пред първоинстанционният съд ответникът Халибрям признава ,че владее спорния имот от 20 години, не претендира и никога не бил претендирал ,че е собственик на спорния имот,както и признава ,че не разполага със самостоятелно правно основание да владее имота. В производството същият оспорва само правото на собственост на ищците , като прави възражение , че същите са придобили имота ,предмет на иска по чл.108 от ЗС на нищожно правно основание ,т.е. сделката чрез която са придобили имота страда от пороци,които я правят нищожна /с.з. от 05.02.2008 г. на МРС/ В този аспект съдът съобрази следното : Претендираното от ищците право на собственост върху спорния имот ,както беше казано,същите обосновават със сключения между тях в качеството им на купувачи и Мюмюн Ахмед Ахмед и Фатмегюл Сюлейман Ахмед ,в качеството им на продавачи,договор за покупко-продажба,обективиран в цитирания в предходен абзац нотариален акт № 63/16.08.2007 г. Като титул на правото на собственост на продавачите при изповядване на сделката е цитиран нотариален акт № 17,т.ІІ,н.д. № 215/05 г. на Нотариус с рег. № 459 на НК. Цитираният нотариален акт е приложен по делото и от него се установява,че Метин Салихибрахим Хасан и Гюлюмсер Мюмюн Хасан ,в качеството им на продавачи са прехвърлили на Мюмюн Ахмед Ахмед,в качеството му на купувач, спорния имот. В основата пък на нот. акт № 17 / 12.07.2005 г. ,като титул ,установяващ правото на собственост на продавачите е цитиран Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.04.2004 г. ,сключен с Община Момчилград. По повод на този договор ,ответникът в настоящото производство Неджатин Али Халибрям е предявил против Община – Момчилград и Метин Салихибрахим Хасан,ищец в настоящото производство, иск с правно основание чл.26 от ЗЗД /гр.д. № 203 /04 г. на МРС/ . С решение № 752/ 03.07.07 г., ВКС обезсилвайки постановените в производството решения,е прекратил производството по делото . Върховният касационен съд , V Гражданско отделение , е приел, че предявеният иск е недопустим,тъй като ищецът е нямал правен интерес от воденето му , защото нито е бил страна по сделката , нито е претендирал самостоятелни права върху предмета на сделката . Същите са предпоставките и в настоящото производство ,в което ответникът Халибрям под формата на възражение обаче отново изтъква същите доводи за нищожност на същата сделка. Ответникът Халибрям определено не е страна нито по договора от 21.04.2008 г. ,нито е страна по договора за покупко-продажбата ,осъществена с нот.акт № 17 от 12.07.2005 г. , а още по-малко е страна по договора за покупко-продажба ,осъществен чрез нот. акт № № 34 от 16.08.2007 г. Ответникът определено и не претендира самостоятелни права върху предмета на осъществените сделки-спорния в настоящото производство ,имот. Нещо повече той сам твърди,че не претендира нито право на собственост върху същия, нито има самостоятелно правно основание дори само да го владее. В този аспект доколкото всеки може да защити нарушени свои права чрез иск в нарочно производство или чрез възражение във вече образуваното такова, и когато правота на иск е признато с влязло в сила съдебно решение, за недопустимо , още по-малко при същите условия е допустимо така направеното възражение за нищожност. Нещо повече не може да се иска прогласяване нищожност на сделки и когато в производството не са конституирани страните по същите,в частност Община Момичлиград , Мюмюн Ахмед Ахмед и Фатмегюл Сюлейман Ахмед. По отношение на последните двама ,доколкото продажбата на чужд имот не е нищожна ,може и следва да се правят и обсъждат само доводи за унищожаемост на конкретната правна сделка,по която те са страни,а такива в производството дори не се правят. В смисъла на изложеното като е постановил диспозитив по едно недопустимо възражение за нищожност, и така е излязъл извън предмета на спора,първоинстанционният съд е постановил едно недопустимо в тази му част решение, което следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено. В този ред на мисли доколкото в производството не се доказаха твърдените от ответника пороци на договора за покупко –продажба на спорния имот ,сключен на 16.08.2007 г. ,обективиран в нотариален акт № 34,т.ІV, рег. № 5422,н.д. №634/07 г. на Нотариус № 459 на НК,които да водят до нейната нищожност, то следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС. Като следствие от този извод се налага изводът ,че в казуса основателен се явява и искът с правно основание чл.59 от ЗЗД. Установява се , че ответникът е лишил ищците от правото да ползват и събират плодове от имота си ,че реципрочно последният си е спестил разходи за осъществяваното от него без правно основание владение на чуждия имот,т.е. той неоснователно се е обогатил за сметка на ищците. Предявеният иск обаче се явява завишен по размер ,поради което следва да бъде уважен само частично ,а именно до размера ,определен от вещото лице по назначената на стадия на първоинстанционното производство, експертиза. Вещото лице установява,че пазарният месечен наем на спорния имот е в размер на 16 лв. Или за търсения период от връчването на нотариалната покана на 31.08.2007 г. и до датата на предявяване на исковата претенция – 26.11.2007 г. /2 месеца и 26 дни/ , доказаният размер е 46.04 лв. Основателно е и направеното искане за присъждане на законна лихва върху определената главница,считано от завеждане на исковата претенция до окончателното й изплащане. Или първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59,ал.1 от ЗЗД, следва да бъде отменено ,вместо което следва да бъде постановено решение по съществото на делото. При този изход на делото,разноски се следват доколкото такива изрично са поискани от жалбодателите в настоящото производство, съразмерно уважената част от исковете в размер на 141,68 лв. , платими на ответника в производството , Неджатин Халибрям. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 61/ 26.05.2008 г.,постановено по гр.д. № 414/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд,В ЧАСТТА МУ , с която е прогласена нищожността на Договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост от 21.04.2004 г., сключен между Община Момчилград, представлявана от кмета Бирол Ибрахим Кьосеюмер, и Метин Салихибрахим Хасан, за продажба на урегулиран поземлен имот /парцел/ III /трети/, кв.69 по действащия ПУП на Момчилград, целият с площ от 270 кв.м., отреден за жилищно строителство, актуван с акт № 285/09.06.2003 г. за частна общинска собственост,при граници : североизток –ул. “Огоста” , северозапад УПИ ІІ,югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС ,за сумата от 3 500.00 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част. ОТМЕНЯВА решение № 61 / 26.05.2008 г.,постановено по гр.д. № 414/2008 г. по описа на Момчилградския районен съд,в ЧАСТТА МУ , с която са отхвърлени предявените от Метин Салихибрахим Хасан и Гюлюмсер Мюмюн Хасан против Неджатин Али Халибрям, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за собственост на недвижимия имот,представляваш УПИ ІІІ,кв.69 по действащия ПУП на гр. Момчилград,целия с площ от 270 кв.м. ,отреден за жилищно строителство,при граници североизток –ул. “Огоста” , северозапад УПИ ІІ,югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване на стойност 315 лв.,за периода от 31.08.2007 г. до 26.11.2007 г. , ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.11.2007 г. до окончателното й заплащане, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНОпо отношение на ответника НЕДЖАТИН АЛИ ХАЛИБРЯМ от гр. Момчилград,ул.”Странджа” № 5,с ЕГН **********, че ищците МЕТИН САЛИХИБРАХИМ ХАСАН ,с ЕГН ********** и ГЮЛЮМСЕР МЮМЮН ХАСАН ,с ЕГН **********,и двамата от гр. Момчилград, ул. “Сан Стефано “ № 10, бл.10, ап.29, са собственици на недвижим имот от 270 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ, кв.69 по действащия ПУП на гр. Момчилград, отреден за жилищно строителство,при граници : североизток –ул. “Огоста” , северозапад УПИ ІІ, югоизток – УПИ ІV и югозапад – УПИ І – РПС, и ОСЪЖДА ответника ДА ПРЕДАДЕ на ищците ВЛАДЕНИЕТО върху същия имот. ОСЪЖДА НЕДЖАТИН АЛИ ХАЛИБРЯМ от гр. Момчилград, ул.”Странджа” № 5, с ЕГН **********, да заплати на МЕТИН САЛИХИБРАХИМ ХАСАН , с ЕГН ********** и ГЮЛЮМСЕР МЮМЮН ХАСАН , с ЕГН **********, и двамата от гр. Момчилград, ул. “Сан Стефано “ № 10, бл.10, ап.29, сумата в размер на 46.04 лв., съставляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползването на процесния имот за периода от 31.08.2007 г. до 26.11.2007 г. , ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.11.2007 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер. ОСЪЖДА НЕДЖАТИН АЛИ ХАЛИБРЯМ от гр. Момчилград, ул.”Странджа” № 5, с ЕГН **********, да заплати на МЕТИН САЛИХИБРАХИМ ХАСАН ,с ЕГН ********** и ГЮЛЮМСЕР МЮМЮН ХАСАН ,с ЕГН **********, и двамата от гр. Момчилград, ул. “Сан Стефано “ № 10, бл.10, ап.29,сумата в размер на 141.68 лв.,съставляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |