№ 9131
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110147019 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК И. И., като се твърди, че е негов клиенти за ТЕ за битови нужди
за период 1.5.2018 г. до 30.4.2021 г за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
ГР.СОФИЯ, Стрелбище, блок 4, вход В, етаж 4, ап.101, аб.№ 252930 и дължи заплащане на
ТЕ . Ответникът е подал възражение, поради което против него ищецът е предявил иск.
Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по
неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за
който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово
разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е
издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон,
публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на
общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се
заплащат на него.
Ответникът, на която препис от исковата молба е връчен редовно, на основание
чл.41,ал.2 ГПК, на 27.1.2023г.,., не е подал писмен отговор. Във възражението, вземането
се оспорва, с довод, че е налице погасителна давност, и че вземането на ищеца не съставлява
реално ползваното количество, защото уредите не са отчитани.
Прави се възражение за липса на представителна власт на пълномощника, като съдът
констатира, че пълномощното е без посочен в него срок, поради което и възражението е
неоснователно.
1
Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. По делото се установи от представения нотариален акт, че ответникът е
придобил в собственост топлоснабдения имот, а на 14.3.1995г. е подал до ищеца и
заявление за откриване на партида за същия имот, поради което ответникът е страна по
облигационното правоотношение, по продажба на ТЕ за битови нужди и без да е
необходимо да сключва с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди, като
собственик на имота.
Видно от представените от ищеца и третото лице – помагач доказателства, сметките
се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от
сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Начислената топлинна
енергия се установява от представените по делото съобщения по фактури. Невярно е
твърдението на ответницата, че уредите не са отчитани – видно от представените формуляри
за отчет, уредите са отчитани през 2018г. и 2019г., а за 2020г. е представен формуляр за
липса на осигурен отчет от страна на потребителя.
Ето защо, исковете са основателни.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от
2
КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и
ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на
определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в
договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението,
доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите
фактури е основателен.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
3
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
При липса на конкретни доводи от ответната страна за недължимост на сумата,
исковете са основателни.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът.
Ищецът доказва разноски за заповедното производство от 196,23 лева , от които
сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 146,23 лева
държавна такса.
За исковото производство, ищецът доказва разноски в общ размер 355,74 лева, от
които 255,74 лева държавна такса, сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че И. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК
СТРЕЛБИЩЕ, бл.4, вх.В, ет.4, ап.101, дължи на *** с ЕИК: *** и адрес: гр. София,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, сумите 6 299,15 лева (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева и 15
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с адрес гр. София, ЖК СТРЕЛБИЩЕ, бл.4, вх.В, ет.4, ап.101, аб.№ 252930 за период
от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 925,44 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 01.04.2022 г., 73,58лева представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13,34 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 01.04.2022 г.,за които по гр.д.
№21746/2022г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА И. С. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК СТРЕЛБИЩЕ, бл.4,
вх.В, ет.4, ап.101 да заплати на *** ЕИК *** с адрес гр.София, ул.Ястребец, №23б
сторените по делото разноски - 196,23лева за заповедното производство и 355,74 лева за
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
Бруната ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. Братя
Бъкстон № 85.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5