Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 20.04.2021 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
17.03. 2021година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1022 по
описа за 2021година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260315/17.11.20
г. по гр.д. №1262/20 г. по описа на
Районен съд-С.З..
Въззивникът „С.“ ЕООД ЕИК *** гр.С. в депозираната
въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното
решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на
спора ,с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият Д.Г.Д.
чрез процесуалния си представител взема становище,че следва да се потвърди
първоинстанционното решение.Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът като обсъди събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните намира за установено следното:
Ищецът
„С.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че със Заповед за изпълнение на парично
задължение от 11.12.2019г. по ч.гр.д. № 6596/2019г. по описа на Районен съд — С.З.,
6 състав, длъжникът Д.Г.Д. бил осъден да заплати на „С.“ ЕООД сумата от 2337,22 лева, представляваща неплатени суми по фактури №
********** и № **********, сумата от 176,27
лева, представляваща
лихва от 19.02.2019г. до 01.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сторените по делото разноски в размер на 290,27 лева.
Ответникът депозирал възражение срещу
издадената Заповед за изпълнение, съобщение за което получили на 25.02.2020г.
Това обуславяло правния им интерес в законоустановения срок и на основание чл.
415,ал. 1 от ГПК да предявят настоящия иск за установяване на вземанията.
Твърди се ,че между „С.“ ЕООД, ЕИК ***, като
лицензиран търговец на електроенергия и координатор на балансираща група на
Свободния пазар на електроенергия и Д.Г.Д., действащ като ЕТ „Б.“, ЕИК ***,
като клиент и потребител на електрическа енергия, на 19.07.2017г. бил сключен
договор за доставка на електрическа енергия и участие в балансираща група №
21319 .
За
извършените от „С.“ ЕООД услуги по договора (а именно продажба на електрическа
енергия), дружеството издало фактури, които били приети от ответника без
възражения. Ищцовото дружество изпълнило качествено и в срок задълженията си по
договора, но ответникът все още не бил заплатил задълженията си, произтичащи от
неплатени суми по следните фактури:
1.
Фактура № **********, с падеж 18.02.2019г. — неплатена сума 1127,34
лева;
2.
Фактура № **********, с падеж 18.03.2019г. — неплатена сума 1209,88
лева.
Дължимата
законна лихва, изчислена към деня, предхождащ датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, била в общ размер на 176,27 лева, както следва:
-
По фактура № **********, с падеж 18.02.2019г. — 89,56 лева (за периода
от 19.02.2019г. до 01.12.2019г.)
-
По фактура № **********, с падеж 18.03.2019г. – 86,71 лева (за периода
от 19.03.2019 г. до 01.12.2019г.).
-
„С.“ ЕООД направил опит за доброволно
уреждане на отношенията си с длъжника, но безуспешно. Вследствие на неблагосклонността
на длъжника доброволно да заплатял задълженията си и видно от приложените към
заявлението по чл. 410 от ГПК документи, ищцовото дружество извършило разходи
за събиране на дължимите суми по съдебен ред. Тези разходи
представлявали заплащане на държавна такса за образуване на заповедното
производство, както и адвокатско възнаграждение. Същите били присъдени на
ищцовото дружество от Заповедта за изпълнение на парично задължение. С този иск претендират и сторените в настоящото производство разноски.
Моли
съда да постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането на „С.“ ЕООД срещу
Д.Г.Д., ЕГН **********,
действащ в качеството си на ЕТ „Б.“, ЕИК ***, за сумата от 2337,22 лева, представляваща неплатени суми по фактури №
********** и № **********, сумата от 176,27
лева, представляваща
лихва от 19.02.2019г. до 01.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата;да осъди ответника Д.Г.Д., ЕГН
**********, действащ в качеството си на ЕТ „Б.“, ЕИК ***, да заплати на „С.“ ЕООД сторените в
заповедното производство разноски в размер на
290,27 лева — 50,27 лева за държавна такса и 240 лева — адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС, както и всички направени по настоящото дело
разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника Д.Г.Д., с
който заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Приложеният към исковата
молба договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в
балансираща група от 19.07.2017г. не бил подписан от Д.Г.Д., в качеството му на
ЕТ „Б.“, ЕИК ***. Видно от приложеният
към исковата молба договор от 19.07.2017г., същият бил подписан от Я.Р.Д.,
който не е упълномощаван от Д.Г.Д., в качеството му на ЕТ „Б.“, ЕИК *** да
представлявал търговеца и да сключвал договори от негово име и за негова
сметка. Дори в хипотезата на подписан между „С.“ ЕООД, ЕИК ***, като лицензиран
търговец на електроенергия и координатор на балансираща група на Свободния
пазара на електроенергия и Д.Г.Д.,***, действащ като ЕТ „Б.“, ЕИК ***, като
клиент и потребител на електрическа енергия, комбиниран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група от
19.07.2017г. за доставка на електрическа енергия и участие в балансираща група
№ 21319 ищеца нямал основание за искането си за заплащане на суми по посочения
договор. Договорът за покупко-продажба на електрическа енергия бил сключен от
неупълномощено лице Я.Р.Д. за срок от 6 месеца с опция за автоматично
удължаване на срока за още 6 месеца считано от 19.07.2017г., поради което
същият изтекъл на 19.07.2018г. и нямало данни за анексиране и продължаване на
срока на договора.В чл.15, б.А от договора било записано, че действието на
срока на договора се прекратява с изтичане срока на договора.С изтичане срока
на договора търговските правоотношения между страните били прекратени.Твърди,
че ищецът „С.“ ЕООД, ЕИК *** веднъж търсил недължими от Д.Г.Д., действащ като
ЕТ „Б.“, ЕИК *** суми за начислена електроенергия на основание неподписан от Д.Г.Д.,
действащ като ЕТ „Б.“, ЕИК *** договор, и втори път на основание изтекъл
договор, като видно от приложените фактури с № ********** от 31.01.2019г. и №
********** от 28.02.2019г. ставало въпрос за начислена електроенергия за
периоди извън срока на цитирания договор от 19.07.2017г.
Моли съда да отхвърли предявения иск като
недопустим, а ако счете, че искът е допустим като неоснователен и недоказан,
както и да бъде обезсилена издадената в полза на „С.“ ЕООД, ЕИК *** Заповед за
изпълнение на парично задължение от 11.12.2019г. по ч.гр.д. №6596/2019г. по
описа на Районен съд - С.З., 6 състав.Претендира за направените разноски по
делото.
Предмет
на въззивно обжалване е постановеното първоинстанционно решение по предявения
иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 6596/2019г. по описа на Районен съд – С.З., съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3489/11.12.2019г., по силата на
която е разпоредено длъжникът Д.Г.Д. да заплати на
заявителя „С.“ ЕООД сумата от 2337,22 лева за главница, представляваща
неизплатено задължение за потребена и незаплатена електрическа енергия, по
издадени фактури №,№ **********, **********, сумата от 176,27 лева – лихва от
19.02.2019г. до 01.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.12.2019г. и разноски в
размер на 290,27 лева.
В срока по чл.414 от ГПК е депозирано писмено възражение от
длъжника. В законоустановения срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането му против длъжника.
По делото са представени фактури №,№ **********/31.01.2018г.,
**********/28.02.2019г.,от които се установява, че за периода от 01.01.2019г.
до 28.02.2019г. на ЕТ „Б.“ е начислена сума в размер на 2 337,22 лева, представляваща
потребена и незаплатена електрическа енергия.
Видно
от комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в
балансираща група № 18082/07.10.2016г., страните са сключили договор, по силата
на който „С.“ ЕООД продава, а ответникът купува и заплаща потребената
електрическа енергия за обект: гр.С., бул.***, при цени, уговорени в същия.
Този договор е сключен за срок от 12 месеца, като в чл.5 ал.1 е уговорено
автоматичното му продължаване за срок от
12 месеца, ако никоя от страните не отправи писмено предизвестие за неговото
прекратяване. По делото е приет и комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и членство в балансираща група № 21319/19.07.2017г.,
сключен между страните със същия предмет, но с различен срок. В чл.5 ал.1 от
договора е предвиден 6 месечен срок на действие с автоматично продължаване от 6
месеца, ако до 45 дни преди изтичането му никоя от страните не отправи писмено
предизвестие за прекратяването му. Вторият договор е подписан от Я.Р.Д. от
името на купувача.
Видно
от договор за наем от 26.10.2016г., сключен между „Е.“ ЕООД и ЕТ „Б.“,
предизвестие от 18.07.2018г. за прекратяване на договор за наем, се установява,
че наемодателят „Е.“ ЕООД е отдал под наем на наемателя ЕТ „Б.“ имот,
представляващ Кафе аперитив „В.“, находящ се в гр.С., бул.*** за срок до
19.08.2018г. От договор за наем от 30.07.2018г., се установява, че наемодателят
„Е.“ ЕООД е отдал под наем на Я.Р.Д. процесния недвижим имот, считано от
30.07.2018г.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа
експертиза,от чието заключение се установява, че данъчната основа по процесните
фактури е начислена правилно и същите са осчетоводени редовно в счетоводството
на „С.“ ЕООД, като са спазени
изискванията в Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти и
ЗДДС. Към датата на проверката, извършена от вещото лице, по счетоводни данни
вземанията на ищеца от ответника по фактурите са в общ размер на 2 337,22
лева. От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че
измерените количества електрическа енергия са отчетени и остойностени правилно
в съответствие с приложимите нормативни документи.
Неоснователно
е възражението на ответника, че комбиниран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия и членство в балансираща група № 21319/19.07.2017г., като
подписан от лице без представителна власт - Я.Р.Д., не е обвързал ответника.С
факта на заплащане на задълженията по същото от ответното дружество действията
без представителна власт са потвърдени на осн.чл.301 ТЗ.
Пред районния съд ответникът е направил
възражение , че комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия
и членство в балансираща група № 21319/19.07.2017г. е прекратен на
19.07.2018г., съобразно с чл.5 ал.1 от същия, тъй като по делото не бил представен подписан от страните анекс за
продължаване на действието му. От анализа на представените договори за наем от
26.10.2016 г. и 30.07.2018 г. следва да се направи извода,че неоснователно използваната
електроенергия за имота е продължила да се начислява на ЕТ „Б.“ ЕИК *** ,който
не е ползвал процесния имот след дата 18.08.2018 г. Следва да се направи
извода,че ответникът не дължи претендираната сума за м.януари и м.февруари
2019г.
Постановеното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.В полза
на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на
300 лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение № 260315/17.11.20 г. по гр.д. №1262/20 г. по описа на Районен съд-С.З.
ОСЪЖДА “С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.Солунска № 2,
представлявано от Д.Х.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ в качеството си на ЕТ „Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ул. *** сумата от 300 лева, представляваща направени разноски
по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: