Решение по дело №87/2015 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 242
Дата: 27 декември 2016 г. (в сила от 1 март 2018 г.)
Съдия: Пламен Тодоров Дочев
Дело: 20154510100087
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 242

гр. Бяла, 27.12.2016г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 Районен съд гр.Бяла, първи граждански състав в открито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета година  в състав:

                                                                                    Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ                  

при секретаря  В.В.,  като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 87 по описа за 2015г. за да се произнесе, съобрази следното:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.135 ЗЗД.

Ищецът „АЛФА БАНК“ А.Е. - Гърция, гр. Атина, ул.„Стадиу“ № 40, действащо чрез своя клон с фирмено наименование „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ....., гр.София, бул.„Цариградско шосе“ № 99, чрез пълномощника адв.С.И.А. от САК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Йонев Вълков Ненов“ претендира от съда ДА ОБЯВИ, на основание чл.135 ЗЗД за недействителна по отношение на „АЛФА БАНК" А.Е. - Гърция, гр. Атина, ул.„Стадиу" №40, действащо чрез своя клон с фирмено наименование „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ", ЕИК ....., гр. София, бул.„Цариградско шосе" №9 9, сделката на разпореждане, сключена на 05.12.2012г., с която ответницата Е.С.С. е дарила на ответника Н.С.С., действащ в полза на своя внук Н.М.С., следните недвижими имоти :   

- Имот № 100061 (сто хиляди шестдесет и едно) с площ от 3.000 дка (три декара), начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: четвърта, намиращ се в местността „БАНКАТА" при граници и съседи: имот N° 100062 - нива на С.Д.С., имот № 100063 - нива на Е.С.С., имот № 100060 - нива на Т.П.Б., имот № 100059 - нива на Р.Р.Г., имот № 100203 - полски път на Община Борово;

- Имот № 100063 (сто хиляди шестдесет и три), с площ от 7.000 дка (седем декара), начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: четвърта, намиращ се в местността „БАНКАТА" при граници и съседи: имот № 100074 - нива на В.А. В., имот № 100064 - нива на Й.Б.К., имот № 100062 - нива на С.Д.С., имот № 100061 - нива на Е.С.С., имот № 100060 - нива на Т.П.Б., имот № 100204 - полски път на Община Борово;

          - Имот № 126009 (сто двадесет и шест хиляди и девет), с площ от 7.000 дка (седем декара), начин на трайно ползване: ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, категория на земята при неполивни условия: седма (5,191), шеста (0,0770), трета (1,732), намиращ се в местността „ДОМУЗЛУКА", при граници и съседи: имот N° 126010 - гора в зем. земи на Държавен поземлен фонд, имот N° 126011 - гора в зем. земи на Е.И.И., имот № 126008 - гора в зем. земи на В.А. К., имот № 126007 - гора в зем. земи на Й.П.И., имот № 126006 - гора в зем. земи на „Омега Агро Инвест" ЕООД, имот № 000370 - полски път на Община Борово, и осъди  ответниците да заплатят направените  по делото разноски. Правните доводи на ищеца, изведени от изложеното в ИМ се основават на твърдението, че ищецът е кредитор на първия ответник по вземане предхождащо извършването на разпоредителното действие с недвижимия имот, като дарителят чрез извършеното дарение на 05.12.12г. е намалил умишлено имуществото си, като по този начин е увредил интересите на кредитора си и препятствал изпълнението на задължението си по вземането към него.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответницата Е.С.С., с който оспорва предявения иск, като неоснователен.

            Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

            Банката е обявила кредита по Договор за ипотечен кредит № 302-52/2007 г. за предсрочно изискуеми поради неплащането в срок на погасителни вноски по кредита. По образуваното по заявление на ищеца  ч.гр.д. № 8581/2011г. по описа на Районен съд - Русе, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист към нея срещу ответницата Е.С.С.. С цел принудително събиране задълженията към банката е образувано изпълнително дело № 693/2011г., присъединено към и.д. № 663/2009г. при ЧСИ В. М., peг. № ....КЧСИ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за  установено от правна страна следното:

 С разпоредбата на чл.135 ЗЗД законодателят е установил правна възможност за защита интересите на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се намалява имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите, доколкото според разпоредбата на ал.1 на цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на следните кумулативно предвидени във фактическия състав на чл.135 ЗЗД предпоставки: на първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника- т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 ЗЗД, освен в хипотезата на чл.135, ал.З ЗЗД, която не е налице по настоящото дело. На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. А увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество или имуществото му намалява. Наред с това е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла на чл.135  ЗЗД е знанието на длъжника за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случаите на безвъзмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело с оглед разпоредбата на чл.135, ал.1 от  ЗЗД е без значение субективното отношение на лицето, което е получило престацията. Наред с това разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки с изключение на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е върху ищеца с оглед правилото на чл.154 ГПК . Оборването на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД е в тежест на ответника. В случаите на извършено дарение е достатъчно длъжникът да е знаел, че уврежда кредитора си, за да бъде обявено дарението за недействително. Такова знание безспорно е налице, тъй като първия ответник и праводател по безвъзмездната сделка е и  задължено лице по договора за кредит. В случая се касае за договор за дарение на недвижим имот в полза на трето лице – бенефициер. Видът на сделката се определя от нейното съдържание - действителната обща воля на страните, а не от това, как е наименована от тях. Тълкуването се извършва по критериите на чл.20 ЗЗД - отделните уговорки трябва да се ценят във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите и практиката и добросъвестността. Съгласно нормата на чл.24, ал.1 ЗЗД прехвърлянето на право на собственост или учредяването на вещни права  върху определена вещ настъпва по силата на самия договор, а договорът се счита сключен, когато съвпаднат волеизявленията на страните по съществените елементи на сделката. Т.е. за да се прехвърли в полза на бенефициера правото на собственост върху вещта, предмет на договора, е необходимо и неговото изявление, че желае да се ползва от уговорката, т.е. че е съгласен посоченото право да премине в неговия патримониум. По отношение на бенефициера по договора – третия ответник тази форма не е спазена, тъй като неговото волеизявление, респективно това на законния му представител не фигурира в нотариалния акт. Това обстоятелство би имало значение, ако извършената разпоредителна сделка беше възмездна, която хипотеза не е налице в настоящия казус. Както се посочи по горе знанието за увреждане интересите на кредитора у третото лице – приобретател в конкретиката на казуса  е ирелевантно, тъй като сделката е безвъзмездна и то не е извършило насрещна престация. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Дарението като безвъзмездно разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване кредитора –взискател при принудителното изпълнение. По иск по чл.135 ЗЗД , като ответник наред с длъжника, извършил увреждащото действие, следва да участва и лицето, придобило права по него. В този смисъл е и константната съдебна практика Решение №286 от 23.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 965/2010г. на IV г.о. на ВКС, съгласно което при положения ,че уговарящия е  сключил договора от свое име, то действието му е настъпило направо в патримониума на третото ползващо се лице, като отличителната разлика по този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя. В този смисъл искът по чл. 135 ЗЗД е насочен и срещу приобретателя  по отчуждителната сделка –дарението , именно защото надареното лице е придобило права, но по нищожна сделка. Недобросъвестността на участниците в сделката не се предполага и следва да се докаже от ищцовата страна, освен в хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД. Когато третото лице, придобило права по сделката, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, недобросъвестността се предполага. В този смисъл след като отчуждителната сделка е безвъзмездна като дарението е в  полза на низходящ – в случая внук на първия и втория ответник по сделката, обуславят извода, че са  налице всички изискуеми от чл. 135 ЗЗД да бъде уважен иска.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи като основателен и доказан. В тежест на ответниците са направените от ищеца разноски в размер на 65.00 лв., от които 50.00 лв. внесена д.т. по иска и 15.00 лв. за издадени 3 бр. съдебни удостоверения.

         Мотивиран така, съдът

Р  Е   Ш  И  :

  ПРОГЛАСЯВА за недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД спрямо „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ......, гр.София, бул.„Цариградско шосе“ № 99, със законни представители Я.К. - председател на Съвета на директорите, Д.М. - главен изпълнителен директор, С.Ф. - прокурист и генерален директор, А.Т. - прокурист и генерален директор и Г.А. - прокурист и генерален директор и с вписани в Търговския регистър представители на клона Е.Л., К.К., С.В. и Н.Л., сделка на разпореждане, сключена на 05.12.2012г., с която ответницата Е.С.С. е дарила на ответника Н.С.С., действащ в полза на своя внук Н.М.С., следните недвижими имоти:

- Имот № 100061 (сто хиляди шестдесет и едно) с площ от 3.000 дка (три декара), начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: четвърта, намиращ се в местността „БАНКАТА" при граници и съседи: имот N° 100062 - нива на С.Д.С., имот № 100063 - нива на Е.С.С., имот № 100060 - нива на Т.П.Б., имот № 100059 - нива на Р.Р.Г., имот № 100203 - полски път на Община Борово;

- Имот № 100063 (сто хиляди шестдесет и три), с площ от 7.000 дка (седем декара), начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята при неполивни условия: четвърта, намиращ се в местността „БАНКАТА" при граници и съседи: имот № 100074 - нива на В.А.В., имот № 100064 - нива на Й.Б.К., имот № 100062 - нива на С.Д.С., имот № 100061 - нива на Е.С.С., имот № 100060 - нива на Т.П.Б., имот № 100204 - полски път на Община Борово;

- Имот № 126009 (сто двадесет и шест хиляди и девет), с площ от 7.000 дка (седем декара), начин на трайно ползване: ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ, категория на земята при неполивни условия: седма (5,191), шеста (0,0770), трета (1,732), намиращ се в местността „ДОМУЗЛУКА", при граници и съседи: имот № 126010 - гора в зем. земи на Държавен поземлен фонд, имот № 126011 - гора в зем. земи на Е.И.И., имот № 126008 - гора в зем. земи на В.А.К., имот № 126007 - гора в зем. земи на Й.П.И., имот № 126006 - гора в зем. земи на „Омега Агро Инвест" ЕООД, имот № 000370 - полски път на Община Борово.

ОСЪЖДА Е.С.С., ЕГН ********** *** и Н.С.С., ЕГН ********** *** да заплатят на „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ...., гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 99, направените по делото разноски в  размер на  65.00 лв. /Шестдесет и пет лева/.

    Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Юробанк България” АД , ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша”, ул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от Д. Б. Ш.  - член на УС и изпълнителен директор и М.И. В. – прокурист.

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе  в двуседмичен срок, считано  от връчването му на страните.

        

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/