№ 580
гр. Плевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря Петя П. Антова
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20254430201655 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №25-0938-002464 от
01.07.2025г. на Началник Група в ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ –
Плевен, с което на Д. И. Б. от ***, ЕГН ********** са наложени
административни наказания както следва: на основание чл. 183 ал. 4 т. 7
предложение първо от ЗДП глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137 а ал. 1 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДП – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл. 103 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Ц.А., ПлАК. Последният ангажира
писмени доказателства за това, че здравословното му състояние на доверителя
му към момента на проверката не е позволявало използването на
обезопасителен колан и то по препоръка на лекар, който го прегледал три дни
преди същата дата. Относно второто описано в акта и наказателното
постановление нарушение – това по мл. 103 ал. 1 ЗДП намира, че същото е
недоказано. Твърди, че към момента на подаване на сигнала от ***
доверителят му се е движил в колона от автомобили, сигналът не е бил
1
подаден по категоричен начин и по установените правила, поради което и не е
бил възприет от жалбоподателя. Ангажира доказателства, че същият е
притежавал изрядни документи и не е имало причина да не спре на подадения
му сигнал, ако е бил възприет. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Ответникът по жалбата редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000- 36279/09.09.2025
година взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление. В случай, че съдът намери жалбата за
основателна моли при определяне размера на разноските да съобрази
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен ,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, че
Началниците на сектор „ пътна полиция“ при ОД на МВР са овластени да
издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.
Жалбоподателят Д. И. Б. е кмет на ***, избран с Решение № 209 –
МИ/06.11.2023 година.
На 13.06.2025 година жалбоподателят бил прегледан от невролог във
връзка с негови оплаквания от болка и изтръпване на мускулите – мравучкане
на пръстите. Обективно, медицинският специалист установил леко увреждане
на общото му състояние – палпаторна болезненост в раменната става,
ограничени движения, пасивни и невъзможни активни движения. На същият
било назначено медикаментозно лечение и препоръчана имобилизация на
раменната става, без притискане на плексуса.
На 16.06.2025 година *** Л. Ц. и М. Г., и двамата *** изпълнявали
служебните си задължения във връзка със спазване на правилата за движение
2
по пътищата. Около 16:25 часа, съгласно предварително утвърден график,
двамата с намирали на първокласен път 3/ Бяла – Ботевград/ км. 111.280
срещу т. нар. „ ***“ на пазара на ***. В същия час видели към тях да
приближава в посока от град Пленен към град София, лек автомобил БМВ 530
Д с рег. № ***. *** се намирали извън патрулния автомобил. При
приближаването към тях на описаният по горе лек автомобил двамата
забелязали, че водачът не бил поставил обезопасителен колан. Свидетелят Л.
Ц. подал на водача сигнал със стоп палка да отбие вдясно и да преустанови
движението си. Водачът не изпълнил даденото му нареждане и продължил
движението си.
*** последвали водача на лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № *** и
същият бил спрян за извършване на проверка на кръстовище, образувано
между първокласния път в непосредствена близост до *** и намиращата се
там бензиностанция „ШЕЛ“. В хода на извършената проверка била установена
самоличността на водача, а именно жалбоподателя Д. Б.. На същият бил
съставен акт за извършени две административни нарушения, а именно:
управление на МПС без да използва обезопасителен колан, с който
автомобилът бил оборудван и не спиране на подаден от полицейски орган
сигнал. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателят, връчен му по
надлежния ред. Същия го подписал, но възразил, че сигналът му бил подаден в
последния момент.
На 01.07.2025 година е издадено и атакуваното наказателно
постановление, което санкционира жалбоподателя на основание чл. 183 ал. 4 т.
7 предложение първо от ЗДП глоба в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 137 а ал. 1 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДП – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл. 103 ЗДП.
В подкрепа на изложените по горе факти са приложените и приети като
доказателства по делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление №25-0938-002464 от 01.07.2025г. на Началник Група в
ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен; АУАН серия GA
№3729604 от 16.06.2025г. на мл. автоконтрольор при с-р „Пътна полиция“-
Плевен при ОД на МВР-Плевен; Разписка №0500023082187177 от 30.08.2025г.
за заплатена винетка на рег. №***, Удостоверение за техническа изправност на
3
ППС с рег. №***, Застраховка Гражданска отговорност на ППС рег. №***,
Удостоверение за избран кмет на кметство, Амбулаторен лист
№2516930399С1 от 13.06.2025г., издаден от д-р Ю.Й., Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач.
В насока на същите фактически обстоятелства са и показанията на
разпитаните двама свидетели Л. Ц. и М. Г., разпитан непосредствено в
съдебно заседание.
В хода на въззивното производство е представено и прието към
доказателствата по делото Амбулаторен лист №2516930399С1 от 13.06.2025г.,
издаден от д-р Ю.Й., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. Същото писмено
доказателство установява, че три дни преди проверката при жалбоподателят е
установена палпаторна болезненост в раменната става, ограничени движения,
пасивни и невъзможни активни движения. На същият било назначено
медикаментозно лечение и препоръчана имобилизация на раменната става,
без притискане на плексуса.
Предвид горните обстоятелства съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е издадено в разрез както с материалния, така и с
процесуалния закон.
По силата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН преди да се произнесе по конкретната
преписка наказващият орган следва да провери акта - неговата
законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията на
санкционирания и събраните доказателства по преписката, а когато е
необходимо и да извърши разследване по спорните обстоятелства. В случая,
при наличието на безспорни доказателства за възприетите от съда по горе
обстоятелства/ приложени към депозираното от страна на жалбоподателя
възражение/ наказващият орган е издал наказателно постановление, с което е
санкционирал деяние, което не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Действително разпоредбата на чл. 137 а ал. 1 ЗДП въздига в задължение
с императивен характер водачите на МПС да използват обезопасителни
колани. Изключение от това правило предвижда разпоредбата на чл. 137 а ал.
2 т. 2 ЗДП, по силата на която могат да не ползват обезопасителни колани
няколко категории лица в това число и лица, чието физическо състояние не
4
позволява употребата на колан. Събраните по делото писмени доказателства,
цитирани по горе установяват именно факта, че жалбоподателят спада към
категорията на тези лица, чието физическо и здравословно състояние не са
позволявали използването на обезопасителен колан.
По така вмененото на жалбоподателя второ нарушение по чл. 103 ЗДП
съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗДП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Събраните в хода на производството гласни доказателства,
обективирани в показанията на свидетелите М. Г. и Л. Ц. установяват по
категоричен начин, че на жалбоподателят е бил подаден ясен сигнал да отбие
вдясно и да преустанови движението си. Съдът даде вяра на показанията на
двамата свидетели и ги възприе като обективни и безпристрастни. Същите са
подробни, последователни, непротиворечиви помежду си. И двамата
установяват по категоричен начин, че при подаването на сигнал за спиране на
водача времето е било ясно, трафикът не е бил силен в този момент,
автомобилите са се движили бавно, самите те били ясно видими за водачите на
МПС с оглед на мястото на което бил паркиран патрулният автомобил,
възприели водача от разстояние от не повече от 40 или 50 метра. В подкрепа
на твърденията на жалбоподателя, че се движил в колона и не възприел
изобщо сигнала за спиране като отправен към него, не се събраха каквито и
да е доказателства. Затова съдът ги възприе само като защитна теза.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че
формално е осъществен от страна на жалбоподателя съставът на нарушение
по чл. 103 ЗДП.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 /2007 година на ВКС предмет на
преценка в настоящото производство е не само законосъобразността на
наказателното постановление, но и неговата правилност и обоснованост,
обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното
нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и
защитени с конкретния закон обществени отношения. Съдът счита, че
5
деянието, осъществено от страна на жалбоподателя макар и формално да
осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на своята ниска
степен на обществена опасност, липсата на настъпили каквито и да е вредни
последици от деянието, личността на дееца, който видно от приложената
справка не е системен нарушител, конкретните обстоятелства при
извършване на нарушението, определят същото като маловажен случай. В
този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да
съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като
не наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение
ще бъде санкциониран.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита,
че наказателно постановление № 25-0938-002464 от 01.07.2025г. на Началник
Група в ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на Д. И.
Б. от ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания както
следва: на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДП глоба в
размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 а ал. 1 ЗДП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.
103 ЗДП е незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от
компетентен по материя, място и степен орган, но в разрез с материалния
закон по отношение на нарушението по чл. 137 а ал. 1 ЗДП и при
несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение и нарушителя
за нарушението по чл. 103 ал. 1 ЗДП, поради което и следва да бъде отменено.
Като приема, че нарушението по чл. 103 ал. 1 ЦДП представлява маловажен
случай съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде наложено
административно наказание.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-002464 от 01.07.2025г.
на Началник Група в ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен в
6
частта, с която на Д. И. Б. от ***, ЕГН ********** е наложено на основание
чл. 183 ал. 4 т. 7 предложение първо от ЗДП, административно наказание
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 137 а ал. 1 ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0938-002464 от 01.07.2025г.
на Началник Група в ОДМВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен в
частта, с която на Д. И. Б. от ***, ЕГН ********** е наложено, на основание
чл. 175 ал. 1 т. 4 ЗДП, административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
нарушение по чл. 103 ЗДП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. И. Б. от ***, ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид – такова по
чл. 103 ал. 1 ЗДП, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще и бъде
наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7