№ 39933
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110148540 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на
страните проекта за доклад по делото:
М. Д. М. е предявила срещу А. П. Н. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 000 евро,
представляваща заплатена от ищеца гаранция, подлежаща на връщане поради
неизпълнение на сключен на 08.06.2023 г. между страните договор за
гаранция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 06.11.2023 г., до окончателното плащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 07.02.2024 г. по ч. гр. д. № 60980/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, а
в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 евро,
представляваща парична гаранция, предадена по развален договор за гаранция
между продавач и купувач от 08.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че на 08.06.2023 г. сключил с ответната страна договор
за гаранция, по силата на който ищецът в качеството на купувач превел на
ответника в качеството на продавач сумата от 2 000 евро, представляваща
парична гаранция, срещу задължението на продавача да не продава на други
клиенти описания в договора недвижим имот в уговорения между страните
1
срок, респ. да преустанови предлагането му в срок до 16.07.2023 г. – датата, до
която страните следвало да сключат предварителен или окончателен договор
за покупко-продажба. Съгласно клаузата на чл. 2.1 от договора продавачът
поел задължение да предостави всички изискуеми по закон документи,
удостоверяващи правото на собственост върху имота и изпълнението на
другите нормативно регламентирани изисквания относно покупко-
продажбата, в срок до 09.07.2023 г., като в противен случай следва да
възстанови на купувача сумата, предадена като гаранция по договора. Ищецът
твърди, че ответникът е в договорно неизпълнение на поетите от него
задължения по чл. 1 и чл. 2.1 от договора – не преустановил предлагането на
недвижимия имот на трети лица и е продължил да публикува оферти за
продажба на имота в интернет, а също и не е предоставил в срок необходимите
документи за сключване на предварителния договор, като последните са били
изпратени на ищеца по електронна поща едва на 14.07.2023 г. Излага, че
ответната страна е получила сумата от 2 000 евро чрез банков превод на
09.06.2023 г. от трето лице - „МСА Консултория“ ЕООД, с което ищцовата
страна е била в облигационно правоотношение по сключен договор за заем.
Посочва, че поради съмнения, че цената на имота е била завишена, на
21.09.2023 г. изпратил предложение до ответника за предоговаряне на
условията по сключване на бъдещата сделка или връщане на преведената сума
от 2000 евро, поради неизпълнение от продавача на поетите по договора за
гаранция задължения. Поддържа, че в посочения в предложението
едноседмичен срок сумата не била възстановена на ищеца. С тези
съображения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи стойността на паричната гаранция, предадена по договора за гаранция
и подлежаща на връщане поради допуснато неизпълнение на задълженията на
ответника по чл. 1 и чл. 2.1 от договора. В условията на евентуалност,
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца процесната сума като
предадена по развален договор за гаранция от 08.06.2023 г. Твърди, че
неизпълнението на ответника на задължението по чл. 1 да преустанови
предлагането на недвижимия имот на трети лица е значително с оглед
интересите на кредитора, поради което е довело до възникване на правото на
ищеца да развали процесния договор с изпратеното на 21.09.2023 г. по
електронна поща на ответника искане за уреждане на правоотношенията
между страните. С оглед развалянето на договора ищецът счита, че ответникът
2
е получил паричната гаранция на отпаднало основание, поради което дължи
връщането . В случай че извънсъдебното предупреждение за разваляне е
ненадлежно извършено, ищецът моли да бъде прието, че упражнява правото
си на разваляне на процесния договор от момента на подаване на исковата
молба в съда. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по
силата на процесния договор за гаранция, получаването на превода на сумата
от 2000 евро, като парична гаранция. Излага, че предадената като гаранция
сума имала функцията на задатък по см. на чл. 93 ЗЗД и служела като
доказателство, че договорът е сключен, както и обезпечава изпълнението му.
Посочва, че на 15.07.2023 г. между страните бил сключен анекс № 1 към
договора за гаранция, по силата на който срокът за сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на имота бил удължен до
30.08.2023 г. вкл. Твърди, че не е продавал или предлагал имота на трети лица
в уговорения между страните срок. Допуска, че е възможно из интернет
пространството да е била забравена оферта за продажба на имота, но това
представлявало неизпълнение на незначителна, с оглед на интересите на
кредитора, част от задължението по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД и не можело да
служи като основание за разваляне на договора. Оспорва срокът за
изпълнението на задължението му да изпрати документите, свързани със
сделката да е бил 09.07.2023 г., като посочва, че горният срок е бил удължен
до 30.08.2023 г., съгласно подписан Анекс 1 към договора за гаранция.
Посочва, че е изпратил на ищеца всички необходими за сделката документи на
14.07.2023 г. по електронна поща, изпълнявайки по този начин задължението
си по т. 2.1 от договора в срок и че пречка за сключване на сделката за
прехвърляне правото на собственост върху имота не е съществувала. Твърди,
че на 22.08.2023 г. и на 21.09.2023 г. ищецът изпратил до ответника две
предложения - за намаляване на продажната цена на имота или връщане на
предадената парична гаранция, в които предложения не се е съдържало
изявление за разваляне на договора и затова не представлявали уведомления
за разваляне на процесния договор по см. на чл. 87 ЗЗД, доколкото нито едно
от тях не съдържало изявление в този смисъл. Смята, че е изпълнил
задълженията си по договора за гаранция пълно, точно и своевременно и
3
затова иска отхвърляне на исковете.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е да докаже, че е платил
процесната сума по силата на валидно сключен договор за гаранция между
продавач и купувач от 08.06.2023 г., а на ответника – да докаже, че е изпълнил
задълженията си съгласно договора, респ. че получената сума е имала
характер на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД, който подлежи на задържане от
получилата го страна.
По евентуалния осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума по силата на
валидно сключен договор за гаранция между продавач и купувач от 08.06.2023
г., както и отправянето на изявление до насрещната страна за развалянето му,
с подходящ срок за изпълнение, а на ответника - да докаже, че е изпълнил
задълженията си съгласно договора или, че неизпълнената част от
задълженията по договора е незначителна с оглед интереса на кредитора,
респ., че е върнал сумата на ищеца.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
по силата на сключен на 08.06.2023 г. договор за гаранция между
продавач и купувач ищецът е предоставил своевременно, а ответникът е
получил сумата от 2000 евро, като гаранция за закупуване на недвижим
имот, подробно описан в горния договор, както и че в този договор
страните са уговорили ответникът да преустанови предлагането на имота
на клиенти в срок до сключване на предварителен или окончателен
договор и в срок най – късно до 09.07.2023 г., ответната страна е следвало
да предостави на ищеца всички изискуеми от закона документи,
удостоверяващи правото му на собственост и изпълнението на другите
нормативно регламентирани изисквания относно покупко – продажбата
на имота по – горе;
на 14.07.2023 г. ответникът е изпратил, а ищецът е получил по
електронна поща част от горните документи;
към 21.08.2023 г. в българска интернет страница „alo.bg“ се e намирала
обява за продажба на недвижимия имот, за закупуването на който
ищцовата страна е заплатила гаранцията по процесния договор;
4
на 22.08.2023 г. и на 21.09.2023 г. ищецът е изпратил на ответника две
предложения за намаляване на продажната цена на имота от 175 000
евро, както е била договорена в договора за гаранция, на 150 000 евро, а в
случай на непостигане на съгласие относно горното намаляване на
продажната цена - връщане на предоставената гаранция.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Искането на страните за допускане на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели не следва да бъде уважено, доколкото от една страна
не се установява какви конкретни обстоятелства, спадащи към предмета на
доказване по делото ще бъдат изяснявани със свидетелски показания и оттам
съдът да прецени дали показанията ще спомогнат установяването на относими
по делото факти, а от друга страна – посочените от страната обстоятелства, за
изясняването на които се иска даване на свидетелски показания биха били в
противоречие с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, а останалите
обстоятелства са обявени от съда за безспорни.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 60980/2023 г. по описа
на СРС, 51 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 г. от 15:45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на страните за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на общо четирима свидетели.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 60980/2023 г. по описа на СРС, 51
състав.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът
5
на доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис
от отговора на исковата молба и приложението към него;
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание;
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация;
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени;
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6