№ 182 18.10.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Л., като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 354/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на „Т.М.Б“ ЕАД, с ЕИК: …… със
седалище гр. С, бул. „Б“ , представлявано от Изпълнителния директор К.М.М, чрез
пълномощника си Ц.Г.А. против „Я“ ООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на
управление: Област Т., Община П., ПК 7864, Населено място с. А Стопански двор,
представлявано от Управителя
В. И. Я., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 327, вр.
с чл. 318 от ТЗ и чл.
294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните са в дългогодишни
търговски отношения.
На 04.07.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за сервизна услуга с влагане на резервни части, по силата на който
договор „Т.М.Б“ ЕАД е доставил сервизна услуга ремонт и продал резервни части
на „Я“ ООД на обща стойност 671.52 лева, с ДДС.
На 12.07.2018 г. била издадена надлежно оформена фактура ******,
в която е посочен и падежа, а именно на 12.08.2018г..
На 18.07.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за покупко-продажба на лагер, по силата на който договор „Т.М.Б“ ЕАД е
продавач, а „Я“ ООД е купувач на стойност 146.40 лева, с ДДС, за което имало
надлежно издадена фактура ******, в която е посочен и падежа, а именно на
01.08.2018г..
На 18.07.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за покупко-продажба на лагер, по силата на който договор „Т.М.Б“ ЕАД е
продавач, а „Я“ ООД е купувач на стойност 146.40 лева, с ДДС, за което имало
надлежно издадена фактура ….., в която е посочен и падежа, а именно на
01.08.2018г..
На 31.08.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за покупко- продажба на шайба, по силата на
който договор „Т.М.Б“ ЕАД е продавач, а „Я“ ООД е купувач на стойност 133.20
лева, с ДДС, за което имало надлежно издадена фактура ******* в която е посочен
и падежа, а именно на
11.08.2018г.
На 20.09.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за покупко- продажба на масло и филтър, по
силата на който договор „Т.М.Б“ ЕАД е продавач, а „Я“ ООД е купувач на обща
стойност 1029.19 лева, с ДДС, за което имало надлежно издадена фактура *******,
в която е посочен и падежа, а именно на 04.10.2018 г..
На 25.09.2018 г. между страните бил сключен неформален
договор за сервизна услуга с влагане на резервни части, като услугата е
следвало да бъде доставена на място, посочено от ответника, за което се дължи и
цената на изминатия пробег, по силата на който договор на 25.09.2018 г. и на
28.09.2018 г. „Т.М.Б“ ЕАД е доставил сервизна услуга ремонт на посочено от
ответника място и е продал резервни части на „Я“ ООД на обща стойност 2031.84
лева, с ДДС.
На 10.10.2018 г. била издадена
надлежно оформена фактура …… в която е посочен и падежа, а именно на
24.10.2018г.
На 10.10.2018 г. между страните
бил сключен неформален договор за покупко- продажба
на хидравлична помпа и лагери, по силата на който договор „Т.М.Б“ ЕАД е
продавач, а „Я“ ООД е купувач на обща стойност 10 756.80 лева, с ДДС, за което
имало надлежно издадена фактура ***** в която е посочен и падежа, а именно на
24.10.2018 г..
От изпадането в забава до завеждането на настоящото
производство върху задълженията се
дължала и мораторни лихви, както следва:
По фактура *****/12.07.2018 г., с падеж 12.08.2018 г. -
48.87 лева;
По фактура *****/18.07.2018 г., с падеж 01.08.2018 г. -
11.10 лева;
По фактура *****/18.07.2018 г., с падеж 01.08.2018 г. -
11.10 лева;
По фактура *****/31.08.2018 г., с падеж 11.09.2018 г. -
8.58 лева;
По фактура *****/20.09.2018 г., с падеж 04.10.2018 г. -
59.75 лева;
По фактура *****/10.10.2018 г.,
с падеж 24.10.2018 г. - 106.67 лева;
По фактура *****/10.10.2018 г.,
с падеж 24.10.2018 г. - 564.73 лева,
Или общо 810.80 лева.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок,
ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, се представлява от адв. А. - САК.
Процесуалният представител на страната пледира за уважаване на исковите
претенции.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 327, вр. с чл. 318 от ТЗ:
За да бъде уважена исковата претенция, следва да бъде доказано кумулативното
наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните да е съществувало
валидно правоотношение, възникнало със сключването на договор за търговска
покупко-продажба; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите
договорни задължения да предаде стоките; ответникът да не е извършил дължимата
насрещна престация – плащане в твърдения размер.
По делото от ищцовото
дружество са представени следните фактури:
Фактура № ./12.07.2018 г., на стойност 671.52 лв. с ДДС ;
Фактура №./18.07.2018 г., на стойност 146.40 лв. с ДДС;
Фактура № ./18.07.2018 г., на стойност 146.40 лв. с ДДС;
Фактура № ./31.08.2018 г., на стойност 133.20 лв. с ДДС;
Фактура № ./20.09.2018 г., на стойност 1029.19 лв. с ДДС;
Фактура № ./10.10.2018 г., на
стойност 2031.84 лв. с ДДС;
Фактура № ./10.10.2018 г., на стойност 10756.80 лв. с ДДС.
Общата стойност на
посочените фактури е 14 915.35 лв. с ДДС
При така установените
факти по делото за съда се налага извод, че страните са търговци и между тях са
съществували трайни търговски отношения. Налице е неформален договор за
търговска продажба, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника
собствеността върху определени стоки и е предоставил съответните услуги, а
последният е имал задължението да заплати договорените цени.
За да формира
горните изводи, съдът изхожда от приложените по делото доказателства.
Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален
и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока
и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
В случаите, когато
страните са оформили продажбата, чрез съставена за целта фактура, фактурата
съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него
права и задължения.
По делото бе
доказано, че издадените фактури са доведени до знанието на ответното дружество,
като същото не ги е оспорило.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът по безспорен начин доказа вземането си по процесните фактури, при което искът се явява основателен и
следва да бъде уважен
В полза
на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба /02.05.2019г./, до окончателното
изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността на главния дълг, основателна се
явява и акцесорната претенция с посоченото правно основание.
Ответникът е в
забава по отношение на задълженията по процесните фактури,
считано от датата на падежа, посочен във
всяка една от тях, поради което ответникът дължи на ищеца на основание чл. 294
ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД обезщетение за забавено плащане, считано
от падежа на фактурите, до подаване на исковата молба /07.05.2019г./, както
следва:
По фактура № ./12.07.2018г., за периода 12.08.2018 г. - 02.05.2019г. сумата от 49.25 лв.;
По фактура № .18.07.2018г., за периода 01.08.2018г. – 02.05.2019г. сумата от 11.18 лв.;
По фактура № ./18.07.2018г., за периода 01.08.2018 г. – 02.05.2019г. сумата от 11.18
лв.;
По фактура № ./31.08.2018 г., за периода 11.09.2018 г. – 02.05.2019г. сумата
от 8.65 лв.;
По фактура № ./20.09.2018 г., за периода 04.10.2018 г. – 02.05.2019г.
сумата от 60.32 лв.
По фактура № ./10.10.2018 г., за
периода 24.10.2018 г. - 02.05.2019г.
сумата от 107.80 лв.
По фактура № ./10.10.2018 г., за
периода 24.10.2018 г. - 02.05.2019г., сумата от 570.71 лв.
За изчисляване
размера на дължимата мораторна лихва бе използван
Калкулатор „Законна лихва“, находящ се
на интернет-страницата http://balans.bg.
Общият размер на
дължимата лихва за забава за всяка една от посочените фактури от нейния падеж,
до подаване на исковата молба /02.05.2019г./ възлиза на 819.09 лв.
Тъй като съдът е
ограничен до заявения с исковата молба
размер от 810.80 лв., то искът следва да бъде уважен до тази сума.
По разноските:
Разноските са законова последица от уважаването на исковите претенции.
В конкретния случай, ищецът е направил разноски пред настоящата инстанция, за
държавни такса в размер на 629.05 лв. и 1100 лв. за адвокатско възнаграждение.
При това положение, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата
от 1729.05 лв., представляваща направени в настоящото
производството разноски.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Я“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Област Т, Община П, ПК 7864, Населено място с. А Стопански двор,
представлявано от Управителя В. И. Я., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.М.Б“ ЕАД, с ЕИК: ****** със седалище гр. С, бул.
„Б, представлявано от Изпълнителния директор К.М.М, СУМАТА от 14 915.35 лв. /четиринадесет
хиляди деветстотин и петнадесет лева и тридесет и пет стотинки/ с ДДС, представляваща неизплатена главница по неформални договори за
покупко-продажба, по Фактура № ../12.07.2018 г., Фактура № ./18.07.2018 г., Фактура
№ ./18.07.2018 г., Фактура № ./31.08.2018 г., Фактура № ./20.09.2018 г., Фактура
№ ./10.10.2018 г. и Фактура № ./10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на исковата молба /02.05.2019г./, до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА „Я“ ООД, с ЕИК ….. със седалище и адрес на
управление: Област Т., Община П., ПК 7864, Населено място с. А Стопански двор,
представлявано от Управителя В. И. Я., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.М.Б“ ЕАД, с ЕИК: …. със седалище гр. София, бул.
„Б, представлявано от Изпълнителния директор К.М.М, СУМАТА от 810.80 лв. /осемстотин и
десет лева/, представляваща обезщетение за забавено плащане по Фактура № …/12.07.2018
г., Фактура № ./18.07.2018 г., Фактура № ./18.07.2018 г., Фактура № ./31.08.2018
г., Фактура № ./20.09.2018 г., Фактура № ./10.10.2018
г. и Фактура № **********/10.10.2018 г., за периода от падежа на всяка една от тях, до 02.05.2019г..
ОСЪЖДА „Я“ ООД, с ЕИК …., със седалище и
адрес на управление: Област Т.е, Община П., ПК 7864, Населено място с. А
Стопански двор, представлявано от Управителя В. И. Я., ДА ЗАПЛАТИ на „Т.М.Б“ ЕАД, с ЕИК: ********* със
седалище гр. София, бул. „Б.“ , представлявано от Изпълнителния директор К.М.М,СУМАТА от 1729.05 лв. /хиляда седемстотин двадесет и
девет лева и пет стотинки/, представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: