Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Ботевград, 20.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №255 по описа за 2017година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Б.Р.А. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от него адв.И.К. от САК е обжалвал в
законния срок наказателно постановление
№****от ****г., издадено от Началник РУП
към ОДМВР - София, РУ
– гр.П., упълномощен
със
заповед №Із - 1745 от 28.08.2012г. на МВР,
с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00 лева и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основанише
чл.185 от ЗдвП му
му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20.00 лева и за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.174, ал.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца и се
отнемат по Наредба №ІЗ-2539/2012г. на МВР 12
контролни точки. В жалбата си А. излага съображения за
незаконосъобразност на постановлението, за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли
да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: докладна записка; сведение от Б.Р.А.;
разпореждане на полицейски орган; АУАН ****г.; талон за медицинско изследване №
0379712; заповед № Із-1745/28.08.2012г. на МВР; докладна записка. и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите С.М.Д. - актосъставител - на длъжност “мл.
автоконтрольор” в РУ – П., и Г.Ц.Н.– полицейски
служител в РУ – П., се установява
следната фактическа обстановка:
На 17.02.2014г.
около 05.10ч. св. С.М.Д. и св. Г.Ц.Н.
– полицейски служители при РУ – П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в с.Р., обл.Софийска. Тогава
полицейските служители спрели за проверка движещия с по ул.”****” в посока към ПП-3, в с.Р.,
обл.Софийска лек автомобил марка „Роувър
25” с рег.№****, управляван от жалбоподателя - Б.Р.А.. Св.Д. поканил А. да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, при което той отказал. При
извършената проверка А. не представил на полицейските служители свидетелството
си за управление на МПС и свидетелството за регистрация на управляваното от
него МПС. Тогава св.Д. и св.Н., установили, че управляваното от А. МПС не е
представено на технически преглед. За констатираните нарушения, св.Д., в присъствието на св.Н. съставил на А. АУАН ****г. Акта бил предявен на А. за
запознаване със съдържанието, но същият отказал
да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН било издадено процесното НП №****от ****г. от Началник РУП
към ОДМВР - София, РУ
– гр.П..
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Ст. Д. и Г. Н., както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съдът намира, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, касаещи не само пункт четвърти от наказателното постановление
- относно нарушението на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, но и самото
наказателно постановление като цяло.
По отношение на пункт четвърти от наказателното
постановление - относно нарушението на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
следва да се посочи, че в НП са
описани обстоятелства, които представляват
две отделни административни нарушения. Това е така тъй като разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП обявява
за наказуеми деянията, когато
водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването на употребата на алкохол или упойващи вещества или ако не
изпълни предписанието на съответния
контролен орган на транспорта за
медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му. Когато водач на МПС
откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяването на употребата на алкохол
или упойващи вещества той
осъществява първото предложение или хипотеза на горепосочената правна норма. Когато пък
водач на МПС не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му - той осъществява
второто предложение или хипотезата
на тази правна норма. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни, независими един от
друг състави на административни нарушения, които са посочени от законодателя
алтернативно. За посочените две отделни
нарушения, описани в наказателното
постановление, АНО орган е наложил едно адм. наказание, позовавайки се на
същата санкционна разпоредба. По този начин съдът намира, че само едно от двете посочени адм. нарушения е било
санкционирано, тъй като ако бяха санкционирани и двете отделни адм.
нарушения, адм. наказващия орган следваше да наложи санкции отделно за всяко
едно от тях в изпълнение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която изисква всяко
наложено адм. наказание да се изтърпява
отделно, понеже се явява недопустимо за повече от едно отделно адм. нарушение
да се налага едно общо наказание. Тука следва да се посочи, че в НП, в пункт
първи са посочени две отделни адм. нарушения, но е санкционирано само едно от
тях от адм. наказващия орган и в случая се явява неяснота на волята на наказващия орган за кое от
извършените адм. нарушения той е наложил съответно адм. наказание т.е. кое от
тях той е санкционирал. В конкретния случай не става ясно дали жалбоподателят е бил санкциониран затова,
че е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на
алкохол или пък затова, че не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване. В ЗАНН е възприет принципа за
наказуемост на дееца за толкова деяния, колкото той е извършил и за толкова
нарушения, колкото са установени съобразно нарушените правни норми. Това е така,
тъй като за всяко адм. нарушение се налага
отделно адм. наказание, като наложените наказания се изтърпяват отделно.
От съдържанието на наказателното постановление става ясно, че е наложено едно
адм. наказание, но не е ясно за кое точно адм. нарушение.Това обаче е
недопустимо и напълно незаконосъобразно, тъй като следва да бъде посочено и ясно
описано по недвусмислен начин извършеното нарушение, законните разпоредби,
които са нарушени с неговото виновно
извършване и какво и кое точно наказание му се налага, като същите
елементи не могат да бъдат извличани по пътя на формалната правна логика.
Съдът следва да посочи, че това би имало за последици твърде сериозна неопределеност, свързана с
прилагането на закона и с правото на защита на даденото лице в осъществяваната
спрямо него адм. наказателна репресия. Правоприлагането не може да почива на
предположения, а на конкретно посочени и установени факти, тъй като настоящия
строго формален процес установен със
ЗАНН при налагането на адм.
наказания и реализиране на съответна
адм. наказателна отговорност изисква точно прилагането на всяко едно от
посочените по- горе изисквания на закона.
Съдът счита и, че в обжалваното НП не е посочен по
ясен и категоричен начин мястото на извършване на твърдените от страна на
наказващият орган нарушения. Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП
като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и
правото му да знае кога, къде и точно какво нарушение се твърди, че е извършил,
за да може да организира защитата си. В случая, в НП мястото на нарушенията е посочено по
твърде неясен и неопределен начин. В НП е посочено, че местоизвършването е на
ул.”Без име” в община с.Р. на път първи клас №КПП-3, пред ОУ Христо Ботев, по
посока ПП-3, което като описание е абсолютно неопределено и посочено по един
объркан и неясен начин, изключващ правилната ориентация за действителното
географско и административно разположение на мястото и противоречащо на това, отразено в съставения АУАН, а именно с.Р.,
ул.”****”. Съдът приравнява отразеното в случая от
наказващия орган в НП относно мястото на извършването на нарушенията на липса на волеизявление от страна на същия относно местоизвършването на нарушенията.
По
този начин съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила
посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Затова
същото се явява напълно незаконосъобразно
издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН – чл. 57 ал.1 т.5, 6 и т.7
и чл.18 и като такова следва да бъде отменено.
Допуснатите в
случая процесуални нарушения са
съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране
на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е
предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№****от
****г., издадено от Началник РУП
към ОДМВР - София, РУ
– гр.П., упълномощен
със
заповед №Із - 1745 от 28.08.2012г. на МВР против Б.Р.А. с ЕГН**********,***, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :