№ 46025
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110110101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби вх. № 290704/02.09.2025г. от адв. С. С. и вх. № 290682/02.09.2025г.
от адв. М. Л., уточнена с молба вх. № 329745/09.10.2025г. от адв. С. С. – всички за
претенцията на адв. Н. И. като процесуален представител на ответника Б. А. К. за изменение
на Решение № 15699/19.08.2025г., в частта на разноските, присъдени нему да бъдат
увеличени с още 1 196,72 лева за извършеното процесуално представителство в исковото
производство.
Другата страна „С.“ АД, в срока не изразява становище.
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от „С.“ ЕАД разделно срещу Б. А. К. и Л. А. П. за сумите:
3467,20 лева главница и законна лихва върху нея от подаването на заявлението до
окончателното изплащане. С Решение № 15699/19.08.2025г. искът е отхвърлен.
Процесуалният представител на ответника е договорил с него и респективно поискал от
съда присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С изложени
мотиви в решението е аргументирано защо се присъждат 450 лева.
С разглежданата молба се искат още 1196,72 лева. Съдът намира молбата за неоснователна.
Настоящият казус не е с голяма правна сложност, с типови процесуални действия. В
решението съдът е присъдил 450 лева. Според настоящия състав, цитираната Наредба за
минималните адвокатски възнаграждения не е нормативен акт /по липсата на
нормотовроческа функция на Висшия адвокатски съвет/ от една страна, от друга –
привръзката на Тълкувателното решение № 6 / 06.11.2013г. при посочените хипотези към
тази наредба следва да се тълкува към момента на постановяването му – 06.11.2013г. и
1
действащата тогава редакция на наредбата, а не по последващите изменения, увеличаващи
механично размерите, тъй като не е имало актуализация на тълкувателното решение и е
недопустимо същото да се тълкува разширително и напред в бъдещ момент.
За определянето на едно адвокатско възнаграждение съдът най-много се доближава до
преценката си по чл. 52 ЗЗД за справедливост – взема се предвид не само автоматично
размера /тъй като има дела с ниска цена на иска и висока правна сложност и обратно/, а
също продължителността на делото и проведените процесуални действия по брой и по
характер. Така в крайна сметка се защитава и интересът на адвоката, защото се преценява
цялостно положеният от него труд, а не се отчита като производствена ставка – при
материален интерес – съответна сума. Дори и да има различна практика, настоящият състав
има вътрешното убеждение да следва не най-лесно приложимата, а най-справедливата за
всички едновременно, което е и целта на самия процес.
Затова, осъщественото от адвоката по това дело процесуално представителство по делото
открито заседание и подготовка на отговор и писмена защита с типово съдържание, съдът е
преценил, че струва 450 лева и не счита, че следва да изменя изводите си по отношение на
разноските. Ето защо молбата за изменение подлежи на отхвърляне.
Отделно по служебно известните на съда данни, че същият адвокат и упълномощените от
него преимуществено и масово представляват „материално затруднени граждани“ , се налага
извод първо, че много вероятно е представляваният изобщо да няма това качество, и второ –
по повдигнатия въпрос в тълкувателната практика на ВКС дали съдът следва да проверява
твърдяните факти за материална затрудненост при произнасяне, на Б. А. К. и адвоката му Н.
И. е спестена проверката на материалното му състояние, тъй като същата още не е
задължителна.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 290704/02.09.2025г. от адв. С. С. и вх. №
290682/02.09.2025г. от адв. М. Л., уточнена с молба вх. № 329745/09.10.2025г. от адв. С. С. –
всички за претенцията на адв. Н. И. като процесуален представител на ответника Б. А. К. за
изменение на Решение № 15699/19.08.2025г., в частта на разноските, присъдени нему да
бъдат увеличени с още 1 196,72 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2