РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200188 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице от 21.04.2025 г. издадена от
Ц. А. М. на длъжност „Полицейски инспектор“ при РУ-Р., с която на
основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР на Н. Д. Д. от гр.Б. е наложена
принудителна административна мярка „Задържане за срок от 24 часа“.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 вр. с чл. 143
ал.1 от АПК, вр. с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Д. Д. от гр.Б. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 750 лева
и държавна такса в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
Н. Д. Д. от гр.Б., е обжалвал в срок Заповед за задържане на лице от
21.04.2025 г. издадена от Ц. А. М. на длъжност „Полицейски инспектор“ при
РУ-Р.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в първото по ред
съдебно заседание и се представлява от редовно упълномощения си адвокат в
лицето на адв. В. В. от САК. Последният взема становище да бъде отменен
атакувания административен акт, като нищожен, незаконосъобразен и
несъответстващ на целта на закона. Визира се, че Заповедта за задържане на
лице е издадена при нарушение на административната процедура и при липса
на изискуемата форма, като в тази насока се претендират и присъждане на
направените по делото разноски. Изложени са подробни доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на административно
нарушение, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.
Ответникът в лицето на Ц. А. М. на длъжност „Полицейски инспектор“
при РУ-Р. и представляващ орган издал оспорвания акт се явява лично, като
не взема становище по делото и предоставя на съда да се произнесе.
Производството по делото е по реда на чл.168 ал.1 от АПК във вр. с чл.
146 от АПК.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149 ал.1
от АПК от надлежна страна имаща правото и интерес от обжалването срещу
индивидуален административен акт по чл. 21 ал.1 от АПК връчен на
21.04.2025 г. ,подлежащ на законов съдебен контрол от родово местно и
функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана
по същество е и основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна: Жалба под вх. № 334000-982/07.05.2025 г. по описа на РУ-
Р. е депозирана от лицето Н. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., обл. С., ул. „П."
№.., ет. .., ап..., против Заповед за задържане № 33433-19/21.04.2025 г.
2
издадена от полицейски орган на РУ-Р. - Ц. А. М. на длъжност полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция" към РУ-Р., при ОДМВР-В. Същата
е издадена затова, че на 21.04.2025 г. около 14:31 ч. на път SFO 2046, около км.
13+000, при разклон за село С. б., екип на РУ- Р. в Ц. А. М. - ПИ и свидетелят
Т. Ц. Т. – ПИ са спряли за проверка товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.
№ ..., собственост на И. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. Б. и управляван от Н. Д.
Д. с ЕГН: **********, от гр. Б. ул. „П." № .., ет. .., ап. №...На водача Д. е
извършена проверка за употреба на наркотични вещества и/или техните
аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. № ARRC - 0018, като
уреда е отчел положителен резултат за употреба на „Канабис“ - 25. На Д. е
съставен АУАН серия GA №3889658 по ЗДвП, ЗППАМ серия GPAM рег.
№1308743 и му е издаден талон за медицинско изследване № 0157936, като
същия е съпроводен до ФСМП гр. Р., където е дал кръв и урина за
лабораторно изследване. По случая е образувано БП № 59/2025 г. по описа на
РУ-Р. във връзка извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.Водача Д. е
задържан за срок до 24 часа, но същия не е затварян и настаняван в арестно
помещение, а единствено е бил задържан от полицейските органи до
извършването на процесуално-следствените действия, след което незабавно е
бил освободен. В тази насока е приложената Справка от Началника на РУ-Р.
под вх. №2877/05.06.2025 г. ведно с извадка от книга за Задържани лица,
касателно 21.04.2025г. За разкриване на обективната истина бе изискан
заверен препис от всички налични материали съдържащи се в ДП №2685/2025
г. по описа на РП В., ТО-М. образувано срещу жалбоподателя Н. Д. Д. от гр.Б.,
като съответно бяха приложени и Постановление за прекратяване на
досъдебното производство, както и копие от изготвената повторна Съдебно
токсикологична експертиза. В постановлението си за прекратяване на
досъдебното производство от 10.09.2025 г. наблюдаващия прокурор е
установил, че на 21.04.2025 г. жалбоподателят Н. Д., заедно със свой приятел
пътували от с. С. б., общ. Р. за гр. Б. Били с товарен автомобил „Форд
Транзит" с рег. № ..., на който били натоварили дървен материал. Автомобила
бил собственост на И. Н. Т. от гр. Б., но се управлявал от жалбоподателя.
Около 14.30 ч. след разклона за с. С. б., лицата били спрени за проверка от
служители на РУ МВР гр. Р. След проверка на документите на лицата, водача
на автомобила бил тестван за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
Същият имал нервно поведение и зачервени очи, което мотивирало да бъде
3
тестван и за употреба на наркотици. Изпробван бил с техническо средство
„DRUG TEST 5000", с фабр. номер ARRC 0018. Уредът отчел положителен
резултат за канабис. Жалбоподателят Д. възразил на отчетения резултат и
пожелал да даде кръв и урина за лабораторно изследване. Съставен му бил акт
за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за
медицинско изследване. Придружен бил от полицейските служители до
ФЦСМП гр. Р., където дал кръв и урина за лабораторен анализ. При
извършената токсикохимична експертиза за обект „кръв не се доказало
наличие на наркотични вещества или техни аналози. За другия обект урина"
било установено наличие на 11-хидрокси-тетрахидроканабинол, метаболит на
тетрахидроканабинол. Н. Д. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 НК. При направени възражения от
негова страна за употреба на лекарства, които биха могли да повлияят върху
резултата, както и искане за повторно изследване, по делото била назначена
допълнителна токсикохимична експертиза. Експертите са анализирали
заболяванията на лицето, както и изписаните медикаменти, като
констатацията на експертизата е, че няма данни към датата на проверката
лицето да е приемало някаква терапия. Самият той е отразил приема на
лекарства в последните 24 часа. Извършено е повторно изследване на двете
проби, като в пробата кръв отново не е установено наличие на наркотични
вещества. В урината е установено наличие на 11-ОН-ТНС, което е активен
метаболит на тетрахидроканабинол. Експертите са приели, че към момента на
проверката жалбоподателят Н. Д. не е бил под въздействие на наркотични
вещества. Установеното вещество в урината свидетелства за употреба на
канабис в минал период /вероятно до 1-2 дни/. От една страна разпоредбата на
чл. 343б ал.3 НК предвижда наказателна отговорност за лице, което управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Никъде не е отразено изискването дееца да е под тяхно въздействие,
което води на извода за съставомерност на деянието. От друга страна
посочената разпоредба, след изменението й през 2023 г., изисква употребата
за наркотик да е установено по надлежния ред. Съгласно чл. 23 ал.1 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, при химикотоксикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични, вещества или техни аналози се
4
анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез
резултата от изследването на кръвната проба. Посочените констатации в
постановлението за прекратяване на досъдебното производство се базират и
на събраните в настоящето производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Заповед за задържане на лице под рег.
№334зз-19/21.04.2025 г., Протокол за обиск на лице под рег.
№334р3127/21.04.2025г., Разписка за върнати вещи и пари на задържаното
лице от 21.04.2025г., Фиш за спешна медицинска помощ под амбулаторен
№141, част от Декларация за правата на задържаното лице, Мотивирана
резолюция №25- 0334-М000020/24.04.2025г., АУАН серия GA
№3889658/21.04.2025г., Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, Талон за медицинско изследване
№0157936/21.04.2025г. и допълнително възражение против АУАН серия GA
№3889658/21.04.2025г. с данни за връчване на документа чрез системата за
сигурно електронно връчване, Справка от Началника на РУ-Р. под вх.
№2877/05.06.2025 г., ведно със заверено копие от страница от книга за
задържани лица по описа на РУ-Р., относно задържаното лице Н. Д. и Писмо
от РП гр. В., ТО-М. под вх. №2954/11.06.2025 г., ведно със заверен препис от
ДП №2685/2025 г. по описа на РП гр.В., ТО-М. образувано срещу
жалбоподателя Н. Д. от гр. Б. съдържащо 83 броя листа, Справка от Началника
на РУ-Р. към ОД на МВР-В. под вх. №3559/14.07.2025 г., ведно с Формуляр за
изготвяне на длъжностна характеристика под рег. №3286р-44968/07.09.2023 г.
на длъжността Полицейски-инспектор VI-V степен в група „Териториална
полиция“ на сектор „Охранителна полиция“/ Полицейски-инспектор VI-V
степен /ТП/ в сектор/група „Охранителна полиция“/Участък на районно
управление при ОДМВР, Справка от Началника на РУ-Р. под вх.
№4133/12.08.2025г., ведно със заверен препис от „Ръководство за
експлоатация и работа с „Дръг Тест 5000“, заверен препис от протокол
№*********-10000 за сервизна проверка на „Дръг Тест 5000“ с фабричен №
ARCC-0018 от 11.04.2025 г. и заверено копие на длъжностна характеристика
на ПИ-Ц. А. М.-служител в РУ-Р.,Справка от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор под вх. №4143/13.08.2025 г.
ведно с копия на Заповед №А616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН,
Заповед №А-259/29.04.2021 г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №2010-
5
291/18.05.2023г. на Председателя на ДАМТН, Справка от Началника на РУ-Р.
под вх.№4381/27.08.2025 г., ведно със заверено копие от длъжностна
характеристика с рег.№3286р44968/07.09.2023 г., на ПИ-Ц. А. М.-служител в
РУ-Р., заверено копие на протокол за запознаване с длъжностната
характеристика с рег.№369р-23659/11.12.2024 г., подписана от ПИ-Ц. А. М.-
служител в РУ-Р. и Справка от РП В., ТО-М. под вх.№4734/24.09.2025г., ведно
с Постановление за прекратяване на ДП от 10.09.2025 г. по ДП №2685/2025 г.
по описа на прокуратурата и Протокол за извършена повторна
токсикохимична експертиза №25/ТЛ596/25.07.2025 г. Съответно от
показанията на свидетелите Д. К. П. от гр. П. и Т. Ц. Т. от гр. Р.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57
от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР
компетентност, като в тази насока са представените по делото Справки от
Началника на РУ-Р. под вх. №3559/14.07.2025 г. и последващите такива, от
които по безспорен начин се установява, че служителят Ц. М. е заемал
длъжността полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ на РУ- Р.
при ОД на МВР В. към 21.04.2025 г. Безспорно служителят Ц. М. е
полицейският орган съгласно чл. 142 ал.1 т.1 от ЗМВР,а съгласно разпоредбата
на чл. 72 ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лица в
законоустановените случаи като при условията на чл. 74 ал.1 от ЗМВР за
задържаните лице са издава заповед за задържане. Във връзка и с изложеното
и приложената длъжностна характеристика на служителя и настоящ
ответник Ц. А. М.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно
приложение на материалния закон, поради което същата е незаконосъобразна.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, се налага принудителната
административна мярка, предвиждаща временно отнемане на СУМПС на
водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-
6
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.Материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от
ЗДвП е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, като нарушението следва да
бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица. Посочената констатация е съотносима и в
разглеждания случай при издадената Заповед за задържане на лице на
основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.Вписаното в заповедта фактическо
основание за издаването й представлява юридическият факт, от който органът
черпи упражненото публично право и въз основа, на което се извършва
последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно
съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Изложените фактически
обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан
с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за
административния орган.
Преди издаване на заповедта за задържане на лице административният
орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая –
както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът за
законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в
административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК, но в настоящия случай това
не е сторено, в каквато насока са и оплакванията на жалбоподателя. От
събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е
7
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Законодателят е предвидил установяването на наличието на наркотични
вещества у водачите на МПС да бъде установявано по два начина – чрез
еднократен тест и чрез изследване на биологични проби (кръв и урина). За да
може да се приложи посочената норма, следва административният орган не
само да отчете показанията на техническото средство за установяване на
наркотични вещества, но и да отчете резултатите от медицинското изследване,
ако такова е направено от водача на МПС. В конкретния случай контролните
органи са издали талон за медицинско изследване № 0157936 от 21.04.2025 г.,
получен от водача на автомобила и въз основа на него му е взета проба за
изследване на кръв и урина в определения му времеви интервал. Последното е
обективирано в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба наркотични
вещества или техни аналози от 21.04.2025 г. Биологичният материал е
изпратен в Медицински институт на МВР гр. С., където е изготвена съдебна
химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза с № 25/ТЛ-473 от
03.06.2025 г. от специалисти в специализирана Химикотоксикологична
лаборатория. Заключението е, че в кръвната проба не е установено наличие на
наркотични/упойващи вещества. От предоставената проба за урина е
установено присъствие на единадесет-хидрокси-тетрахидроканабинол,
метаболит на тетрахидроканабинол. От представената впоследствие повторна
Съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза под №25/ТЛ-
596/25.07.2025 г., се визира че при извършената повторна
Химикотоксикологична експертиза в кръвната проба на лицето не се
установяват наркотични вещества. В урината е установено наличие на 11-ОН-
ТНС, което е активен метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС). Експертите
приемат, че към момента на проверката Н. Д. Д. не е бил под въздействие на
наркотични вещества. Установеното вещество 11-OH-THC в урината
свидетелства за употреба на канабис в минал период (вероятно до 1-2 дни)
Липсата на възможност за количествено определяне в лабораторията
ограничава възможността за интерпретация в тази насока.
Съдът намира, че предвид постъпилия по делото резултат от
лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя биологични проби
от кръв и урина, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
обективирани в заключението на експертите при Медицински институт към
8
МВР гр. С. е налице ново обстоятелство , което следва да бъде взето предвид
при постановяване на настоящото решение. Установено е от наличните по
делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и
урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на
теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то
резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо
средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. "б" от
ЗДвП и в частност разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във вр. с чл. 343б
ал.3 от НК, според което при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП,
установените стойности са определящи.
Съобразявайки се с правилото на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, правилно
административният орган е издал Мотивирана резолюция № 25-0334-
М000020 от 24.04.2025 г., с която на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
Началник група в ОД на МВР – В., е прекратил административно-
наказателното производство по АУАН серия GA, № 3889658 от 21.04.2025 г.
Това правило е въведено от законодателя с цел да не се стига до нарушаване
на принципа – не два пъти за едно и също. Съотношението между
наказателната и административно-наказателната отговорност е изяснено в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. От съдържанието се установява,
че в случаите, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и
административно-наказателна норма с един и същи обект на защита, по–
тежката, т. е. наказателната отговорност поглъща административно-
наказателната. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015
година на ВКС по тълк. дело № 3 от 2015 година на ОСНК.От друга страна
прекратявайки административно-наказателното производство, така
съставения АУАН също губи своето значение и реално, това което е отразено в
него като констатирано нарушение губи своята юридическа сила, а основната
предпоставка за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е съставения
АУАН, който представлява официална констатация за извършеното деяние,
като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по
ЗДвП, представляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на
заповедта за прилагане на превантивна принудителна административна мярка.
В случая, след като административно-наказателното производство по
9
процесния АУАН е прекратено, то налагането на принудителна
административна мярка е без наличие на правно основание за това, което по
своята същност представлява основание за отмяна на същата.Предвид
гореизложеното и доколкото резултатът от медицинското изследване на кръв
и урина е определящ и дерогира този от полевия тест, както и предвид
прекратеното административно-наказателно производство по АУАН серия GA,
№ 3889658 от 21.04.2025 г. съдът приема, че подадената жалба е основателна
и обжалваната заповед за ПАМ, като незаконосъобразна следва да бъде
отменена. Отново следва да се акцентува,че разпоредбата на чл. 23, ал. 1, изр.
второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози регламентира, че употребата на наркотични
вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на
кръвната проба, като по нормативен ред е призната по-висока степен на
достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от
тестването с техническо средство и/или от изследването на проба урина (в
този см. решение по адм. д. № 7477/2024 г. на ВАС, решение по адм. д. №
6487/2023 г. на ВАС). Не на последно място следва да се отбележи, че по
делото бяха събрани категорични доказателства, че във връзка с приложения
по делото Списъка на лица оправомощени за проверка на средства за
измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях актуален към
28.07.2025 г. и публикуван съгласно чл. 55 ал 1 от Закон за измерванията на
интернет страницата на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор гр. С. в рубрика „Регистри“ е че фирма „Д. България“ ЕООД не
фигурира в цитирани по-горе списък, тъй като не е оправомощена и не е била
оправомощаване да извършва проверка на средства за измерване и на
компоненти и допълнителни устройства към тях. В тази насока е приложената
Справка под вх. №4143/13.08.2025 г. на Председателя на ДАМТН и
съпровождащите го 3 бр. копия от заповеди, т.е. доказва се по безспорен
начин, че Протокола за сервизна проверка на „Дръг Тест 5000“ е издаден от
неоправомощен орган по закон за проверка.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 750 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 10 лева
10
представляващи държавна такса. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложеното
по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
03.06.2025 г. , е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой на адв.
В. В. от АК-С. Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН не е направено възражение за
прекомерност от ответника. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 03.06.2025 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 88 от
2022 г. действащото законодателство – чл. 8 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а впоследствие
Наредба за възнаграждение за адвокатска работа е предвиждало, че при
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, а именно и в частност за дела по
Закона на министерство на вътрешните работи възнаграждението възлиза в
размер на 750 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило
както в подаване на жалбата срещу Заповедта, така и становище, изразено на
съдебното следствие, в което се сочат доводи по съществото на делото и се
обосновава формулираното искане за отмяна на Заповедта. Претендираните от
жалбоподателя разноски от 750 лева не надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Посочените разноски са съобразени и с разпоредбата на чл.8
ал.4 вр. с чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а впоследствие Наредба за възнаграждение на
адвокатска работа, а именно, че при защита по дело с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева.
По делото са проведени общо 4 броя съдебни заседания, на които лично е
присъствал процесуалния представител на жалбоподателя и активно е
участвал в събиране на доказателства и разкриване на обективната истина.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, в случая Заповедта за задържане,
какъвто в конкретния случай е ОД на МВР гр. В. Същият орган следва да
възстанови и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.
Мотивиран от изложеното и съдът ОТМЕНИ Заповед за задържане на
лице от 21.04.2025 г. издадена от Ц. А. М. на длъжност „Полицейски
инспектор“ при РУ-Р.
11
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
12