Р Е Ш
Е Н И Е № 260065
гр. Пловдив, 10.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при
участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия ДАНДАРОВА
въззивно гражданско дело № 62/2021 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх. № 21004/12.01.2021
г. от О.К. БУЛСТАТ ********* против решение № 20210/22.12.2020 г., постановено
по г. д. № 304/2019 г. по описа на ОС – Кърджали, с което е отхвърлен иска
на О.К. ЕИК *********, против „Б.”
ЕООД ***, ЕИК ********* с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка
с чл. 67, ал. 1 от ЗС, да бъде установено по отношение на ответника, че учреденото
му право на строеж с договор за учредяване право на строеж от 27.11.2003 г.
върху неизградените секции № 2 и № 3 от предвидения за изграждане жилищен блок
№ 1 с магазини, възлизащо на незастроена площ от 755.47 кв. м. и на РЗП от 2
688.88 кв. м. от недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно Акт за
частна общинска собственост № 5134/15.05.2012 г. (Акт за частна общинска
собственост № 229 от 31.07.2001 г.), представляващ УПИ - *, кв.** по действащия
към 27.11.2003 г. ПУП на гр. К., с площ 4 800 кв. м., при граници: североизток
- УПИ - **за трафопост и ул. „Д.Б.“, северозапад - ул. „В.Л.", югоизток - ул.
„С." и югозапад - ул. „С.", който имот понастоящем представлява ПИ с
идентификатор *****.***.****по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-96/30.12.2009 г. на ИД на АГКК и изменени със Заповед за изменение на
КККР № КД-14-09-69/08.04.2013 г. на Началник на СГКК – К., целият с площ от 6
153 кв.м., при граници и съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори - *****.***.****;
*****.***.****; *****.***.****; *****.***.****, е погасено по давност в полза
на ищеца, поради не упражняването му законоустановения срок от ответника.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното и да отхвърли иска. Претендира разноски.
Ответникът
счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 67, ал. 1 от ЗС.
Предявен от О.К. ЕИК *********, с
адрес: ***, пл. ****против на „Б.” ЕООД ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищецът моли съда да постанови решение, с да бъде установено по отношение на ответника, че
учреденото му право на строеж с договор за учредяване право на строеж от
27.11.2003 г. върху неизградените секции № 2 и № 3 от предвидения за изграждане
жилищен блок № 1 с магазини, възлизащо на незастроена площ от 755.47 кв. м. и
на РЗП от 2 688.88 кв. м. от недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно
Акт за частна общинска собственост № 5134/15.05.2012 г. (Акт за частна общинска
собственост № 229 от 31.07.2001 г.), представляващ УПИ - *, кв.** по действащия
към 27.11.2003 г. ПУП на гр. К., с площ 4 800 кв. м., при граници: североизток
- УПИ - **за трафопост и ул. „Д.Б.“, северозапад - ул. „В.Л.", югоизток - ул.
„С." и югозапад - ул. „С.", който имот понастоящем представлява ПИ с
идентификатор *****.***.****по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-96/30.12.2009 г. на ИД на АГКК и изменени със Заповед за изменение на
КККР № КД-14-09-69/08.04.2013 г. на Началник на СГКК – К., целият с площ от 6
153 кв.м., при граници и съседи по КК: поземлени имоти с идентификатори - *****.***.****;
*****.***.****; *****.***.****; *****.***.****, е погасено по давност в полза
на ищеца, поради не упражняването му законоустановения срок от ответника.
В исковата молба
се твърди, че О.К. е учредила на „Б.” ЕООД *** право на строеж с договор
от 27.11.2003 г. върху жилищен блок № 1 с магазини, състоящ се от три секции
със застроена площ от 1430.47 кв. м. и на РЗП от 5 395.30 кв. м. от недвижим
имот - частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост
№ 5134/15.05.2012 г. (Акт за частна общинска собственост № 229 от 31.07.2001 г.),
представляващ УПИ - *, кв.** по действащия към 27.11.2003 г. ПУП на гр. К., с
площ 4 800 кв. м., при граници: североизток - УПИ - **за трафопост и ул. „Д.Б.“,
северозапад - ул. „В.Л.", югоизток - ул. „С." и югозапад - ул. „С.",
който имот понастоящем представлява ПИ с идентификатор *****.***.****по КККР на
гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-96/30.12.2009 г. на ИД на АГКК и изменени
със Заповед за изменение на КККР № КД-14-09-69/08.04.2013 г. на Началник на
СГКК – К., целият с площ от 6 153 кв.м., при граници и съседи по КК: поземлени
имоти с идентификатори - *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****; *****.***.****.
Това обстоятелство не е
спорно и се доказва от представения препис от договор за учредяване право на
строеж от 27.11.2003 г. (л. 9 – 10 от делото на ОС).
Твърди се, че е изградена
само първа секция от блока със застроена площ от 278 кв. м. и магазините към
първа секция със застроена площ от 397 кв. м. Това обстоятелство също не е
спорно и се доказва от представените писмени доказателства: удостоверения за
въвеждане в експлоатация на отделни елементи от 2008 г. и от 2013 г. (л. 17 –
18 от делото на ОС).
Ищецът счита, че, след като
секции две и три не са изградени, то правото на строеж за тях е погасено по
давност, поради неговото неупражняване в петгодишен срок.
Видно от текста на договор от
27.11.2003 г., право на строеж е учредено за строителството на жилищен блок № 1,
42 апартамента, девет гаража, шестетажен, три секции, три самостоятелни магазина
и пицария на първия етаж със застроена площ 1430.47 кв. м. и РЗП –
5 395.30 кв. м., за което е уговорена определена обща цена.
Следователно предмет на
договора не са отделни обекти, а общ комплекс от постройки, които, според
заключението на техническата експертиза (л. 101 от делото на ОС) и на тройната
техническа експертиза (л. 151 от делото на ОС), са функционално свързани секции,
като в архитектурно, градоустройствено и кадастрално отношение изградената
първа секция представлява част от композиционно, обемно-планировъчно и пространствено
решение и е функционална свързана с изградените магазини и неизградените секции.
Следва да бъде отбелязано,
че, според техническата експертиза (л. 80 от делото на ОС), неизпълнената част
от правото на строеж е със застроена площ от 755.47 кв. м. при такава за целия
обект от 1430.47 кв. м., а неизпълнената част от разгърнатата застроена площ е
2 688.88 кв. м. при такава за целия обект от 5 395.30 кв. м. При това
положение около 50% от обема на правото на строеж вече е реализирано.
Няма учредено самостоятелно
право за секции две и три, за да бъде същото предмет на преценка за изтичането
на давностен срок.
След като това е така и се
касае за един общ комплекс, макар и състоящ се от различни елементи, трудно
може да се приеме, че е налице неупражняване на учреденото право на строеж за
този многокомпонентен обект.
Обстоятелството, че
цялостното реализиране не е извършено и, че продължава сравнително дълъг период
от време, не води до неговото автоматично погасяване поради изтичане на законовия
давностен срок.
Следва да бъде отбелязано,
че фактическото неизвършване на СМР се дължи на действия на ищеца, които трудно
могат да бъдат приети за добросъвестни. На практика същият е създавал (в
качеството на административен орган) сериозни пречки за осъществяване на
правата на ответника, като не е отговорил на заявление вх. № 53-01-01/25.03.2013
г. и на заявление вх. 94-С-329/31.07.2019 г., които са свързани с издаването на
визи за проектиране на другите елементи от общия комплекс. Такава пречка е и
заповед № КО – 158/16.04.2009 г. на Кмета на о.К. за отнемане на процесното
право на строеж, прогласена за нищожна със съдебно решение, постановено по а.
д. № 92/2009 г. по описа на Административен съд – Кърджали, влязло в сила на
10.11.2009 г.
Следователно правото на строеж по отношение на секции две и три не е погасено
по давност и така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното
и на основание чл. 78 от ГПК на „Б.” ЕООД следва
да бъдат присъдени направените разноски. Претендира се сумата от 3 000.00
лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 1900/19.01.2021 г.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност. Това възражение е неоснователно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение при цена на иска от
58 939.30 лева е 2 298.17 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
се сумата от 3 000.00 лева. При това положение платеното възнаграждение не
е прекомерно.
Ето защо следва да бъде осъдена О.К.
ЕИК *********, с адрес: ***, пл. ****да заплати на „Б.” ЕООД ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20210/22.12.2020 г., постановено по
г. д. № 304/2019 г. по описа на ОС – Кърджали.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК *********, с
адрес: ***, пл. ****да заплати на „Б.” ЕООД ***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 3 000.00
(три хиляди) лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: