№ 3493
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110125367 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 09.02.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53
състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 25367/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
По искане на ищеца към делото следва да бъде приложено заповедното ч.г.д. №
52932/2020 г. на СРС, 53-ти състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 52932/2020 г. по описа на
СРС, 53 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 16 .03.2022 г. от 14:10
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от писмения отговор на ответника.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Ищецът „БНП.”, Париж, чрез „БНП.” - клон България, е предявило против Г. БЛ. УЗ.
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5
739,46 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
EMPL-10847552/22.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 577,94 лв.,
представляваща предсрочно изискуема възнаградителната лихва за периода 15.03.2017 г. –
15.08.2019 г., както и за сумата от 1 972,03 лв., обезщетение за забава за периода 15.04.2017
г. – 16.10.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.11.2020 г. по гр.д. № 52932/2020 г. по описа на СРС, 53 състав, както и
евентуални осъдителни искове на същото основание и за същите вземания.
Ищецът твърди, че с посочения договор е предоставил на ответника заем в размер
на 10 000 лв., като последният се е задължил го да върне на 60 равни месечни вноски по
233,38 лв. всяка. Поддържа, че въз основа на индивидуалния кредит профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като е предвидено, че кредитополучателят
заплаща и „такса ангажимент“, срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран
лихвен процент. Заявява, че сумата, предмет на договора, е преведена по личната банкова
сметка на ответника. Твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита на
15.03.2017 г., към която дата са погасени 30 месечни вноски, като останалите непогасени
задължения са станали предсрочно изискуеми на основание чл. 5 от договора, считано от
15.04.2017 г., поради което ги претендира в пълен размер, заедно с обезщетение за забава. В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите вземания, в случай че така
предявеният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, като
заявява, че предявяването на иска има характер на волеизявление за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва иска, с
възражения, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Навежда твърдения за
неравноправност на клаузите за приложимият лихвен процент и условията за прилагането
му. Поддържа, че неправилно са изчислени претендираните лихви – мораторна и
възнаградителната. Твърди, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 ЗПК, което води до неговата недействителност. Прави възражение за погасяване
на сумите по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
страните са сключили договор за потребителски кредит № EMPL-10847552/22.07.2014 г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 10 000 лв.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже: че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по което ищецът е предоставил на
ответника в заем посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че е настъпил падежът на търсените
вземания, респ. предсрочната им изискуемост, както и че длъжникът е изпаднал в забава и
размера на обезщетението за забава.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
2
на паричното си задължение.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3