№ 13551
гр. С..., 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря С... Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110113034 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т...“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... А. и И...,против В.
Д. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С...,район „И...“ ж.к.“Д...“1,бл.41,вх.Г,ап.64,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2566,59 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането,453,47 лева мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.,25,53 лева сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно със законната
лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането,5,38 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение и ответникът Х. като клиент на топлинна енергия е задължен
да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се,че за процесния период е доставена топлинна енергия на
стойност 2566,59 лева,която не е заплатена от ответника Х.. С оглед
обстоятелството,че цената на доставена топлинна енергия не е заплатена в
срок ищецът претендира мораторна лихва в размер от 453,47 лева. С исковата
молба са заявени и искови претенции за сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от
25,53 лева и 5,38 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
това,че е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение за ищеца е
1
налице интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
да постанови решение,с което да уважи исковете.
Ответникът В. Д. Х. в подадения писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни и недоказани,оспорва съществуването на договорно
правоотношение между страните,изтъква,че многократно е заявявал,че не
желае да ползва услугите на „Т...“ЕАД и счита,че може да се разпорежда сам
с частната си собственост. Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Н...“ЕАД не изразява становище по исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т...“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против В. Д. Х. за сумите от 2566,59
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,453,47 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.,25,53 лева сума за дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021 г.,5,38 лева лихва за
забава за периода 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 65925/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т...“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 03.05.2012 г. В. Д. Х. се легитимира като
собственик на ап.64 в бл.41 на ж.к.“Д...“1,вх.Г,ет.6,на основание договор за
продажба,сключен със Щ... Д.а Х.а.
Видно от договор,сключен с „Н...“ООД,като изпълнител,и етажните
собственици в бл.41 на ж.к.“Д...“,като възложители,е постигнато съгласие да
бъдат обвързани от правоотношение,според което изпълнителят приема да
реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен
въз основа на прието решение на общото събрание на етажните собственици.
Приети са съобщения към фактури,издадени от „Т...“ЕАД на 31.07.2020
г. и 30.06.2021 г. с получател В. Д. Х..
По делото е представен договор от 03.06.2020 г.,сключен между
„Т...“ЕАД и „Н...“АД,съгласно който „Н...“АД приема да извършва дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т...“ЕАД се съгласява да
заплаща възнаграждение за дяловото разпределение.
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза
общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал метрологична проверка със заключение
за съответствие,поради което може да бъде възприето от техническа гледна
точка,че представлява годно средство за търговско измерване,дяловото
2
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба,топлинна
енергия е начислявана служебно поради липса на осигурен достъп за
отчет,главницата за процесния период възлиза на 2566,52 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че при извършена проверка в счетоводството няма данни за
извършени плащания за процесния период,изравнителните сметки са
въведени в информационната система,при което има сума за възстановяване в
размер от 23,90 лева,непогасените задължения за топлинна енергия са 2566,59
лева,а за сума за дялово разпределение -25,53 лева. Размерът на мораторна
лихва възлиза на 466,95 лева върху главница за топлинна енергия и 5,91 лева
върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
доказване,че между страните съществува договорно правоотношение,да
установи уговорените права и задължения между страните,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,а в тежест на
ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на
паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за иск,т.е. искът се
явява предявен на 01.12.2022 г.
Софийският районен съд счита,че между страните съществува
договорно правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по
доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът Х. е клиент на
топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот,в която насока
съдът взе предвид представения към исковата молба нотариален акт,както и
отчете,че с определение на съда е отделено като безспорно между страните,че
майката на ответника Х. е починала преди 10 години,т.е. към процесния
период няма лице,което да има учредено вещно право на ползване върху
имота. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът
или носителят на вещно право на ползване,а в настоящия случай клиент на
топлинна енергия е именно ответникът Х.,който е собственик на имота,тъй
като с настъпване смъртта на прехвърлителката Х.а вещното право на
ползване,учредено върху имота с нотариалния акт,с който в полза на
ответника е прехвърлено право на собственост,се явява погасено. Законът не
поставя изискване за наличието на сключен в писмена форма договор по
отношение на топлоснабдените имоти към влизане в сила на ЗЕ,а за
възникване на договорното правоотношение е достатъчно доказване
притежавано право на собственост или вещно право на ползване. С оглед
3
това,че ответникът Х. е собственик на недвижимия имот,съдът приема,че
между страните съществува договорно правоотношение. В тази насока следва
да бъде отбелязано,че според постановеното решение на СЕС по дело С-
725/2017 г. е изрично възприето,че когато мнозинството собственици на
индивидуални обекти – апартаменти са изразили желание за ползване на
топлинна енергия в сградата,в сградата се доставя топлинна енергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване,поради което се явяват
неоснователни доводите на ответника Х.,че договорно правоотношение не
съществува,защото ответникът не желае да ползва топлинна енергия в
собствения си имот. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ регламентира,че
правата и задълженията между страните се уреждат според общите условия
на доставчика. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което съдът счита,че приложение намират именно общите
условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна
енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че цената на топлинна енергия
е заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответникът
Х. не е доказал да е заплатил цената на топлинна енергия или част от
същата,поради което исковата претенция за главница за топлинна енергия се
явява доказана по основание. Анализирайки събраните по делото
доказателства,съдът намира,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот,е въведена система за дялово разпределение. Това означава,че всеки от
собствениците на индивидуален обект заплаща стойността на доставена
топлинна енергия от дялово разпределение. Софийският районен съд
приема,че искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание,а по
размер – за сумата от 2566,52 лева,отчитайки заключението по съдебно-
техническата експертиза,тъй като същото определя размер на главницата за
процесния период,без да са включени задължения извън процесния период,а
за разликата над 2566,52 лева до пълния претендиран размер от 2566,59 лева
искът подлежи на отхвърляне като недоказан. За да възприеме исковата
претенция за доказана по основание и по размер за сумата от 2566,52
лева,съдът намира,че в конкретния случай цената е начислена за количество
топлинна енергия по максимален специфичен разход при съобразяване на
обстоятелството,че не е осигурен достъп до имота за отчитане на
индивидуалните разпределители и/или водомери,а според действащата
нормативна уредба при липса на отчет количеството топлинна енергия се
определя именно чрез прилагане на максимален специфичен разход на
топлинна енергия. Така мотивиран,съдът счита,че топлинната енергия на
стойност 2566,52 лева е определена при спазване на нормативната уредба и
исковата претенция е доказана за тази парична сума. Софийският районен съд
приема,че искът е доказан по основание и по размер и за сумата за дялово
разпределение,възлизаща на 25,53 лева,относно която няма данни да е
заплатена. Отчитайки клаузите на чл.22 и чл.36,ал.2 от общите условия на
дружеството ищец,съдът намира,че сумата за дялово разпределение се
заплаща от клиента на топлинна енергия на доставчика,т.е. на дружеството
ищец,който впоследствие превежда паричната сума на
дружеството,реализирало дяловото разпределение. Изложените съображения
мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на уважаване,както следва –
за главница за топлинна енергия за 2566,52 лева,а за сума за дялово
разпределение – 25,53 лева.
4
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата. Когато задължението има падеж или
срок за изпълнение,считано от датата,следваща падежната дата или
датата,следваща последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако
задължението няма определен срок за изпълнение,за да бъде поставен в
забава длъжникът е необходимо кредиторът да го покани. Софийският
районен съд,отчитайки липсата на предвиден в общите условия срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение,както и предвид това,че ищецът не ангажира доказателства да
е поканил ответника да изпълни,намира,че исковата претенция за заплащане
на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне изцяло – за сумата от 5,38 лева. Съдът намира,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия е доказан по основание.
Общите условия на дружеството доставчик предвиждат,че главницата за
топлинна енергия подлежи на заплащане в срок от 45 дни,считано от изтичане
месеца на доставката. С оглед обстоятелството,че задължението за заплащане
на топлинна енергия е възникнало като срочно,съдът приема,че ответникът
Х.,който не е заплатил главницата в срок отговаря и за заплащане на
мораторна лихва. Съдът намира,че искът за мораторна лихва подлежи изцяло
на уважаване – за сумата от 453,47 лева,в която насока следва да бъде взето
предвид,че искът за главница е отхвърлен за сума в размер на 0,07 лева,а
същевременно според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на мораторна лихва върху главница за топлинна енергия възлиза на
466,95 лева,при което частичното отхвърляне на иска за главница не
рефлектира на извода на съда,че искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на делото и предвид уважената част от исковете съдът
намира,че в полза на дружеството ищец следва да бъдат присъдени разноски
в размер от 110,80 лева за заповедното производство и в размер от 989,66
лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на В. Д. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С...,район „И...“
ж.к.“Д...“1,бл.41,вх.Г,ап.64,че съществува вземане на „Т...“ЕАД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.С...,ул.“Я...“ №
23Б,представлявано от А... А. и И... в размер от 2566,52 лева ( две хиляди
петстотин шестдесет и шест лева петдесет и две стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,453,47 лева (
четиристотин петдесет и три лева четиридесет и седем стотинки ) мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г.,25,53 лева ( двадесет и пет лева
петдесет и три стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.10.2019
г. до м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
5
предявяване на иска – на 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
65925/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 2566,52 лева до пълния претендиран размер от 2566,59 лева
главница за топлинна енергия и за сумата от 5,38 лева мораторна лихва за
периода 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г.
ОСЪЖДА В. Д. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С...,район „И...“
ж.к.“Д...“1,бл.41,вх.Г,ап.64 да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т...“ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.С...,ул.“Я...“ № 23Б,представлявано от А... А. и И... сумата
от 110,80 лева ( сто и десет лева и осемдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 989,66 лева ( деветстотин осемдесет и
девет лева шестдесет и шест стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Н...“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6