Р Е Ш Е Н И Е
№260131
гр.Ботевград,02.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на втори септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №149 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.И.Г.
с ЕГН********** *** е обжалвал в
законния срок електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № *** издаден от Агенция „***“, с
който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и, ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2
от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 300 лв., като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – Агенция „***“- София, се представлява от юрк.П.Д.,
който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издадения
ел. фиш, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско
възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: фактури и касов бон; електронен
фиш № ***/***г.; известие за доставяне; справка; снимков материал; справка за
собственост на МПС, писмо от АПИ, с
вх. № ***г., с приложен към него диск се установява следната фактическа
обстановка:
На ***г.,
в 13,51 ч. с устройство № 10052, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било
регистрирано движението на лек автомобил м.форд фокус, с рег. №***, с обща
техническа допустима маса 1585кг., с две оси, собственост на жалбоподателя Р.И.Г., по АМ Хемус /път А-2/, км 51+778,
с посока на движение намаляващ километър, в община Правец. Посочения път е
включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Тъй
като нямало заплатена винетна такса за ППС, чието движение е било регистрирано
на съответния пътен участък, е издаден процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 5 и, ал. 6, вр.
с чл.
102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл.
187а, ал. 1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 300 лв.
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателствени средства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи
се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани. Съдът следва да
посочи, че от приложеното по делото писмо от АПИ, с вх. № ***г. е видно че
за процесната дата - ***г.
няма издавани винетки за ППС нито с рег. №***,
нито с рег. №***.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
чл.
10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за
ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за
превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
В чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Според
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
В чл.
102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението се изпълнява от него.
В
конкретния случай се установи, че за процесната дата, за лек автомобил м.форд
фокус, с рег. №***, не е била заплатена винетна такса. Санкцията е определена в
съответствие с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, според който
водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300
лв. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което
независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП
съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.
Настоящият
състав намира, че в конкретния случай е не приложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН,
т.е., че случаят е маловажен.
Това
е така, защото в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е
дадено легално определение на понятието "маловажен случай".
Такъв
е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид
характера на процесното нарушение и обществените отношения, които то засяга,
както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
то представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, съдът намира, че деянието на жалбоподателя
не съставлява маловажен случай.
Не са
налице основания за изменение на санкцията или за прилагане на по-благоприятен
закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира за
неоснователни изложените доводи в
жалбата за незаконосъобразност на атакувания ел. фиш. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да
предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно
постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от
влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване
между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на
съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето
защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния
фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН с оглед на обстоятелството, че електронният
фиш е връчен на жалбоподателя след изтичането на установените срокове, не
представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и
съдържанието на електронния фиш. Сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете
за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният
фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи
по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и
съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на
препращащата норма. В случая в издадения ел. фиш са налице всички изискуеми от
закона реквизити.
С
оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че
административното нарушение е безспорно установено и административно-наказателната
отговорност е ангажирана правилно по отношение на Р.И.Г. и
правилно е бил определен размера на наложената му глоба.
В
този смисъл настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш като
правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
С оглед
решението за потвърждение на ЕФ и
направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да
се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО – Агенция „***“- София следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № № *** издаден от Агенция „***“, с
който на Р.И.Г. с ЕГН********** *** за нарушение на чл. 139, ал. 5 и, ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2
от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
300 лв., като законосъобразен и
правилен.
ОСЪЖДА Р.И.Г. с ЕГН**********
*** да
заплати на Агенция „***“- София сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело –АНД №149/21г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :