№ 378
гр. Видин, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Галина Арс. Начева
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20231320201082 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от А. Т.
С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. Б.Ч.“, № 15 против Наказателно
постановление № 673/09.08.2023 г. на Заместник - директор на РДГ - Б., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал. 1, т.2, предл. 3 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено
нарушение по чл. 211, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 3 и 4 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и
Заповед № ЗАП – 1019 от 17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите / ИД на ИАГ/.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява се,
представлява се от процесуален представител. По същество моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Релевират се съображения за допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на процесното НП. Посочва се, че е налице неясно
формулиране на вмененото нарушение. Изтъква се, че липсва точно описание
на първичния и вторичен превозен билет със съответните
индивидуализиращи белези, както и вида куб.метри на превозената
дървесина. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не
се явява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище, в което се
навеждат съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на
издаденото НП. По същество моли съда да потвърди издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
1
На 21.07.2023г. чрез направена проверка в информационната система на
Изпълнителна агенция по горите на територията на РДГ Б. било установено,
че А. Т. С., като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, е издал
последващ превозен билет №12424/00036/25042023/175828 – ВВJ8E1A от
25.04.2023г. за 4,40 куб.метра дървесина от дървесен вид благун и цер въз
основа на превозен билет № 12424/00032/13042023/130926 – FF07CD1 от
13.04.2023г, по който част от дървесината /2,75 куб.метра/ вече е била
експедирана с превозен билет № 12424/00035/22042023/183726 – 68А7599 от
22.04.2023г., което надвишава количеството дървесина по предходния
превозен билет № 12424/00032/13042023/130926 – FF07CD1 от 13.04.2023г. с
2,75 куб.метра. Нарушението било извършено в гр. Д., ул. Б.Ч.“, срещу частен
дом № 30, на територията на РДГ – Б., СЗДП ТП ДГС – Видин. Съставен бил
АУАН серия А00 2023 0111826, № 673/21.07.2023г. за извършено нарушение
по чл. 257, ал. 1, т.2, предл. 3 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено
нарушение по чл. 211, ал. 2, т. 2 във вр. С чл. 16, ал. 3 и 4 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил
препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение, като на основание чл.257, ал. 1 , т.2, предл. 3 от
ЗГ е наложена „глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол
серия – А00 №145279/19.07.2023, входящ лист с вх. № РДГО1 –
05892/02.08.2023г., превозен билет № FF07CD1 от 13.04.2023г., превозен
билет № 68А7599 от 22.04.2023г., превозен билет № ВВJ8E1A от
25.04.2023г., известие за доставяне № ИД PS 3500 005E5X A и гласни такива -
разпита на свидетеля – горски инспектор при РДГ – Б. Г. Б.– съставил АУАН.
Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като
последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с
жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не
съществува основание за съмнение в достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията на община Видин, област Видин, при което
положение териториалната компетентност принадлежи на Видински районен
съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и
2
АУАН са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № ЗАП -
1019/17.11.2021г. на Министъра на земеделието и храните и в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими
обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно
нарушението, вменено във вина. Доказано е от представените доказателства
в административно наказателната преписка. Налице са всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителят. В този смисъл съдебният състав не
споделя наведеното възражение от защитата относно допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се липса на точно описание на
извършеното нарушение.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С. е доказано
със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установено е по
безспорен начин, че жалбоподателят в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, на 25.04.2023г. на територията на РДГ Б. е издал
превозен билет № 12424/00036/25042023/175828 – ВВJ8E1A от 25.04.2023г.
за 4,40 куб.метра дървесина от дървесен вид благун и цер въз основа на
превозен билет № 12424/00032/13042023/130926 – FF07CD1 от 13.04.2023г,
по който част от дървесината /2,75 куб.метра/ вече е била експедирана с
превозен билет № 12424/00035/22042023/183726 – 68А7599 от 22.04.2023г.,
което надвишава количеството дървесина по предходния превозен билет №
12424/00032/13042023/130926 – FF07CD1 от 13.04.2023г. с 2,75 куб.метра.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3: „В случаите, когато се претоварва или
премества цялото количество транспортирана или складирана дървесина,
описана в старите превозни билети или документи, доказващи законния й
произход, в последващия превозен билет се описва претоварената дървесина
или се посочват общото й количество и брой, като старите превозни билети се
прилагат към последващия превозен билет и също придружават дървесината
до мястото на доставка“, а съгласно ал. 4: „В случаите, когато не се
претоварва или премества цялото количество транспортирана или складирана
дървесина, в новия превозен билет се описва претоварената дървесина,
описана в старите превозни билети или документи, доказващи законния й
произход, като претоварената дървесина се придружава само с новия превозен
билет. Старите превозни билети или документи придружават останалата
нетранспортирана дървесина, като в тях се посочват претовареното
количество дървесина, датата и номерът на новия превозен билет“. Видно от
представените писмени доказателства е, че Т. в качеството си на длъжностно
лице по смисъла на чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ е издал последващ превозен билет
от 25.04.2023г. за 4, 4 куб.метра дървесина въз основа на ръчно въведен
превозен билет, издаден на 13.04.2023г., като част от дървесината, а именно
2,75 куб.метра, по издадения първичен превозен билет от 13.04.2023г. е била
експедирана с друг последващ превозен билет от 22.04.2023г. Съдът намира
за неоснователно съображението, наведено в жалбата, за допусната
техническа грешка от страна на Т. при издаването на последващия превозен
3
билет от 25.04.2023г. Неоснователни са възраженията на процесуалния
представител, че нарушението е формулирано неясно, поради което е налице
процесуално нарушение от категорията на съществените на основание чл.
57,ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В настоящия правен спор са посочени всички факти,
които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са и
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство. В подкрепа на становището, че процесното
НП съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, както и
обстоятелства, при които то е извършено, е вписаното в жалбата твърдение
относно издадения превозен билет и последващите такива, с което самият Т.
на практика не оспорва нито фактическата обстановка, нито авторството на
нарушението. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя и
възражението на процесуалния представител за липса на яснота относно
извършеното нарушение.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е извършил нарушението по чл. 257,
ал. 1, т.2 от ЗГ във вр. С чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии и Заповед ЗАП №
1019/17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите.
Съдът намира, че в случая не е приложима нормата на чл. 28, б. "а" от
ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение по Закона за горите не е с
незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка
следва да се подчертае, че нормите в Закона за горите са създадени, за да
гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения
нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото
нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като
маловажен случай. Настоящият съдебен състав прие и обсъди приложената
справка от информационната система за обработка на
административнонаказателните преписки на РДГ – Б. за нарушения по
смисъла на Закона за горите, извършени от А. Т. С.. От същата е видно, че за
периода от 2006 г. до 2023г. спрямо него са образувани 27
административнонаказателни преписки. Ето защо съдът приема, че
административното наказание, наложено на жалбоподателя, е правилно и
законосъобразно определено по вид и размер. При определянето му АНО се е
съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е
определено в минималния размер, посочен в закона и отговаря на тежестта на
нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в
4
размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Съгласно
чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в
нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми. В конкретния случай на
жалбоподателя е била наложена глоба в минимален, предвиден от закона
размер, с което съдът счита, че наказващият орган е спазил разпоредбите на
чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че наложеното административното
наказание „глоба“ в размер 300 лева би изпълнило задачите и целите, които
поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 673/09.08.2023 г. на Заместник - директор на
РДГ - Б., с което на А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. Б.Ч.“, № 15
е наложено административно наказание на основание чл.257, ал. 1, т.2,
предл. 3 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено нарушение по чл. 211,
ал. 2, т. 2 във вр. С чл. 16, ал. 3 и 4 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии /НКОГТ/ и Заповед № ЗАП – 1019 от
17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите
/ ИД на ИАГ/.
ОСЪЖДА А. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. Б.Ч.“, № 15 да
заплати в полза на Регионална дирекция по горите – гр. Б. сумата от 100 (сто
лв.) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5