РЕШЕНИЕ
№ 255
гр.Поморие, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито
заседание на 16 септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров
при
участието на секретаря Йовка Тодорова , като разгледа докладваното от районния
съдия г.д.N 692 по описа
за
Производството е образувано по искова молба от ищеца „К.Б.”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С. , представлявано от управителя Р.В. , против ответника М.П.Р. ***. В исковата молба се твърди, че в изпълнение на сключен по реда на чл.6 ЗПФУР с ответника договор за кредит от 14.10.2015 г., „4 финанс” ЕООД предоставило на ответника кредит в размер на 350 лв. . По искане на ответника на 20.10.2015 г. съгласно изменение на договора за кредит от същата дата, дружеството му отпуснало допълнителен кредит в размер на 150 лв. ,като цялата дължима сума при условията на договора в размер на 616,00 лв. , в която са включени такси за разглеждане на кредита и възнаграждение за кредитора , ответникът се задължил да върне до 13.11.2015 г. Твърди се ,че на падежа ответникът не изпълнил задължението си да върне предоставената му сума по договора ведно с възнаграждение за кредитора и изпаднал в забава, за което му била начислена договорна неустойка предвидена в т.13.3 от договора. Твърди се ,че на 01.02.2018 г. „4 финанс” ЕООД с договор за цесия прехвърлило на ищеца вземането си по цитирания по горе договор за кредит сключен с ответника. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1167,88 лв., от които 500 лв. главница по договор за кредит №**********/14.10.2015 г. ; 100,18 лв. –такса за експресно разглеждане; 567,70 лв. наказателна лихва(договорна неустойка) за периода от 14.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от 12.11.2018 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .
Предявеният иск е с правно основание по чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея с приложенията е изпратен на ответника, който в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на иска .
По делото ищецът се представлява от пълномощник – юрисконсулт, който в писмено становище депозирано преди датата на с.з., поддържа исковата претенция на заявените в исковата молба основания. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение .
Ответникът, редовно призован , не се явява в с.з. и не изпраща представител , нито е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие .
За да разреши така поставения спор съдът след като се запозна със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното: Според съда е налице хипотезата по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са налице процесуално и материалноправните предпоставки за това . Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор по същата в едномесечен срок и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно, чрез работодателя на лицето на 14.05.2019 г.. По делото няма постъпил отговор по иска , ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание , нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие . Същевременно, ищецът е направил нарочно искане за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства , е осъществен фактическият състав относно постановяване на подобен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за обективиране на неприсъствено решение.
Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените от ищеца обстоятелства във връзка с предоставения от кредит в размер на общо 500лв. съобразно с условията на договор за потребителски кредит №**********/14.10.2015 г. , сключен между ответника в качеството на кредитополучател и „4финанс” ЕООД , в качеството на кредитор по договора. В подкрепа вероятната основателност на твърденията на ищеца относно тези обстоятелства са и представените от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства, а именно цитирания договор, както и препис от договор за покупко-продажба на вземания от 01.02.2018 г. сключен между 4финанс” ЕООД и ищеца, по силата, на който вземането на кредитора по процесния договор за кредит срещу ответника е прехвърлено на ищеца, за което последният е уведомен, макар и не с представеното известие за доставяне, върху което е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя, а уведомяването е станало с редовно връчената искова молба.
Поради изложеното, вероятно основателен е и следва да се уважи предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1167,88 лв., от които 500 лв. главница по договор за кредит №**********/14.10.2015 г. ; 100,18 лв. –такса за експресно разглеждане; 567,70 лв. наказателна лихва(договорна неустойка) за периода от 14.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от 12.11.2018 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По направените искания на страните за
присъждане на разноски съдът прие следното : Предвид уважаването на иска , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се уважи искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати направените по
делото разноски в настоящото производство в размер на заплатената д.т. 150 лв. . Поради това, че ищецът е представляван в
настоящото производство от юрисконсулт следва да му се присъдят и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лв., определен на основание
чл.78,ал.8 от ГПК от съда съобразно с ниската фактическа и правна сложност на
делото, като в останалата си част над уважения размер на юрисконсултското
възнаграждение до претендирания размер от 150 лв. искането за разноски следва
да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, ответника М.П.Р., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „К.Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул...., ЕИК..., представлявано от управителя Р.В. сума в общ размер 1167,88 лв.(хиляда сто шестдесет и седем лева и 88 ст.), от които 500 лв. главница по договор за кредит №**********/14.10.2015 г. ; 100,18 лв. –такса за експресно разглеждане; 567,70 лв. наказателна лихва(договорна неустойка) за периода от 14.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата считано от 12.11.2018 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
.
ОСЪЖДА М.П.Р. *** да заплати на „К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., сумата 200 лева , разноски по делото .
Решението не подлежи обжалване .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: