Решение по дело №14042/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4386
Дата: 22 декември 2022 г.
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20215330114042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4386
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330114042 по описа за 2021 година
ЙЕТТЕЛ България ЕАД /с предишно наименование „Теленор България”
ЕАД/ е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, 92 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
А. И. А., че дължи на ищцовото дружество следните суми: 120,28 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 15.05.2019 г. – 14.07.2019 г., във
връзка с което са издадени фактура № *****/15.06.2019 г. и фактура №
****** от 15.07.2019 г.; 604,37 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, формирана както следва: 127.82 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.05.2019 г. за
мобилен номер *****; 127,82 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 09.05.2019 г. за мобилен номер *******; 141,02 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
30.05.2019 г. за мобилен номер ******; 207,71 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 28.05.2019 г. за мобилен номер
******, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 19.04.2021 г. до окончателното плащане,, за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3806/ 22.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 6472 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, II граждански
състав. Ищецът твърди, че ответницата А. И. А. е абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени
договори, както следва: 1) Договор за мобилни услуги 09.05.2019 г. абонатът с
предпочел мобилен номер ****** с абонаментна програма Тотал 12.99 лв. и
срок на действие 24 месеца до 09.05.2021. Абонатът е закупил, на същата дата
09.05.2021. мобилно устройство ***** ***** на цена от 239.99 лв. Видно от т.
7 от договора е, че стандартната цена на устройството е 369.90 лв., т.е.
направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 129.91 лв.; 2)
Договор за мобилни услуги 09.05.2019 г. абонатът е предпочел мобилен
номер ******* с абонаментна програма Тотал 12.99 лв. и срок на действие 24
месеца до 09.05.2021. Абонатът е закупил, на същата дата 09.05.2021,
мобилно устройство **** ***** **** на цена от 239.99 лв. Видно от т. 7 от
договора е, че стандартната цена на устройството е 369.90 лв., т.е.
направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 129.91 лв.; 3)
Договор за мобилни услуги 09.05.2019 г. абонатът е предпочел мобилен
номер ***** с абонаментна програма Тотал + 25,99 и срок на действие 24
месеца до 09.05.2021. Абонатът е закупил, на същата дата 09.05.2021,
мобилно устройство ****** ***** на цена от 159.99 лв. Видно от т. 7 от
договора е, че стандартната цена на устройството е 339.90 лв., т.е.
направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 179.91 лв.;
4)Договор за мобилни услуги 30.05.2019 г. абонатът е предпочел мобилен
номер ****** с абонаментна програма Интернет+ 16,99 и срок на действие 24
месеца до 30.05.2021. Абонатът е закупил, на същата дата 09.05.2021,
мобилно устройство **** ***** на цена от 19.99 лв., видно от т. 7 от договора
е, че стандартната цена па устройството е 149.99 лв., т.е. направената па
абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 130.00 лв. Въз основа на
договорите на ответника са предоставени от ищеца мобилни услуги по
клиентки номер на абоната № ******. За потребените от абонати услуги за
периода 15.05.2019 г. – 14.07.2019 г. ищецът е издал следните фактури:
Фактура №******/15.06.2019 г. за отчетния период на потребление от
15.05.2019- 14.07.2019 г. с дължима стойност за плащане в размер на 69.33 лв.
и срок за плащане 30.06.2019 г.; Фактура №******/15.07.2019 г. за отчетния
период на потребление от 15.06.2019- 14.07.2019 е дължима стойност за
2
плащане в размер на 50.95 лв., със срок за плащане 30.07.2019 г. Общо
дължимото задължение по фактурите възлиза на сумата от 120,28 лв. и не е
изпълнено в срок от потребителя. Поради това и на основание т.11 от
процесните договори за услуги ищецът е прекратил договорите едностранно,
за което е издал крайна фактура № *****/ 15.09.2019 г. На дата 09.09.2019 г.
са деактивирани от ищеца процесните абонаменти, като е начислена
неустойка в размер от 604,37 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси за ползваната програма за всеки телефонен номер.
Неустойката била формирана, както следва: 1) 127.82 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 09.05.2019 г. за
мобилен номер ******, от които: - 32.46 лв. представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, взети без ДДС и - 95.36 лв. представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство *******, е отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
09.05.2019 г.; 2) 127.82 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 09.05.2019 г. за мобилен номер *****, от които:
- 32.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети
без ДДС и -95.36 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство **** ***** ****, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги от дата 09.05.2019 г.; 3) 141.02 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.05.2019 г. за
мобилен номер *****, от които: - 42.48 лв. представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, взети без ДДС и - 98.54 лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство **** ***** , с отстъпка от
стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
30.05.2019 г.; 4)207.71 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 09.05.2019 г. за мобилен номер *******, от
които: - 71.75 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, взети без ДДС и - 135.96 лв. представляваща неустойка за предоставено
за ползване устройство **** ***** ***, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 09.05.2019 г.
За процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6472 по описа за 2021 г. на Районен
съд Пловдив, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на
3
настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна А. И. А., чрез *** ***** адв. Ц. Т., със становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Намира, че не е спазен
едномесечният срок за подаване на иска по чл.422, ал.1 ГПК. По същество
твърди, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор, тъй като подписът към договорите,
представените към исковата молба не е на ответницата. Оспорва наличието на
предпоставки за едностранно прекратяване на договорите, за което
потребителят следва да е уведомен. Липсата на уведомяване водело до
извода, че договорите все още имат сила между страните. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6472/2021 г. на Районен съд Пловдив,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По исковете по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ:
От представените по делото договори за мобилни услуги, се установява,
че на 09.05.19 год. между страните е сключен Договор за мобилни услуги,
като ответникът е предпочел мобилен номер ****** с абонаментна програма
Тотал 12.99 лв. с месечна абонаментна такса от 12.99 лева и срок на действие
на договора 24 месеца, тоест до 09.05.2021. Установяване се и, че ответникът
е закупил, на същата дата 09.05.2021., и мобилно устройство ***** ***** на
цена от 239.99 лв. Видно от т. 7 от договора стандартната цена на
устройството е 369.90 лв., тоест на ответника е направена отстъпка в размер
на 129.91 лв. Установява се, че между страните, видно от приложение към
4
договор за мобилни услуги, е сключен и договор за мобилни услуги отново от
09.05.2019 г. като ответникът е предпочел мобилен номер ***** с
абонаментна програма Тотал 12.99 лв. с месечна такса от 12.99 и срок на
действие на договора 24 месеца или до 09.05.2021. Установяване се и че
ответника е закупила на същата дата - 09.05.2021 год. мобилно устройство
***** **** *** на цена от 239.99 лв, като видно от т. 7 от договора
стандартната цена на устройството е била 369.90 лв., т.е. направената
отстъпка възлиза на сума в размер на 129.91 лв..
От представените писмени доказателства е видно и че между страните е
сключен и договор за мобилни услуги от 28.05.2019 г., като предпочетения
мобилен номер от ответника А. е *****, като договорът е с абонаментна
програма Тотал + 25,99 и цена на месечната такса 25.99 лева и срок на
действие 24 месеца – тоест до 28.05.2021 год. Видно от договора ответницата
е закупила на 09.05.2019 год, мобилно устройство ***** ***** **** на цена
от 159.99 лв, като в т. 7 от договора посочено, че стандартната цена на
устройството е 339.90 лв., т.е. направената на ответницата отстъпка е в размер
на 179.91 лв..
От приобщения доказателствен материал е видно, че между страните е
сключен и договор за мобилни услуги от 30.05.2019 г. с предпочетен от
ответницата мобилен номер *****, с абонаментна програма Интернет+ 16,99
и месечна такса 16.99 лева и срок на действие 24 месеца - до 30.05.2021 год.
От съдържанието на договора следва и че А. е закупила, на същата дата ,
мобилно устройство **** ***** на цена от 19.99 лв., видно от т. 7 от договора
е, че стандартната цена па устройството е 149.99 лв., т.е. направената па
абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 130.00 лв.
От представените по делото фактури се установява, че за процесния
период са начислени задължения от ищеца по отношение на ответника по
посочените договори, както следва: фактура №******/15.06.2019 г. за
отчетния период на потребление от 15.05.2019- 14.07.2019 г. с дължима
стойност за плащане в размер на 69.33 лв. и срок за плащане 30.06.2019 г.;
Фактура № ******/15.07.2019 г. за отчетния период на потребление от
15.06.2019- 14.07.2019 е дължима стойност за плащане в размер на 50.95 лв.,
със срок за плащане 30.07.2019 г. Общо дължимото задължение по фактурите
възлиза на сумата от 120,28 лв. Издадена е и крайна фактура №*****/
5
15.09.2019 г.
От приетото заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от в. л., в чиято
компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява за периода
15.05.2019 г.-14.06.2016г., са предоставяни телекомуникационни услуги и са
потребени такива за всички процесии телефонни номера. За периода
15.06.2019г.-14.07.2016г. са предоставяни телекомуникационни услуги, но не
са използвани такива от процесните номера.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорите от към съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна
част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната и по този начин
лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
В този смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за
нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл.
228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения.
Относно положения подпис от ответницата в процесните договори е
направено оспорване от особения представител, че подписът не е нейн, но
въпреки дадените указания от съда с Определение от 29.12.2021 год. за
конкретизиране на оспорването, указанията на съда не са изпълнени. Не са
налице доказателства по делото, от които може да се заключи, че подписът
положен на процесните договори не е на ответницата, поради което и съдът
не споделя възражението, че доколкото не е налице подпис на ответницата, не
са налице валидни облигационни отношения между страните, тъй като има
6
положен подпис.
Съдът намира, че и другото възражение за липса на предпоставки за
едностранно прекратяване на договорите е неоснователно, доколкото не се
събраха доказателства ответницата да е заплатила използваните от нея
мобилни услуги и такси, което е довело и до едностранното прекратяване на
договорите.
По отношение на използваните далекосъобщителни услуги и
дължимите месечни такси, от ответника, както се посочи по-горе не се
установи плащане на посочените суми. Доколкото съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК в тежест на същия е да установи извършеното плащане, то
доколкото не са представени доказателства в тази насока, съдът намира, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на процесните
задължения.
Поради всичко изложено и предявеният иск се явява основателен като
доказан, както по основание, така и по размер
По иска по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД:
В процесните договори страните са уговорили дължимост на неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на
договора, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни
вноски. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за
основателна претенцията за заплащане на сумата от 32.46 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 09.05.2019 г. за
мобилен номер ******, равняваща се на стойността на 3 месечни
абонаментни такси, взети без ДДС; сумата от 32.46 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 09.05.2019 г. за
мобилен номер *****, равняваща се на стойността на 3 месечни абонаментни
такси, взети без ДДС; сумата от 71.75 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от дата 28.05.2019 г. за мобилен номер
*****, равняваща се на стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без
ДДС и сумата от 42.48 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор от дата 30.05.2019 г. за мобилен номер ******,
равняваща се на стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС
или общо неустойка в размер на 179.15 лева.
Не така стои въпросът обаче с претенцията за заплащане на сумите
7
претендирани като неустойка, представляваща разликата между стандартната
цена на устройството и действителната към момента на сключване на
договора. На първо място не се доказа претендирания размер на тези суми. От
проведеното доказване след разпределената доказателствена тежест, а и от
изложеното в исковата молба не става ясно как е формирана всяка една от
претендираните суми по отделните договори, макар и тази сума да е по-малка
от посочената като разлика между стандартната цена на устройството и
действителната към момента на сключване на договора. Според настоящия
съдебен състав, ищецът не може впоследствие да се търси като неустойка,
предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към
момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената
на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично
договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид
това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта,
под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена.
Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки
извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на
веща, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 Закон за защита на
потребителите.
Предвид изложеното, така заявената претенция за неустойка следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е
направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК /л.55/ и доказателства за
сторени такива от 75 лева – платена държавна такса, 180 лева– адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, 300 лева –
депозит за особен представител и 150 лева – депозит за СТЕ. Съразмерно на
уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди сумата в общ размер
на 349.29 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
8
представил доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева –
държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение, като на същия
следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част от иска, а именно
сумата в размер на 101.56 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
И. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД /с предишно
наименование Теленор България ЕАД/, ЕИК *********, сумата в общ размер
на 120,28 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.05.2019 г. – 14.07.2019
г. по договор за мобилни услуги от 09.05.2019 год. с предпочетен мобилен
номер ****** договор за мобилни услуги от 09.05.2019 год. с предпочетен
мобилен номер ****** договор за мобилни услуги от 28.05.2019 год. с
предпочетен мобилен номер ****** и договор за мобилни услуги от
30.05.2019 год. с предпочетен мобилен номер ***** сключени между
страните, както и сума в общ размер на 179.15 лева, представляваща
неустойка при прекратяване на посочените договори по вина на ответника, но
не повече от три стандартни месечни такси, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК в съда – 19.04.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на сумата от
общо 425.22 лева – неустойка, представляваща разликата между стандартната
цена на закупените мобилни устройства по посочените договори и
действителната към момента на сключване на договорите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3806/22.04.2021 г. по ч. гр.
д. № 6472/2021 г. на Районен съд Пловдив в общ размер на 724.65 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК А. И. А., ЕГН **********, да
заплати на „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 101.56
лева - разноски по съразмерност за заповедното производство по 6472/2020 г.
на Районен съд Пловдив и 349.29 лева - разноски по съразмерност за
настоящото производство.

9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Ц. Д.
Т. за сумата от 300 лева – възнаграждение за процесуалното
представителство на ответника в настоящото производство.

След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч. гр. д. №
6472/2021 г. на Районен съд Пловдив, да се върнат, поради отпадане на
необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10