№ 6072
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. А.ова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. А.ова Въззивно гражданско дело №
20241100511479 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на
Софийски районен съд, 52 състав, съдът е признал за установено по предявените
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 432, ал. 1 ТЗ и чл. 86
ЗЗД, че А. Д. М. и С. Д. М. дължат солидарно на „Юробанк България” АД следните
суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 19180/2019 г. на СРС,
52 състав:
- сумата от 12 816,12 лева, представляващи главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1365/CL2016 г. от 06.06.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.04.2019 г., до
окончателното изплащане,
- сумата от 479,10 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 05.07.2018 г. – 13.12.2018 г.,
- сумата от 692,57 лева, представляващи неустойка (наказателна лихва) за
периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г.,
- сумата от 24,72 лева, представляващи разноски по застрахователни премии по
чл. 13, раздел IV от договора,
- сумата от 230,40 лева, представляващи разноски във връзка с обявяването на
кредита за предсрочно изискуем.
Със същото решение съдът е осъдил А. Д. М. и С. Д. М. да заплатят солидарно
на „Юробанк България” АД сумата от 1 386,36 лева, представляващи общ размер на
1
дължимите разноски за заповедното и исковото производство.
От мотивите на първоинстанционното решение е видно, че 404,85 лева са
присъдени като разноски за заповедното производство, а 1 017,78 лева – като разноски
за първоинстанционното исково производство.
С Решение № 20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52
състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановено, че
ответниците А. Д. М. и С. Д. М. следва да заплатят на „Юробанк България” АД
разноски за заповедното и първоинстанционното производство в общ размер от 1
422,63 лева вместо посочените в решението 1 386,36 лева.
Срещу основното решение е постъпила съвместна въззивна жалба от
ответниците А. Д. М. и С. Д. М.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното
решение е недопустимо, а евентуално – неправилно. Поддържа се, че СРС не е
обсъдил възражението на ответницата С. М., че същата не е депозирала възражение по
чл. 414 ГПК. Твърди се, че изводите за валидно сключен договор за кредит са
необосновани. Твърди се, че по делото са представени различни екземпляри на
процесния договор за потребителски кредит, което го прави недействителен. Сочи се,
че от приетата по делото техническа експертиза е видно, че договорът за кредит,
общите условия на банката и погасителният план са изписани на различни шрифтове с
различни размери. Излагат се съображения, че СРС не е съобразил, че в процесния
договор за кредит не се съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент. Поддържа се, че по делото не е установено усвояването на кредитната сума.
Сочи се, че от приетата счетоводна експертиза е видно, че по изп.д. № 507/2019 г. на
ЧСИ М.Ц. е постъпила сумата от 8 955,67 лева, която е преведена на банката
взискател. Поддържа се, че е неправилен изводът на СРС за това, че е настъпила
предсрочна изискуемост на договора за кредит. Твърди се, че СРС е приел, че се
дължи застрахователна премия, без да е наличен по делото застрахователен договор, от
който да се установи стойността на тези премии. Излагат се съображения, че СРС не е
разгледал възраженията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.
Твърди се, че вземането не е предсрочно изискуемо. Предвид изложеното се иска
обезсилване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност –
отмяна и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Юробанк България”
АД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
правилно. Твърди се, че по делото е изслушана счетоводна експертиза, от която
безспорно се установява, че е сключен договор за кредит, по който на ответниците са
предоставени общо 15 000 лева. Сочи се, че е доказано, че са изпратени покани за
обявяване на предсрочна изискуемост на задължението по договора, считано от
14.12.2018 г. Поддържа се, че е доказано от ищеца валидното сключване на договора за
кредит. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
2
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
По делото е представен оригинал на двустранно подписан Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 135/CL 2016 г., сключен на 06.06.2016 г.
между „Банка Пиреос България” АД и кредитополучателите А. Д. М. и С. Д. М.. По
силата на чл. 1 от договора банката се е задължи да отпусне кредит от 15 000 лева.
Кредитът следва да бъде усвоен по разплащателна сметка с IBAN
B******************. Кредитополучателите са се задължили да погасят съгласно чл.
4, ал. 1 от договора задължението си чрез 120 месечни вноски, считано от датата на
усвояване на кредита.
Според чл. 7 от договора кредитополучателите дължат променлива лихва, която
се равнява на сбора на референтния лихвен процент, формиран от шестмесечен
SOFIBOR, и фиксираната надбавка от 7,269 %. Към момента на сключване на договора
лихвата се равнява на 8,10 %.
С клаузата на чл. 13 от договора е уговорено кредитополучателите да заплатят
„такса за оценка на кредитния риск“ в размер на 120 лева, както и „месечни такси за
застраховка „Живот”. Посочено е, че първоначалната застрахователна вноска е в
размер на 3,75 лева. Не се съдържа информация за това каква е стойността на
следващите застрахователни вноски, макар застраховката да е предвидена като условие
за предоставяне на кредита по арг. от чл. 2, ал. 1, т. 3.
В чл. 14 от договора е посочено, че ГПР на разходите възлиза на 8,76 %, а
общата сума, подлежаща на връщане, е в размер от 22 288,70 лева. В клаузата на чл.
14, ал. 3 са изброени допусканията, при които е изчислен ГПР.
С чл. 23, ал. 2, б. „б“ от договора е уговорено, че банката може да обяви кредита
за предсрочно изискуем при неизпълнение в срок на една от дължимите вноски.
По делото са представени също така двустранно подписани общи условия на
„Банка Пиреос България” АД и погасителен план. В погасителния план са уточнение
падежите на всяка от погасителните вноски по договора за кредит, както и каква част
от главницата, респ. от лихвата и таксите се погасяват с конкретната месечна вноска.
Представено е нареждане от 08.06.2016 г. от А. Д. М. за отпускане по договор за
кредит № 1365/CL/2016 на сумата от 10 224 лева по сметка с № **********.
Представено е и нареждане от 15.06.2016 г. от А. Д. М. за отпускане по договор за
кредит № 1365/CL/2016 на сумата от 4 776 лева по сметка с № ********.
Представена е нотариална покана с рег. № 9159/29.11.2018 г., том IV, акт № 51,
връчена лично на А. Д. М. на 05.12.2018 г. Със същата е обявен за предсрочно
изискуем кредитът.
Представени са 1 бр. преводно нареждане от 14.07.2021 г. и 5 бр. преводни
нареждания от 08.11.2019 г., от които е видно, че А. Д. М. е извършил плащания към
ЧСИ М.Ц. в общ размер от 8 955,67 лева.
В първоинстанционното производство е приета без възражения от страните
съдебнотехническа експертиза, от която се установява, че договорът за кредит е
изписан с шрифт Times New Roman, размер 11; общите условия са изготвени с шрифт
Arial, размер 11; а погасителният план е изписан с шрифт Arial Narrow, размер 8. За
изготвяне на техническата експертиза по делото са били представени оригинали на
договора за кредит и двустранно подписаните общи условия и погасителен план.
В производството пред СРС е приета счетоводна експертиза, изготвена от И.И.,
от която се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на два пъти. На
08.06.2016 г. е усвоена сумата от 10 224 лева, а на 15.06.2016 г. е усвоена сумата от 4
776 лева. Вещото лице е установило, че до 04.06.2018 г. кредитополучателите са
3
погасявали дължимите вноски в срок. Експертът е изчислил, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължимите суми са
били както следва: 12 816,12 лева – главница, 448,93 лева – просрочена лихва, 30,17
лева – редовна лихва, 692,57 лева – наказателна лихва, 255,12 лева – просрочени такси
и разноски.
Във въззивното производство е приета без възражения от страните повторна
счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Г.. Вещото лице е проверило
извлеченията за разплащателна сметка с IBAN BG90PIRB******************, с
титуляр А. Д. М., и е констатирало, че сумата от 15 000 по процесния договор за
кредит е била усвоена на два пъти. На 08.06.2016 г. е усвоена сумата от 10 224 лева, а
на 15.06.2016 г. е усвоена сумата от 4 776 лева. Експертът е установил също така, че на
19.07.2018 г. е извършено последното плащане по кредита от длъжниците, преди от
банката да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Вещото
лице е изчислило, че до 19.07.2018 г. общо погасената сума е в размер на 4 513,19
лева. Вещото лице е констатирало освен това, че към деня на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.04.2019 г.) непогасените
задължения са включвали: 12 816,12 лева – главница, 479,10 лева – договорна лихва за
периода 05.07.2018 г. – 16.12.2018 г., 682,56 лева – непогасена наказателна лихва за
периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г., 24,74 лева – непогасени месечни такси за периода
05.08.2018 г. – 01.04.2019 г.
Вещото лице по повторната експертиза е установило, че от съдебния
изпълнител по изп.д. № 507/2019 г са преведени. на банката 6 559,66 лева на
26.11.2019 г., както и 1 559,91 лева – на 16.07.2021 г. Експертът е заключил, че банката
своевременно е отразявала начисляваните суми по кредита и извършените
погасявания. Вещото лице не е констатирало грешни записи в счетоводството на
банката. При разпита си вещото лице Д. Г. е обяснило, че лицето А. Д. М. няма друга
разплащателна сметка освен тази с IBAN BG90PIRB******************. Обяснило е
и че всички останали извлечения, предоставени й от банката, са относими към
счетоводни сметки, създадени за отчитане на различните пера по кредита.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
СРС е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото обаче е частично
недопустимо. От материалите по заповедното производство е видно, че възражение по
чл. 414 ГПК е подадено само от А. Д. М.. Такова не е постъпвало от С. Д. М..
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК е поискано да се разпореди А. Д. М. и С. Д. М. солидарно да заплатят
претендираните суми. В този смисъл е и издадената заповед за изпълнение.
Солидарните длъжници са обикновени другари. В този смисъл са Решение №
468/17.01.2014 г. по гр.д. № 5175/2013 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение №
78/24.01.2013 г. по ч.пр.д. № 17/2013 г. на I Т.О. на ВКС, Определение №
736/04.12.2017 г. по ч.т.д. № 2870/2017 г. на II Т.О. на ВКС и много други.
Действията на един от обикновените другари нито ползват, нито вредят на
другите обикновени другари, които са бездействали. Тоест в случая подаването на
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение от страна на А. Д.
М. е благоприятно само за него и няма действие по отношение на невъзразилата С. Д.
М.. Спрямо последната не е съществувало основание за предявяване на установителни
4
искове по чл. 422 ГПК, тъй като не са оспорвани сумите по издадената заповед за
изпълнение. Няма никаква пречка за това делото да бъде разрешено по различен начин
по отношение на отделните обикновени другари.
Предвид горното исковете по чл. 422 ГПК, предявени срещу С. Д. М., са
недопустими. По отношение на С. Д. М. първоинстанционното решение подлежи на
обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.
По отношение на А. Д. М. първоинстанционното решение е допустимо, но е
частично неправилно поради следното:
От материалите по делото се установява, че А. Д. М. и „Банка Пиреос България”
АД са сключили на 06.06.2016 г. договор за кредит. Представеният оригинал от
договора не е оспорван по реда на чл. 193 ГПК.
По делото не се спори също така, че А. Д. М. има качеството потребител,
поради което към договора за кредит се прилагат специалните правила на ЗПК, за
които съдът следи служебно съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.
По арг. от чл. 10, ал. 1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта.
С Определение от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 г. на СЕС е разяснено, че се
допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договорите за
потребителски кредит да са изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт,
който да е не по-малък от 12 пункта.
Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията по кредита ще
бъде представена четливо и достъпно за потребителя, за да може последният да
разбере всички параметри по договора за кредит. Ако договорът за потребителски
кредит е с размер на шрифта по-малък от 12 пункта, то той е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 50206/25.11.2022 г. по гр.д. №
3578/2020 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 50084/09.01.2024 г. по т.д. № 875/2022 г. на
I Т.О. на ВКС, Решение № 221/28.07.2025 г. по т.д. № 951/2024 г. на II Т.О. на ВКС,
Решение № 50162/10.01.2023 г. по т.д. № 550/2022 г. на II Т.О. на ВКС.
В случая от приетата по делото без възражения от страните техническа
експертиза се установява, че договорът за кредит, общите условия и погасителният
план са изписани с различни шрифтове. Освен това всеки от тези документи е
изготвен при размер на шрифта под 12 пункта. Тоест процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК и
на основание чл. 22 ЗПК е недействителен.
Отделно от горното според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски
кредит задължително се посочват годишният процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Това изискване е пряко свързано с възможността на
кредитополучателя потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени
дали е икономическо изгодно сключването на сделката. В този смисъл в договора за
потребителски кредит следва да се посочи не просто стойността на ГПР, а и да се
изброят компонентите, които са взети предвид за изчислението му. Потребителят не
може да бъде поставян в положение, при което да тълкува всяка клауза на договора и
да преценява дали даден разход е взет предвид за изчислението на ГПР и общо
дължимата сума по кредита. В подкрепа на този извод са разясненията, дадени с т. 66
от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС, както и
Определение № 1991/16.07.2024 г. по т.д. № 510/2024 г. на I Т.О. на ВКС и
5
Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024 г. на II Т.О. на ВКС. Простото
посочване на размера на ГПР, без да се изброят съставните му компоненти, означава,
че не е изпълнено императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В случая в процесния договор за потребителски кредит липсва информация за
това кои са конкретните разходи, взети предвид за изчислението на ГПР. Последният е
посочен единствено като краен процент, наред с формалното изброяване на
допусканията, при които е изчислен. По този начин обаче потребителят е бил лишен от
възможността да се запознае в пълнота с условията по договора за кредит към момента
на сключването му. Бил е лишен и от възможността да извърши икономически
обоснован избор преди сключване на договора чрез съпоставка с други кредитни
продукти, предлагани от трети лица. Тоест потребителят в случая е бил поставен в
неравностойно положение, при което да не може да прецени дали в ГПР са включени
разходите за възнаградителна лихва, застрахователни премии, такса за оценка на
кредитния риск. Изложеното дотук представлява нарушение на нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, което също води до недействителност на договора за кредит по арг. от чл.
22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит е недействителен, потребителят
дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит. Не се дължат
никакви разходи (такси, лихви и други подобни), уговорени по недействителния
договор. Следва да се подчертае, че чистата стойност на кредита обхваща единствено
сумата, която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя. Не се
дължи и обезщетение за забава – арг. от Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. №
2024/2022 г. на IТ.О. на ВКС.
От двете приети по делото счетоводни експертизи, както и от неоспорените по
реда на чл. 193 ГПК нареждания от 08.06.2016 г. и 15.06.2016 г., подписани от А. Д. М.,
се установява, че кредитната сума в размер на 15 000 лева е била изцяло усвоена.
Сумата е постъпила по заявената в нарежданията разплащателна сметка, чийто
титуляр е А. Д. М. – разплащателна сметка с IBAN B******************. Това е
същата разплащателна сметка, по която според договора за кредит е следвало да се
усвои кредитната сума. Косвен аргумент за това, че кредитът е бил усвоен е и
констатираното от експертите частично доброволно погасяване на задълженията до
19.07.2018 г.
Абсолютно несъстоятелен е доводът на въззивника А. Д. М., че не ставало ясно
какъв е размерът на усвоената сума. За този си довод въззивникът се позовава на
счетоводните записи на банката по кредитна сметка 0010-0197-**********. Това обаче
е вътрешна счетоводна сметка за отчитане на задълженията по кредита. Не по тази
сметка са постъпили предоставените кредитни средства, а по разплащателна сметка с
IBAN BG90PIRB******************. От извлечението на същата, представено от
вещото лице Д. Г., е видно, че усвоената сума се равнява на 15 000 лева. От
експертизата освен това се установява, че счетоводните книги на банката са редовно
водени.
Следователно в случая чистата стойност на кредита възлиза на 15 000 лева.
При обявена недействителност на договора за потребителски кредит отпада
само възмездният характер на договора за кредит, но облигационната връзка между
страните се съхранява като такава, произтичаща от договор за безвъзмезден заем –
така Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на IV Г.О. на ВКС,
Решение № 50005/21.02.2024 г. по т.д. № 1950/2022 г. на II Т.О. на ВКС, Решение №
50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Решение №
50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г. на III Г.О. на ВКС, Решение №
60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на I Т.О. на ВКС и други. Следователно
6
длъжникът дължи да върне усвоената главница съгласно уговорения между страните
погасителен план.
Но когато се окаже, че договорът за кредит е недействителен, всички плащания,
извършени от длъжника, следва да се отнесат към погасяването на главницата (чистата
стойност на кредита).
От счетоводната експертиза, изготвена във въззивното производство, се
установява, че до 19.07.2018 г. са заплатени на банката общо 4 513,19 лева.
Към исковата молба е приложена неоспорена по реда на чл. 193 ГПК нотариална
покана. Същата е получена лично от А. Д. М. на 05.12.2018 г. Въззивният съд
изчислява, че към 05.12.2018 г. съгласно двустранно подписания оригинал на
погасителен план /л. 170 и сл. от делото на СРС/ се е дължала главница в общ размер
от 2 715,83 лева. Тоест дължимата към 05.12.2018 г. сума е по-малка от платеното на
банката до 19.07.2018 г. Затова към 05.12.2018 г. А. Д. М. не е бил в забава и банката
не е имала правото да обяви предсрочна изискуемост на вземането си.
Съдебната практика приема обаче, че предсрочна изискуемост може да бъде
обявена в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем следва да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
приложен към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици
с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател. Последиците на обявената предсрочна изискуемост в хода на
процеса се зачитат от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение
№ 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на II Т.О. на ВКС, Решение № 198/18.01.2019 г.
по т.д. № 193/2018 г. на I Т.О. на ВКС и други.
В случая в исковата молба, изпратена на 27.11.2020 г., се съдържа изявление, с
което банката се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост /стр. 2 от исковата
молба/. Препис от исковата молба е връчен на ответника А. Д. М. на 14.12.2021 г.
За периода 05.07.2016 г. – 05.05.2020 г. дължимата главница съгласно двустранно
подписания погасителен план /л. 170 и сл. от делото на СРС/ е в размер на 4 504,55
лева. Тази сума е била изцяло погасена с доброволно извършените плащания до
19.07.2018 г., които са в размер на 4 513,19 лева.
За периода от 05.06.2020 г. (първата вноска, непогасена чрез плащанията
19.07.2018 г.) до 14.12.2021 г. (датата на връчване на исковата молба на А. Д. М.) са
налице 19 непогасени вноски за главница в общ размер от 2 256,82 лева. Тоест към
датата на връчване на исковата молба – 14.12.2021 г., са били налице предпоставките
за обявяване на цялата главница по процесния договор за предсрочно изискуема с
връчване на преписа от исковата молба.
Въззивният съд намира, че от чистата стойност на кредита в размер на 15 000
лева следва да се приспадне доброволно платеното до 19.07.2018 г., а именно –
4 513,19 лева. Получената разлика от 10 486,81 лева представлява цялата непогасена
главница по договора за кредит, която се дължи от А. Д. М. по настоящия
установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
При разглеждане на установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, съдът
не съобразява сумите, които са били събрани принудително по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение Съдът
зачита на основание чл. 235, ал. 3 ГПК само доброволно погасената част от
задължението. А доброволно е това плащане, при което средствата постъпват
директно у кредитора, без да преминават през сметка на съдебен изпълнител.
Събраното по принудителен ред в изпълнителното производство е на основание
7
издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес. – така т. 9, т. 11в и т. 13 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи, че ако установителен иск, предявен по реда на чл. 422
ГПК, бъде отхвърлен, интересите на длъжника са защитени. За сумите, които са
събрани неправомерно по изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждането
за незабавно изпълнение, длъжникът съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК може да поиска
издаването на обратен изпълнителен лист. Обратният изпълнителен лист може да се
издаде и за разноските, събрани в полза на взискателя – така т. 6 от Тълкувателно
решение от 11.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горепосоченото при преценката си за размера, до който е основателен
предявеният установителен иск за главница, въззивният съд не взима предвид
плащанията от 26.11.2019 г. и 16.07.2021 г. в общ размер от 8 119,57 лева, които са
получени от „Юробанк България“ АД чрез ЧСИ М.Ц. по изп.д. № 507/2019 г.
Длъжникът А. Д. М. не е изплатил тези суми доброволно, а въз връзка с изпълнителния
лист, издаден в полза на банката.
Доказателства за други плащания по процесния договор за кредит не са били
ангажирани в хода на производството.
С оглед всичко изложено дотук се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено по отношение на А. Д. М. в частта, в която е
признато за установено, че се дължи главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 06.06.2016 г. в размер на 10 486,81 лева. За горницата над
тази искът за главница подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Подлежи на отмяна и частта от първоинстанционното решение, с която са
уважени исковете на банката за възнаградителна лихва, неустойка, застрахователни
премии, разноски за обявяване на предсрочна изискуемост. Тези искове подлежат на
отхвърляне, тъй като договорът за кредит е недействителен.
По разноските:
По разноските за първоинстанционното производство:
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която А. Д. М. е
осъден да заплати на „Юробанк България” АД разноски за заповедното производство
за горницата над сумата от 298,08 лева до сумата от 404,85 лева, както и разноски за
исковото производство за горницата над сумата от 749,37 лева до сумата от 1017,78
лева.
А. Д. М. е представил пред СРС доказателства за извършени разноски в общ
размер от 1 554,30 лева, от които 1 300 лева за адвокатски хонорар, 152,40 лева за
внесен по банков път депозит за техническа експертиза и 101,90 лева за внесен по
банков път депозит за счетоводна експертиза. Претендираните разноски не са
оспорвани от „Юробанк България” АД. Поради това, пропорционално на отхвърлената
част от исковете, на А. Д. М. се дължат за производството пред СРС разноски в размер
на 409,90 лева.
Поради недопустимостта на производството спрямо С. Д. М. на последната се
дължат деловодни разноски. За първоинстанционното производство С. Д. М. е
доказала разноски в общ размер от 1 152,40 лева, от които 1 000 лева за адвокатски
хонорар и 152,40 лева за внесен по банков път депозит за техническа експертиза.
Разноските на С. Д. М. не са оспорвани от „Юробанк България” АД, поради което
следва да се присъдят в цялост.
По разноските за въззивното производство:
8
А. Д. М. е доказал в производството пред СГС разноски в общ размер от 1
169,04 лева, от които 1 000 лева за адвокатски хонорар и 169,04 лева за заплатена
държавна такса. От „Юробанк България” АД е направено искане разноските за адвокат
да бъдат намалени, ако надвишават минималните размери по НВАР. В случая
адвокатското възнаграждение е под минималния размер, поради което с оглед
изявлението на въззиваемия не следва да се разглежда възражението за прекомерност.
Пропорционално на отхвърлената част от исковете, на А. Д. М. се дължат за
въззивното производство разноски в размер на 308,30 лева
С. Д. М. е представила доказателства за извършване на разноски в
производството пред СГС в размер на 1 169,04 лева, от които 1 000 лева за адвокатско
възнаграждение и 169,04 лева за заплатена държавна такса за въззивно обжалване. По
изложените по-горе мотиви претендираното от С. Д. М. адвокатско възнаграждение не
следва да се намалява. Предвид недопустимостта на производството на С. Д. М. се
дължат разноски в размер на 1 169,04 лева.
Пред СГС „Юробанк България” АД е доказало разноски в общ размер от 940
лева, от които 240 лева за адвокатско възнаграждение и 700 лева за внесен депозит за
вещо лице. Пропорционално на уважената част от исковете, за въззивното
производство на „Юробанк България” АД се дължат 692,10 лева. Тези разноски следва
да се поставят в тежест на въззивника А. Д. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА по отношение на С. Д. М., ЕГН **********, изцяло Решение №
20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на Софийски районен съд,
52 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с влязлото в сила Решение №
20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52 състав.
ПРЕКРАТЯВА по отношение на С. Д. М., ЕГН **********, производството по
делото.
ОТМЕНЯ по отношение на А. Д. М., ЕГН **********, Решение №
20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на Софийски районен съд,
52 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с влязлото в сила Решение №
20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52 състав, В ЧАСТТА, в която
е признато за установено, че А. Д. М., ЕГН **********, дължи на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, правоприемник на „Банка Пиреос България” АД,
следните суми за които е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. №
19180/2019 г. на СРС, 52 състав:
- горницата над сумата от 10 486,81 лева до сумата от 12 816,12 лева,
представляващи главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1365/CL2016 г. от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 417 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане,
- сумата от 479,10 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 05.07.2018 г. – 13.12.2018 г.,
- сумата от 692,57 лева, представляващи неустойка (наказателна лихва) за
периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г.,
- сумата от 24,72 лева, представляващи разноски за застрахователни премии по
чл. 13, раздел IV от договора,
- сумата от 230,40 лева, представляващи разноски във връзка с обявяването на
9
кредита за предсрочно изискуем,
както и ОТМЕНЯ по отношение на А. Д. М., ЕГН **********, Решение №
20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на Софийски районен съд,
52 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с влязлото в сила Решение №
20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52 състав, В ЧАСТТА, в която
А. Д. М. е осъден да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, разноски за
заповедното производство за горницата над сумата от 298,08 лева до сумата от
404,85 лева, както и разноски за исковото производство за горницата над сумата от
749,37 лева до сумата от 1 017,78 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България” ЕАД, ЕИК *********,
правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, срещу А. Д. М., ЕГН **********,
искове за признаване на установено, че А. Д. М., ЕГН **********, дължи на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, следните суми за които е издадена заповед за
изпълнение от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 19180/2019 г. на СРС, 52 състав.:
- горницата над сумата от 10 486,81 лева до сумата от 12 816,12 лева,
представляващи главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1365/CL2016 г. от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по
чл. 417 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане,
- сумата от 479,10 лева, представляващи договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 05.07.2018 г. – 13.12.2018 г.,
- сумата от 692,57 лева, представляващи неустойка (наказателна лихва) за
периода 05.07.2018 г. – 01.04.2019 г.,
- сумата от 24,72 лева, представляващи разноски за застрахователни премии по
чл. 13, раздел IV от договора, за периода 05.08.2018 г. – 01.04.2019 г.,
- сумата от 230,40 лева, представляващи разноски във връзка с обявяването на
кредита за предсрочно изискуем.
ПОТВЪРЖДАВА по отношение на А. Д. М., ЕГН **********, Решение №
20116608/22.02.2024 г., постановено по гр.д. № 60180/2020 г. на Софийски районен съд,
52 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с влязлото в сила Решение №
20126130/11.07.2024 г. по гр.д. № 60180/2020 г. на СРС, 52 състав, В ЧАСТТА, в която
е признато за установено, че А. Д. М., ЕГН **********, дължи на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, правоприемник на „Банка Пиреос България” АД,
сумата от 10 486,81 лева, представляващи главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1365/CL2016 г. от 06.06.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 19180/2019 г.
на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „********, да заплати на А. Д. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „********4, сумата от 409,90 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от
308,30 лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „********, да заплати на С. Д. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „********4, сумата от 1 152,40 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 1
169,04 лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „********4, да
заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
10
управление в гр. София, район „Витоша”, бул. „********, сумата от 692,10 лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК, В ЧАСТТА, в която е разгледан искът за главница .
В останалата част въззивното решение на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11