РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Варна, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110115730 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В." бл.**, вх.**, ап.** чрез
процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски”,
бул. „С..Ш." № **, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 1799.94 лв., частичен иск от целия в
размер на 2053.10 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата
претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначалната за сумата 50
лв., частичен иск от целия в размер на 2053.10 лв./, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек
автомобил „Хонда Сивик 3 ДР”, с рег. № ******, настъпили в резултат на
реализирано на 24.06.2023 г. ПТП в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”,
пред магазин „Наблизо“, причинено по вина на водача на лек автомобил
„Хонда ЦРВ”, с рег. № ******, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на преден
капак, преден десен фар комплект, предна маска комплект и предна броня,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът Г. С. Ш. излага, че на 24.06.2023 г., около
20:20 часа, в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик”, пред магазин
„Наблизо“, собственият му лек автомобил „Хонда Сивик 3 ДР”, с рег. №
******, бил блъснат от лек автомобил „Хонда ЦРВ”, с рег. № ******,
управляван от М.В.. Твърди, че ПТП е настъпило при следните
обстоятелства: на посочената дата, около 20:00 часа, паркирал автомобила си
1
пред магазин „Наблизо“, след което около 20:20 часа, като излязъл от
магазина, установил, че водачът на лек автомобил „Хонда ЦРВ”, с рег. №
******, при маневра блъска неговия автомобил. За настъпилото ПТП
попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за
настъпилото произшествие посочили водачът на л. а. „Хонда ЦРВ”, с рег. №
******. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със
срок на действие 27.01.2023 г. – 26.01.2024 г., действаща към датата на
настъпване на процесното ПТП. Излага, че на 26.06.2023 г. е уведомил
застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис-заключение №
******. В опис-заключението били посочени конкретно и увредените детайли
по автомобила. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер
на 746.90 лв. Поддържа, че тази сума е много малка и не може да покрие
щетите. Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и
възстановяване на увредени автомобили и установил, че необходимата за
възстановяване на автомобила сума е в размер на 2800 лв. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – юрк.
К.М.. Не оспорва обстоятелството, че пред застрахователя е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца за
причинените на автомобила му имуществени вреди от настъпило на
24.06.2023 г. ПТП. Преписката е образувана на основание застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Извършен е оглед
на увредения автомобил, като в опис-заключение са описани увредените
детайли. Поддържа, че в уведомлението изрично е изявено желание
обезщетението да бъде определено по експертна оценка. Излага, че такава е
направена и в полза на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 746.90 лв.
Счита, че същото напълно съответства на констатираните по процесния
автомобил увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие и с годината на производство на
процесното МПС. Оспорва исковата претенция по основание и по размер. В
случай че се установи, че уврежданията по процесния автомобил
представляват „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, възразява да се
присъжда застрахователно обезщетение, без да са представени доказателства
за изпълнение от страна на ищеца на императивната норма на чл. 390, ал. 1
КЗ, съгласно която е необходимо потребителят на застрахователна услуга да
представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. При
установяването на „тотална щета“ прави възражение за недължимост и
прекомерност на претендираното обезщетение, предвид действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП, от която следва да се извади
стойността на запазените му части, както и извънсъдебно изплатеното
обезщетение. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли
същият да бъде уважен. Поддържа, че увредените части на автомобила са
оригинални, поради което същите следва да бъдат подменени също с
2
оригинални части.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата
24.06.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Хонда
ЦРВ”, с рег. № ******, в резултат на което е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено
моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие,
съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него
щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване
на автомобила.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил
„Хонда ЦРВ”, с рег. № ******, със срок на действие 27.01.2023 г. – 26.01.2024
г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие –
24.06.2023 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета №
******, за което е подадено нарочно уведомление от ищеца на 26.06.2023 г. за
настъпило застрахователно събитие, както и че по тази щета ответникът е
заплатил на ищеца обезщетение в размер на 746.90 лв.
От представения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 24.06.2023 г. и от заключението на
вещото лице Д. В. по приетата по делото без възражения от страните съдебна
автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован
извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от
ищеца в исковата молба, а именно: пряк контакт, непосредствен сблъсък
между две превозни средства под малък ъгъл спрямо надлъжните им оси. На
24.06.2023 г. около 20:00 часа водачът на лек автомобил „Хонда Сивик З ДР“
с рег. № ******, го паркирал в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, през
магазин „Наблизо“. При завръщането си след около 20 минути установил, че
автомобилът му е блъснат в предната част от водача на лек автомобил „Хонда
ЦРВ“, с рег. № 3351 КН при извършване на маневра.
Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек
автомобил Хонда Сивик З ДР“ с рег. № ******, е собственост на ищеца Г. С.
Ш..
Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗК „Лев инс“
АД, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и
изготвен снимков материал, каквато е обичайната практика в случая.
Констатирани са следните увреждания: преден капак – подмяна и боядисване;
преден десен фар комплект – подмяна; предна маска комплект – ремонт и
предна броня – ремонт и боядисване.
Вещото лице в заключението си посочва, че при съпоставка на
3
механизма на застрахователното събитие, уврежданията на автомобила и
снимковия материал, изготвен по преписката, става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между тях.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че
процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача М.В., управлявал лек
автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № ******, който при извършване на маневра е
блъснал в предната част автомобила на ищеца - лек автомобил „Хонда Сивик
З ДР“ с рег. № ******.
Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното
превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно-
следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл
е коментираната по-горе САТЕ.
Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и
образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на
ищеца обезщетение в размер на 746.90 лв. Фактът на плащане на тази сума
съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на
ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на
ищеца.
Основният спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и
настоящият случай.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.
3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и
трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение
№ 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която
за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали
и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от
същото качество и количество като увредената вещ.
Съгласно експертизата, общата стойност за възстановяване на
процесния увреден автомобил по средни пазарни цени /за части и боя/ към
4
датата на произшествието – 24.06.2023 г., в това число и стойността на труда
по средни пазарни цени към датата на събитието, се равнява на сумата
2129.63 лв.
Неоснователно в производството остана възражението на ответника, че
в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно
заключението на вещото лице В., действителната стойност на процесния лек
автомобил към датата на процесното ПТП – 24.06.2023 г., е 3971 лв., тоест в
рамките на 4000 лв. Стойността на ремонта на автомобила е 2129.63 лв., което
представлява 53 % от средната му пазарна цена, което по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ не представлява тотална щета /икономически/.
Съдът не споделя изложеното от процесуалния представител на ищеца,
че доколкото увредените части на автомобила са оригинални, то същите
следва да бъдат подменени също с оригинални. Действително, вещото лице
при изслушване на заключението, посочи, че при извършен оглед е
установил, че увредените детайли – преден капак и десен фар са оригинални,
тъй като няма никакви извършени ремонти или подмяна на каквито и да е
детайли към момента на огледа.
Следва обаче да се отбележи, че на пазара на автомобилни части са
налични както нови оригинални части за конкретните увредени детайли, така
и нови части, предлагани от алтернативни доставчици. Ето защо съдът
намира, че справедливата цена следва да се образува именно като средна
пазарна цена между предлаганите нови оригинални и нови алтернативни
части, както коректно вещото лице е отговорило и на поставения в тази
връзка въпрос в експертизата.
Следва да се отбележи, че няма наведени твърдения, че новите части от
алтернативни доставчици са с някакво по-ниско качество от оригиналните.
При липса на такива твърдения не е разпределяна и такава тежест на
доказване, съответно не е проведено доказване в този смисъл. Не без значение
е и обстоятелството, че процесният автомобил е на 22 г. към датата на ПТП,
съответно не е в гаранционен период.
Съдът приема, че посочената в експертизата стойност на щетите -
2129.63 лв. е достатъчна, за да бъде възстановен автомобила в състоянието му
преди инцидента, като обезщетението не следва да бъде източник за
неоснователно обогатяване на ищеца.
Предвид заключението на вещото лице и установения размер на
претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца
допълнително сумата 1382.73 лв., след приспадане на вече заплатеното
застрахователно обезщетение – 746.90 лв. /2129.63 лв. – 746.90 лв. = 1382.73
лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство.
До този размер предявеният частичен иск следва да бъде уважен, като за
разликата над тази сума по претендираната 1799.94 лв., от общо предявената
в размер на 2053.10 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
лихва, като върху главницата 50 лв. /първоначално предявения размер на
частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в
съда – 04.12.2023 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен
размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 1332.73 лв. считано от
датата на изменението на иска – 03.04.2024 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, съдът намира следното:
5
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 826.87 лв., в това число 101.87 лв. -
държавна такса, 200 лв. – депозит вещо лице, и 525 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 01.04.2024 г. Съдът намира за неоснователно
направеното в условията на евентуалност в отговора на исковата молба
възражение за прекомерност, доколкото същото е в рамките на минималния
размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в
производството доказателствен материал и проявената процесуална активност
от страна на процесуалния представител на ищеца. След направените
изчисления съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за сумата 635.21 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от иска.
От страна на ответника не е направено нарочно искане за присъждане
на разноски, съответно не е представен и списък с разноските по чл. 80 ГПК,
поради което в негова полза не следва да бъдат присъждани такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С..Ш." № **, да заплати на Г. С. Ш. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В." бл.**, вх.**, ап.** ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В." бл.**, вх.**, ап.** сумата 1382.73
лв. /хиляда триста осемдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения
на ищеца лек автомобил „Хонда Сивик 3 ДР”, с рег. № ******, настъпили в
резултат на реализирано на 24.06.2023 г. ПТП в гр. Варна, ж. к. „Владислав
Варненчик”, пред магазин „Наблизо“, причинено по вина на водача на лек
автомобил „Хонда ЦРВ”, с рег. № ******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в
увреждане на преден капак, преден десен фар комплект, предна маска
комплект и предна броня, ведно със законната лихва върху сумата 50 лв.
/първоначално предявения размер на частичния иск/, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.12.2023 г. до окончателното й
изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата 1332.73 лв. /уважения
увеличен размер на претенцията/, считано от датата на изменение на иска –
03.04.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1382.73 лв. до претендираните
1799.94 лв., частичен иск от целия в размер на 2053.10 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С..Ш." № **, да заплати на Г. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В." бл.**, вх.**, ап.** сумата 635.21
лв. /шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от
предявения иск.
6
Начин на плащане: по банков път, по банкова сметка с IBAN
BG********, специална сметка с титуляр адв. Й. К. А..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7