№ 57
гр. Кюстендил, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Валери Пенков
като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно
административно наказателно дело № 20211500600352 по описа за 2021
година
Адв.Ем.А., защитник на обвиняемия В. Г. В. от гр.Д., обжалва с
въззивна жалба решение № 260138 от 06.04.2021г. по анд № 379/2020г. по
описа на Районен съд Дупница, с което В. е признат за виновен в извършване
на престъпление от общ характер по чл.313 ал.1 НК, по реда на чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „**********” в размер на ******** лв и е осъден да заплати
сторените деловодни разноски по сметки на ОД МВР Кюстендил и на РС
Дупница в полза на бюджета на съдебната власт.
Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение с искане за неговата отмяна и постановяване на друго
за оправдаване на обвиняемия.
В с.з. адв.А. поддържа подадената жалба и пледира за отмяна на
решението.
Обвиняемият В.В. настоява да бъде оправдан.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Окръжен съд Кюстендил, след проверка на събраните в хода на
производството доказателства, намира подадената жалба за основателна, по
следните съображения:
Фактическата обстановка е изяснена от страна на РС Дупница. По
делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем
доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказването, като е
спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Фактите по делото са
установени въз основа на проверен и приобщен от съда по реда на НПК
доказателствен материал.
От събраните по делото доказателства се установява накратко следното:
До 16.11.2017г. обвиняемият В. Г. В. заедно със съпругата си Д. В.а бил
собственик на ******** идеална част от поземлен имот с идентификатор
********** съгласно кадастралната карта на гр.Д.. В имота била изградена
сграда/ къща/ на два етажа, като на всеки от тях било обособено отделно
жилище. Вторият етаж от сградата с идентификатор **********.*** бил
собственост на обвиняемия, а първия етаж - на неговия брат С.Г. В..
Административният адрес на сградата бил гр.Д., ул.“**********“ №*****.
В поземления имот била изградена и друга сграда – близнак, като през
1998г. по отношение на А.Д.Х. било издадено разрешение за строеж по
архитектурен проект ************** – „Реконструкция на ***** ид.част от
тавана на жилищна сграда“.
През м.октомври 2016г. обвиняемият наел работници за извършване
реконструкция на покрива на сградата. Реконструкцията била извършена за
няколко месеца и се изразявала в следните строителни дейности : подмяна на
дървената конструкция на покрива, зидане на стени с тухли, надзиждане на
надзидове, изграждане на бетонни колони, пояси и прозоречни греди и др.
С нотариален акт № 52 от 16.11.2017г. обвиняемят и неговата съпруга
дарили дъщеря си Т. В.а с жилището на втория етаж, ведно с ***** ид.част от
общите части и ******** ид.част от поземления имот, в който била построена
сградата.
През м.март ***г. обвиняемият отправил нотариална покана до своя
2
брат С. В. за заплащане на половината от сторените за реконструкцията на
покрива разноски. На следващия месец съпругата на С. В. – М. В.а, подала
заявление до Община Д. относно извършената от обвиняемия реконструкция.
В тази връзка от Община Д. до В.В. било изпратено писмо, с което се
изисквало от него да представи нотариално заврена декларация за годината на
извършване на реконструкцията на покрива.
През м.юни ***г. С. В. починал, като след неговата смърт обвиняемият
подал в РС Дупница искова молба против неговите наследници – М., Г. и Г.
В.и.
С нотариално заверена на ************. декларация обвиняемият В. Г.
В. декларирал, че ремонтът на покривната конструкция е извършен през
2016г. и се е изразявал в : подмяна на дървена конструкция, на улуци,
водосточни тръби и челни дъски, подмяна на цигли и полагане на
топлоизолация заедно с такава на втория етаж. Декларацията била подадена
от В. пред Община Д. със заявление вх.№ ***************(2) от същата дата.
С нотариално заверена на ************ декларация обвиняемият В. Г.
В. декларирал, че надззидът на втория етаж е направен при извършването на
строителните дейности по одобрения архитектурен проект с **************
Декларацията била подадена от В. пред Община Д. със заявление вх.№
***************(***) от същата дата – ************
След като се запознал с преписката, включително и с подадените от
обвиняемия декларации, на ************* главният архитект на Община Д.
се произнесла със становище, според което е налице хипотезата на §127 ал.1
от ЗИД на ЗУТ, а извършения строеж - реконструкция на покрива, изграден на
калканната стена на сградата-близнак, е допустим съгласно чл.21 ал.2 ЗУТ и
за него може да бъде издадено удостоверение за търпимост.
Въз основа становището на главния архитект, с писмо изх.№
**********(***) от *********** Кметът на Община Д. уведомил М. В.а и
В.В., че с оглед на извършените действия по преписката и становището на
главния архитект, не е налице основание за административна намеса.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа на
събраните в хода на наказателното производство доказателства, като не се
различава от приетата от страна на районния съд и по отношение на отделни
обстоятелства я допълва.
3
Но, за разлика от първоинстанционния такъв, Окръжен съд Кюстендил
приема че обвиняемия В. Г. В. не е извършил престъплението, визирано в
мотивираното постановление по чл.375 НПК.
На първо място, за да бъде осъществен престъпния състав по чл.313 ал.1
НК, то следва да са налице всички признаци на изпълнителното деяние. В
конкретния случай срещу В. е повдигнато обвинение за това, че е потвърдил
неистина в писмена декларация, изискуема по реда на §16 ал.1 и 2 ЗУТ, която
по силата на същия закон /ЗУТ/ се дава пред орган на властта – Кметът на
Община Д.. Разпоредбите на §16 ал.1 и 2 от Преходните разпоредби на ЗУТ са
посочени, както в постановлението за привличане на В. в качеството на
обвиняем, така и в мотивираното такова на прокурора. Тези разпоредби
визират случаи на незаконни строежи, като във втората алинея е посочено, че
неузаконени такива не се премахват, ако са декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи до *********.
От своя страна, първоинстанционният съд е мотивирал извода си за
съставомерност на действията на обвиняемия с разпоредбите на §127 ал.1 и 9
ЗУТ. По този начин обаче районният съд е излязъл извън рамката на
фактическото обвинение, повдигнато срещу В., доколкото в него изрично са
посочени разпоредбите на §16 ал.1 и 2 , но не и тази на §127 ЗУТ. При
постановяване на своя акт, първоинстанционният съд е следвало да се
произнесе в рамките на повдигнатото срещу В. обвинение, като прецени дали
по силата на посочената законова разпоредба той е бил длъжен да декларира
определени обстоятелства.
От събраните по делото доказателства и предвид естеството на
образуваната в Община Д. преписка е видно, че подадената от В. декларация е
изискуема по силата на §127 ал.9 от ПЗР на ЗУТ. Посочените от органите на
ДП разпоредби на §16 ал.1 и 2 ПР ЗУТ освен, че не са относими по същество,
имат и точно определен краен срок за деклариране на обстоятелствата –
*********., при това от собственика.
Не на последно място, сред обективните елементи на всяко
престъпление са тези за място и време на извършване. Както бе посочено по –
горе, в конкретния случай срещу В. е повдигнато обвинение за това, че е
потвърдил неистина в писмена декларация от ************ , като деянието е
било извършено на **********. в гр.Д.. Но, от събраните по делото
4
доказателства по несъмнен начин се установява, че декларацията е
представена от обвиняемия В. пред Кмета на Община Д. на същата дата, на
която е и нотариално заверена – ************
Неясно е на какво се дължи извода на органите на ДП, че декларацията
е представена пред съответния орган на властта на **********., при
положение че същата е постъпила в Общината и е входирана с вх.№
***************(***) от същата дата – ************ Още повече –
становището на главния архитект по преписката е от 12.06., а окончателното
писмо на Кмета до заинтересованите лица е изготвено на ***********
Районният съд е възприел този извод, като е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение.
Предвид изложените съображения, Окръжният съд приема че
жалбоподателя В.В. не е извършил престъплението, за което е привлечен като
обвиняем. Първоинстанционния съдебен акт следва да бъде отменен, като се
постанови нов такъв за признаването му за невинен и оправдаване по
повдигнатото срещу него обвинение за извършване на престъпление по чл.313
ал.1 НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.336 ал.1 т.3 вр.чл.378 ал.4
т.2 НПК, Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260138 от 06.04.2021г. по анд №
379/2020г. по описа на Районен съд Дупница и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА обвиняемия В. Г. В., роден на *********. в с.Д.,
**************, ***********, **********, ЕГН **********
ЗА НЕВИНЕН в това, че на **********. в гр.Д. е потвърдил неистина в
писмена декларация, изискуема по реда на §16 ал.1 и 2 от ЗУТ, която по
силата на закон – ЗУТ, се дава пред орган на властта – Кметът на Община Д.,
за удостоверяване на някои обстоятелства, поради което го ОПРАВДАВА по
повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление по чл.313
ал.1 НК.
Сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6