№ 51539
гр. София, 19.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110157918 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 165918/21.05.2024г., подадена от „..“ ЕООД, за
изменение на постановеното по делото протоколно Решение от 23.04.2024г. в частта за
разноските. Молителят моли, съдът да ревизира решението в частта за разноските, относно
приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, като поддържа, че не е дал повод за образуване на
изпълнителното производството, не е предприел действия по принудително изпълнение.
Също така моли, ако съдът не измени решението по горепосочените мотиви, то да го
измени, като на основание чл. 78, ал.5 от ГПК намали присъденото на адвокат .. адвокатско
възнаграждение, като прекомерно.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е
взел становище по искането, като по същество счита същото за неоснователно, доколкото
взискателят разполага с изпълнителния титул и може винаги да го приведе в изпълнение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество съдът и след повторна преценка съдът намира молбата за
неоснователна. Видно е, че съдът е постановил горепосоченото решение, като е счел, че не
са изпълнени предпоставките по чл. 78, ал.2 от ГПК и е възложил разноските в тежест на
ответната. Видно е че искът е уважен, което формира сила на присъдено нещо върху това,
че ответникът не притежава право на принудително изпълнение на своето вземане, като
обаче задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките по чл. 78,
ал.2 от ГПК. Затова ответникът има право на разноски и при уважаване на този иск, ако не е
дал повод за завеждането му и ако е признал иска. Съгласно закона ответникът не дължи
1
разноски, когато е признал, че вземането не подлежи на принудително изпълнение, като
погасено по давност и преди изтичане на давността не е предприел действия по
принудително изпълнение – така Решение № 365 от 23.09.2022г. на ВКС по ч.гр.д. №
3019/2022г. на III ГО, ГК. Това означава, че при решаване на въпроса за разноските съдът
следва да се съобрази с поведението на кредитора – ако взискателят бездейства, не
предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, други искания и други
изявления с процесуални последици за длъжника, както и за хода на изпълнителното
производство /конституиране на други страни, молби за спиране, молби за предаване на
изпълнителния лист след прекратяване и др./ След като именно бездействието на кредитора
и взискателя съставлява новият факт, изтъкнат и твърдян с иска по чл. 439 от ГПК, и макар
и да е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, признанието на иска в един
исков процес, и в конкретност се съобразява и с преценката дал ли е повод кредитора за
предявяване на иска по смисъла на чл. 78, ал.2 от ГПК, за да се възлага върху него тежестта
за разноските /Определение № 744/18.04.2023г. по гр.д. № 1170/2023г. на ВКС, III ГО./ В
настоящият случай давността е изтекла много преди образуване на изпълнителното
производство и въпреки това ответникът, като цесионер е образувал изпълнително
производство, нещо повече видно е че преди образуване на изпълнителното производството
е сезиран от ищцата с молба за отписване на задължението от ЦКР на БНБ, като в отговора
на ответника от 06.03.2023г. е посочено, че не се оспорва факта, че задължението е погасено
по давност, като въпреки това е образувано изпълнителното производство по изп.д. №
20238440402688 по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
По изложеното молбата за изменение следва да бъде оставена без уважение относно
искането за повторна преценка на съда по приложение нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК. От
друга страна искането за изменение на решението в частта за разноските, чрез намаляване на
присъденото на адвокат Николов адвокатско възнаграждение е недопустимо. Видно е че
ответникът, нито с отговора на исковата молба, нито в последното о.с.з. е релевирал
възражение за прекомерност. Упражняването на правото по чл. 78, ал.5 от ГПК е
предпоставка за произнасяне на съда в исковото производство за намаляване на
адвокатското възнаграждение като прекомерно. При неупражняване, това право то се
преклудира, и съдът присъжда разноски съгласно отхвърлената и уважена част на иска по
реда на 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 165918/21.05.2024г., подадена от „..“
ЕООД, за изменение на постановеното по гр.д. № 57918/2023г. по описа на СРС, 45-ти
състав протоколно Решение от 23.04.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2