№ 711
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20243110204341 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. Е. Г.,ЕГН
********** против срещу НП № 24-0442-000715/19.07.2024 г., издадено от началник сектор
в ОД МВР Варна.
В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление, като се твърди, че е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от
адв.М. Р., АК Варна, който поддържа жалбата, като моли НП да бъде отменено, като излага
тезата, че механизма на произшествието не е установен по безспорен начин.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОД МВР Варна, редовно призована не се
представлява.Депозирани са писмени бележки от юк на ОД МВР Варна.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 05.06.2024 г. свидетелите К. И. и К. К., полицейски служители в 04 РУ ОД МВР Варна
били изпратени от ОДЧ по сигнал за възникнало ПТП до местност „Лазур“ посока
кв.“Аспарухово“ към гр.Белослав.На мястото се намирал само водача на мотоциклета и
свидетели,от които получили данни за регистрационния номер на автомобила участвал в
произшествието. На 09.06.2024 г. автомобила бил установен в гр.Белослав в гараж в частен
1
дом,извършен му бил оглед. В дадената в качеството му на собственик на автомобила
възможност с декларация по чл.188 от ЗДвП да посочи лицето управлявало автомобила на
05.06.2024 г. жалбоподателя Г. посочил, че той е управлявал автомобила.
На 09.06.2024 г. против жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 1274596 за това, че
на 05.06.2024 г. в 18:31 часа, в община Белослав, на път 9004 от кв.Аспарухово посока
гр.Белослав, до местност „Лазур“, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ ***, като поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензивността на движение, застига и блъска движещият се пред него мотоциклет „БМВ
Ф650“ с рег. № ***. Водача не спира и не установява последиците от ПТП. ПТП с
материални щети и контузия на глава на моториста П. П. В. ЕГН **********, който е
прегледан и освободен в МБАЛ „ Света Анна“-Варна. Като нарушение били посочени
нормите на чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който не отразил възражения в него.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на осн.
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 200
лв. и за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1, б. "в" от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок един месец.
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите И. и К. по отношение на
обстоятелствата, свързани с процедурата по установяване на нарушението и съставяне на
АУАН. От показанията им се установява, че са били изпратени по сигнал за произшествие
възникнало на път 9004, който свързва гр. Варна с гр.Белослав, в района на с.о. Лазур. На
място установили, че на излизане от с.о. Лазур имало пострадал от ПТП мотоциклетист,
който бил с видими наранявания и бил откаран в МБАЛ „Света Ана“ за преглед. На място
имало очевидец на инцидента, който се движил с мотоциклет от Белослав към гр.Варна. На
разклона за с.К.ово се разминал с л.а. Фолкваген голф. Когато стигнал до мястото на
произшествието, пострадалият му е казал, че е бил блъснат от червен автомобил
„Фолксваген голф“, казал му е номера на автомобила и мотористът се е върнал да го догони,
но до гр. Белослав не го е видял никъде. Със съдействието на колегите им от Белослав на
09.06. бил установен водачът и собственик на автомобила. След това извършили оглед на
автомобила, който бил в гараж, установили следи по автомобила, които отговаряли на
механизма на произшествието.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Зоя Цветкова.
От показанията на свидетелката, дадени след като е била запозната с разпоредбите на чл.119
и 121 от НПК се установява, че е пътувала с жалбоподателя на посочената дата, като твърди,
че на 05.06.2024 г. следобед се прибирали към Белослав с л.а. „Фолксваген“ с номер ***.
Движели се по Езерния път, автомобила управлявал жалбоподателя. Твърди , че изведнъж се
2
появил някакъв моторист, който се движел с висока скорост, като засилвал и намалявал
скоростта, ръкомахал.Карал зад тях, след това ги изпреварил, ръкомахал, свидетелката
предположила, че иска да спрат или е употребил алкохол и наркотици. След като минали
вилната зона мотоциклетиска искал да ритне колата, опитал от едната страна, след това от
другата.Твърди, че решили, че е неедекватен, жалбоподателя не му обърнал внимание,
предприел маневра да го изпревари и водача на мотоциклета им останал от дясно.След това
твърди, че продължили и не го видели повече.Твърди, че не е усетила да има
съприкосновение между автомобила и мотоциклета.
Твърди, че когато се прибрали видяла че вдясно на автомобила имало леки драскотини, като
предположила, че са от мотора защото водачът му блъскал с ръце и ритал с левия си крак от
нейната страна.
Твърди, че жалбоподателя е казал, че ще оправи тези неща отдясно на колата. И понеже
автомобила не бил чак толкова наранен не се обадили в полицията.
Съдът намира че следва да кредитира показанията на свидетелката в частта относно
обстоятелствата свързани с действията на мотоциклетиста и водача на лекия автомобил, като
отчита, че същата е във фактическо съжителство с жалбоподателя.Свидетелката
потвърждава и обстоятелството, че жалбоподателят е напуснал мястото на
ПТП,потвърждава и че вследствие контакта между мотоциклета и автомобила са настъпили
увреждания по последния.
Съдът кредитира и всички събрани писмени доказателства – заверено копие на констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1020-51110; удостоверение УРИ 442000-
940/2024 г., издадено на Л. Г., копие на докладна записка към справка УРИ № 442р-2028/2024
г., сведение от П. В., сведение от Л. Г., сведение от Зоя Цвяткова,декларация по чл.188 от
ЗДвП,справка за нарушител водач,Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК,като не намери
основания да се съмнява в тяхната достоверност.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна,
съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, ато АУАН също е съставен от компетентно лице.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта.
3
По пункт 1 от НП.
Задължение на водачите на ППС според разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Според състава на съда в тази му част НП не отговаря на императивните изисквания на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В наказателното постановление липсва пълно описание на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В случая може да се приеме за безспорно установено само кои са водачите на
участващите в пътното произшествие МПС – водачът, управлявал мотоциклета П. В. и
жалбоподателя, управлявал лекия автомобил. Контролните органи, а в последствие и адм. -
наказващия орган са възприели несъобразената скорост като причина за произшествието,
което са и вменили като нарушение на жалбоподателя, но липсват конкретни доказателства
за това. Не са събрани доказателства за поведението на водача на мотоциклета. Въпреки, че
на мястото на произшествието се е намирал свидетел, той не е бил установен и от него не са
били снети сведения.Изясняването на това дали възникналият инцидент е в следствие на
умишлено поведение, осъществяващо състава на административно нарушение е от
съществено значение за развитието на цялото адм. -наказателно производство. След като
тези фактически положения не са установени по делото не може да се приеме за безспорно
установено описаното в обжалваното наказателно постановление. От друга страна липсата
на такова уточняване, отнема на нарушителя правото да разбере в извършването на какво
точно административно нарушение е обвинен и това накърнява сериозно правото му на
защита, а правото на защита е основен принцип в наказателния процес и нарушаването му
води до незаконосъобразност на всички действия извършени от административния орган.
Следва да се подчертае също, че за да бъде доказано едно нарушение, същото следва да е
установено по безспорен начин по време, място и начин на извършването му. Тежестта на
доказване тежи върху административно- наказващия орган и недоказването на
административното нарушение е предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част
следва да бъде като необосновано и незаконосъобразно.
По пункт 2 от НП.
Вмененото от законодателя задължение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно: водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието, е свързано с активност и инициативност при подпомагане на процеса по
установяване на механизма и последиците от инцидента.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник в ПТП е всеки, който е пострадал при
4
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Съгласно § 6. т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.
Настоящият състав счита, че от приложените към административнонаказателната преписка
и приети като доказателства по делото декларация по чл.188 от ЗДвП, справка, докладна,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвените снимки и снетите обяснения
от жалбоподателя и другия участник в ПТП-то се установява извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
От снетите обяснения по реда на чл. 44 от АПК от водача на мотоциклета и жалбоподателя
се установява, че между автомобила и мотоциклета е настъпило ПТП, както и че
жалбоподателя е бил наясно с това. Това се потвърждава и от показанията на св.Цвяткова.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че е вследствие на управление на неговия
автомобил се е стигнало до ПТП защото е настъпило съприкосновение между неговия лек
автомобил и мотоциклет БМВ с рег. № *** управляван от П. В.. Жалбоподателят е съзнавал,
че като шофьор е длъжен да спре и установи последиците от ПТП-е, но не е сторил това, т.
е. формата на вината в този случай е пряк умисъл.
Определените от административнонаказващия орган санкции "глоба" в размер на 50 лв. и
"лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от един месец се
явяват адекватни и съобразени както с тежестта на извършеното нарушение по т. 2 от НП,
така и с данните за личността на нарушителя, а доколкото същите са в минималния
законоустановен размер, то съдът не разполага с правомощие за редуциране на техния
размер.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление в тази му
част е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право
на присъждане на разноски. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени
върху жалбоподателя, който следва да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 80 лева
(осемдесет) лева за ЮК възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000715/19.07.2024 г., издадено от началник сектор в ОД
МВР Варна, с което на Л. Е. Г.,ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. и лишаване от прова да управлява МПС за срок от един месец.
5
ОТМЕНЯ НП № 24-0442-000715/19.07.2024 г., издадено от началник сектор в ОД МВР
Варна, с което на Л. Е. Г.,ЕГН ********** на осн.чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Л. Е. Г.,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна сумата от 80.00 лв.,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6