Решение по дело №170/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 310
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Станислав Стефански
Дело: 20214100500170
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Велико Търново , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева

Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500170 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. з. к., ЕИК: ........, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „К.“, № .... подадена чрез пълномощник -
юрисконсулт И. Ч. против Решение № 260026 от 14.07.2020г. по гр.д №
441/2020г. по описа на РС – В. Т..
С обжалваното решение съдът е осъдил жалбоподателя да заплати
на МБАЛ „И. Р. Г. О.“ ЕООД, гр. Г. О., ул. „О. П.“ № ..., ЕИК ....., сумата 1
420,00 лева /хиляда четиристотин и двадесет лева/, дължима по НРД за МД
от 2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
11.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
176.80 лева /сто седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ направени
разноски по делото и 100,00лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение/.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението като
1
се иска неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Твърди се, че
съдът не е обсъдил факта, че правата и задълженията на страните
произтичат от подписани между тях договор. Със сключване на този
договор и допълнителни споразумения към него за определяне на
стойностите, до които НЗОК заплаща извършената дейност, ищецът е
имал възможност да съобрази дейността си с определените в тях
параметри. Счита, че претърпените от ищеца вреди са в причинна връзка с
негови действия, несъобразени със сключения между страните договор.
Подържа, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника
като се посочва, че съгласно Закона за бюджета за всяка дейност има
разпределени суми, над които съответно не може да се заплаща.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК МБАЛ „И. Р. Г. О.“ ЕООД е подал
отговор на така постъпилата въззивна жалба, като в съдебно заседание
пълномощникът му намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Счита за безспорно доказана
извършената от лечебното заведение медицинска дейност, както и че
същата е отчетена по съответния ред, и приета от РЗОК. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
С определение в закрито заседание В. окръжен съд е приел
подадената въззивна жалба за процесуално допустима.
Въззивната инстанция намира първоинстанционното решение,
преценено съобразно изискванията на чл.269 ГПК за валидно и допустимо
като постановено от компетентен съд, в законен състав, по надлежно
предявен иск и редовно развило се допустимо исково производство.
Съдът като взе предвид оплакванията и исканията в жалбата,
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, и като
съобрази законовите разпоредби, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
МБАЛ „И. Р. Г. О.“ ЕООД иск против Н. з. к. - С., с който на основание чл.79
ЗЗД се претендира заплащане на сумата от 1 420,00 лева - незаплатена
надлимитна дейност, дължима по НРД за МД.
2
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че между тях на основание чл.59, ал.1 ЗЗО и в
съответствие с Националния рамков договор за 2015г. през процесния
период е сключен договор № 040459/23.02.2015г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки. С чл.1 от този договор ищецът в качеството на
изпълнил се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по изброените
клинични пътеки, а в чл.19 от договора са посочени цените на клиничните
пътеки. След сключване на договора между страните са били сключени
допълнителни споразумения към този договор.
Предмет на доказване по така предявения иск е наличие на реално
изпълнение на задълженията на болницата към здравноосигурителни лица
по клинични пътеки, които се заплащат от здравната каса. По делото е
установено, че ищцовото лечебно заведение е извършило процесните
надлимитни дейности по клинични пътеки като не се оспорва стойността
на предоставените медицински услуги, както и че същите са надлежно
отчетени и заявени от ищеца.
В отговора на исковата молба изрично ответника признава, че за
съответния месец 2015г. дейността подадена в ежедневните отчети по чл.
32 от горепосочения договор, от ищеца е в определен размер, от който по –
голямата част е потвърдена за плащане като стойност, посочена в
месечното известие, но има и отхвърлена от заплащане дейност на
основание чл.32, ал.13, т.6 от договора между страните – /
претендираната сума/. Т.е. безспорно е, че претендираната сума е била
надлежно заявена от ищеца, но ответникът е отказал да я заплати,
позовавайки се на чл. 32, ал.13, т.6 от договора между страните, тъй като
е приел че същата касае дейност надвишаваща стойността на чл.42 от
договора.
Така с изпращането на съответните отчети, фактури и
спецификации за процесния период ищецът е изпълнил договорното си
задължение, а с приемането им от страна на възложителя - ответникът по
делото същият дължи заплащането им в срока, предвиден в сключения
между страните договор.
Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза,
3
което настоящия състав по приетото като пълно, обосновано и
компетентно изготвено, е че фактурираните дейности са документално
обосновани с проверените документи.
Действително с процесния договор са били въведени стойности, в
рамките на които е следвало да се заплаща на изпълнителя оказаната от
него медицинска помощ на здравноосигурени лица. Наред с това, обаче, на
здравноосигурените лица с чл.35 ЗЗО са предоставени права да получават
медицинска помощ в обхвата на пътека здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НЗОК, без въведени ограничения на тази помощ. Това означава,
че осъществената болнична помощ следва да бъде заплатена в изпълнения
обем и при наличие на сключен договор между болница и здравната каса, то
тя дължи заплащане на всички дейности по уговорените клинични пътеки в
рамките на лимитите за тези пътеки.
Между страните няма спор, а и от доказателствата се установява,
че всички извършени дейности са по клинични пътеки и са фактурирани
стойностите, уговорени между страните. Спорът, останал за разрешаване
във въззивното производство е следва ли да се възмездят и част от тези
дейности, които са над лимита като оборот на болничната
помощ. Въззивният съд намира, че следва да се извърши плащане и
на надлимитните дейности, тъй като в договорите не е предвидена
възможност след изчерпване на предварително определени стойности
лечебното заведение да прекрати извършването на определените по
договора дейности. Напротив, в чл.5 от Договора за оказване на болнична
медицинска помощ е въведено изискване въззиваемият в качеството му на
изпълнител да осигурява договорената болнична медицинска помощ на
здравноосигурени лица, да разполага по всяка време на изпълнение на
договора с медицински специалисти, да поддържа функционираща и
изправна медицинска апаратура и оборудване, да не изисква заплащане или
доплащане от здравноосигурени лица за дейност, предмет на договорите
освен в изрично предвидени случаи и пр. От така посочените основни
задължения на въззиваемия се установява, че НЗОК му е възложила
изпълнението на дейностите, предмет на договорите като не е поставено
ограничение на приема на ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства,
поради което задължение на НЗОК е да заплати стойността на тези
4
лечения по силата на здравното осигуряване. Затова неоснователно е
твърдението във въззивната жалба на ответника, че НЗОК отговаря само
до размера на стойностите на извършените от ищеца дейности, предвидени
в сключените между тях договори и допълнителни споразумения. Още
повече, че няма спор за извършени от ответната страна плащания по
процесния договор на част от сумите за процесния месец.
С оглед на така установените обстоятелства, въззивният съд
намира предявеният иск за основателен и правилно съдът с атакуваното
решение го е уважил като е присъдил на ищеца установения размер на
незаплатените дейности. Категорично е установено по делото наличие на
изпълнение от страна на ищеца на сключения между него и ответника
индивидуален договор като ищецът в действителност е извършил
съответната медицинска дейност, която е останала незаплатена от
ответната страна и за която ищецът претендира да получи плащане от
ответника. Липсват данни за отхвърлена от заплащане дейност за
процесните месеци, което да обосновава неплащането по издадените от
ищеца фактури.
Изложеното дава основание да се приеме, че решението е
постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и обсъждане
на всички релевантни за спора доказателства във връзка с доводите на
страните, поради което при постановяването му първоинстанционният съд
не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. С оглед на
това липсват основания за приемане на друга от приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и за евентуална отмяна на
решението и същото следва да бъде потвърдено.
В горния смисъл е формирана и съдебна практика намерила израз в
Решение № 59 от 05.10.2018г. по в.гр.д. № 229/2018 г. по описа на
Апелативен съд–Б., с което потвърдено Решение № 32 от 25.05.2018г. по
гр.д. № 41/2018г. на С. окръжен съд.
По разноските.
На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78,ал.1 ГПК въззивника следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените за
5
въззивната инстанция разноски в размер на сумата от 100.00лв.,
представляваща ЮК възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026 от 14.07.2020г. постановено по
гр. д № 441/2020г. по описа на РС – В. Т..
ОСЪЖДА Н. з. к., ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „К.“, № ... да заплати на МБАЛ „И. Р. Г. О.“ ЕООД, гр. Г. О., ул. „О.
П.“, № ...., ЕИК: ......... направените за въззивната инстанция разноски в
размер на 100.00лв., представляващи ЮК възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7, ал.2 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6