№ 4047
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110202863 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Х., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лавеле“ № 11, ет. 1, ап. 3, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) Серия К № 7244827, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена
административна санкция „Глоба“ в размер на сумата от 200.00 лв. /двеста/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е издаден в
нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменен. Изразява се
становище за това, че в съдържанието на ЕФ следва да се съдържа пълно
описание на нарушението, както и на мястото на което се твърди да е
извършено, което в конкретния случай не е сторено, според жалбоподателя.
Твърди се също, че в конкретния ЕФ не е посочен видът на автоматизираното
техническо средство (АТСС), с което е установено нарушението. Навежда се
довод за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата). Според жалбоподателя в случая е налице нарушение правото на
1
защита, като се сочи, че мястото на нарушението не е описано съобразно
изискванията на закона и липсва яснота къде е било разположено АТСС и
къде се е намирал пътен знак В26, респ. дали АТСС е заснемало участък от
пътя преди знака или е заснемало участък от пътното платно след поставения
знак. В тази връзка се изразява становище, че ако мястото на нарушението
съвпада с мястото на самия знак, то тогава изобщо не е налице нарушение, тъй
като въведеното със знака ограничение действа след него, а не на мястото на
знака. Твърди се, че АТСС не е отчело вярно скоростта на движение, като се
оспорва неговата техническа изправност. Направено е искане за присъждане
на разноски. Приложено е платежно нареждане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща
представител, но депозира писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата и е направено искане същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са подробни съображения, поради които въззиваемата
страна счита доводите на жалбоподателя за неоснователни и е направено
искане за присъждане на разноски. Със съпроводително писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена в Софийски районен
съд, въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
претендирани от другата страна разноски.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2023 г. в 18.52 ч. жалбоподателят Н. Д. Х., ЕГН: ********** е
управлявал лек автомобил марка „ФИАТ“, модел „500”, с рег. № СВ 2156 КХ,
в гр. София, по бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“, до бл. № 2, с посока на движение
от ул. „Гюешево“ към бул. „Цар Борис III“. На посочения път е било въведено
ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч,
което ограничение произтича от закона, тъй като става въпрос за населено
място и липсват пътни знаци, които да предвиждат отклонение от правилото.
При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място
автомобилът на жалбоподателя е засечен да се движи със скорост от 72 км/ч.,
т. е. превишаването на скоростта е с 22 км/ч. Нарушението е установено с
2
техническо средство CORDON-M2, с № MD1195 – мобилна система за
видеоконтрол, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е
приспаднат толеранс от 3 %. Към датата на извършване, респ. на заснемане на
нарушението, автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било
технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. За
така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия
К № 7244827 на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на сумата от 200.00
/двеста/ лева, поради това, че нарушението е извършено при условията на
повторност с оглед ЕФ Серия К № 5519160/2022 г., влязъл в сила на 06.06.2022
г. Наложената с ЕФ Серия К № 7244827 глоба е заплатена от жалбоподателя на
24.03.2023 г.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
Платежно нареждане /л. 5/; ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7244827 /л.
6/; снимков материал /л. 12/; справка относно собственост на автомобил с рег.
№ СВ 2156 КХ /л. 13/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 14/; протокол
от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023 г. /л. 15/; справка за вписан тип
средство за измерване /л. 16/; решение за одобрен тип средство за измерване
/л. 17/; списък с намерени фишове /л. 19 и л. 27/; протокол от 24.03.2023 г. за
използване на автоматизирано техническо средство вид CORDON M2 №
MD1195, ведно със снимка на автоматизираното техническо средство и
мястото, на което е било разположено /л. 20-21/; ежедневна форма на отчет на
автопатрул от 24.03.2023 г. /л. 22/; справка за нарушител/водач /л. 24-25/; ЕФ
Серия К № 5519160 /л. 26/; протокол за извършено обучение за работа с АТСС
/л. 28/; писмо-отговор от МВР СДВР, Отдел „Пътна полиция“ /л. 48/; ЕФ
Серия К № 5518160; писмо-отговор от Столична община, директор на
дирекция „Управление и анализ на трафика“ /л. 51/.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК и приложени по делото
доказателствени източници съдържат еднопосочна и непротиворечива
информация, въз основа на която се формира несъмнен извод за
гореописаните факти. Събраните доказателства по делото са достатъчни по
обем за изясняване на обективната истина по случая, като липсва основание за
3
съмнение в тяхната достоверност. От приложения снимков материал се
установява извършеното нарушение, както и автомобилът, при управление на
който то е било допуснато. Видно от приложения снимков материал е, че
географските координати на мястото на извършване на нарушението напълно
кореспондират с тези, които са описани със съответните административни
адреси в атакувания понастоящем ЕФ. Установява се без съмнение и мястото,
на което АТСС е било поставено, като в отлика от твърдението на
жалбоподателя, техническото средство не е било поставено в служебен
автомобил на полицейския екип, а е било активирано в стационарен режим на
заснемане. В тази връзка е приобщен протокол за използван на АТСС,
приложение към който е и наличната по делото снимка на АТСС. По делото са
събрани достатъчно доказателства относно мястото на извършване на
нарушението, за което е установено без съмнение, че съвпада с описаното в
ЕФ и за което към датата на процесното нарушение е установено, че не е бил
поставен пътен знак, с който да се въвежда ограничение на скоростта за
движение в населеното място. Във връзка с довода относно мястото на
извършване на нарушението следва да се отбележи, че АТСС разполага с GPS
приемник,като при поставяне началото на работния процес на АТСС, с него се
установяват с точност георграфските координати на мястото и посоката на
заснемане, респ. мястото на извършване на нарушението и тези данни се
отразяват автоматично в снимковия материал, изводим от техническото
устройство. От приобщеното като писмено доказателство писмо от Столична
община се установява без съмнение, че към датата на извършване конкретното
нарушение, в значимия по делото пътен участък не са били въведени
ограничения на скоростта за движение на автомобилите с пътни знаци, респ.
ограничението на скоростта произтича от самия закон.
Въз основа на писмените доказателства се събраха достатъчно сведения
относно автопатрула, който е монтирал и настроил АТСС, както и органите,
които са извършили последващ контрол относно съхранението на данните от
АТСС. От приложените писмени доказателства се установява, че АТСС, с
което е установено нарушението представлява мобилно техническо средство
CORDON M2 № MD1195, което към датата на процесното нарушение е било
технически изправно и преминало съответната метрологична проверка. Видът
на АТСС е ясно посочен в протокола за използване на АТСС и същият напълно
кореспондира с останалите доказателства по делото, вкл. с тези, въз основа на
4
които се установява техническата изправност на заснемащото устройство.
От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят е собственик
на процесното МПС, като в случая не е подадена декларация, от която да се
установява, че в конкретния случай автомобилът е управляван от друго лице.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.
Съдът извърши проверка, както относно изтъкнатите в жалбата доводи за
отмяна на ЕФ, така и извърши служебна проверка относно неговата
законосъобразност. В резултат от извършената проверка по случая не се
установява да са налице основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
При издаването на ЕФ не са допуснати твърдените съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведен и в § 6, т. 63
от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното заплащане, като образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният електронен
фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
5
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и
сметката на доброволното заплащане. В случая, разпоредбата на чл. 54
ЗАНН, уреждаща реквизитите на наказателното постановление, не е
приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство. Въпреки, че нормата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен
аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на
правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е
предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното
постановление, нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с
процедурата по тяхното съставяне. Посочването на техническите параметри
на конкретния измервателен уред не е част от задължителното съдържание на
ЕФ. Задължително обаче е от доказателствата по делото да бъде формиран
несъмнен извод относно конкретното техническо средство, с което е
установено нарушението, неговите вид и техническа изправност, което в
случая е налице. Словесното описание на нарушението, което е дадено в
електронния фиш е ясно и съответства на дадената от наказващия орган
правна квалификация. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че в
случая е налице неяснота в съдържанието на ЕФ с оглед мястото на
извършване на нарушението, тъй като видно от ЕФ е, че същият съдържа
достатъчно пълно и ясно описание на мястото на нарушението, което дава
възможност на санкционираното лице да узнае в какво нарушение е обвинен,
съответно кога и къде се твърди то да е било извършено. От ЕФ става ясно, че
нарушението е осъществено в гр. София, по бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“, до
бл. № 2, с посока на движение от ул. „Гюешево“ към бул. „Цар Борис III“,
което напълно кореспондира с доказателства по делото относно мястото,
където е била извършена проверка и заснемане с АТСС на 24.03.2023 г. Ето
защо доводите на жалбоподателя за това, че ЕФ не отговаря на изискванията
на закона по своето съдържание са неоснователни.
От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае до мобилно
техническо средство, като има пълна информация относно ползването на
техническото средство на 24.03.2023 г. за извършване на видеоконтрол на
скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по бул. „Акад. Иван Ев. Гешов“,
6
до бл. № 2, с посока на движение от ул. „Гюешево“ към бул. „Цар Борис III“.
По делото са събрани доказателства, въз основа на които се установява, че
конкретното техническо средство е преминало съответната техническа
проверка и към датата на заснемане на конкретното нарушение същото е било
в изправност и годно да служи да заснемане на скоростта на движение на
МПС. Налице е снимков материал, както относно мястото на извършване на
нарушението, така и относно мястото, на което е било разположено
заснемащото техническо устройство с посочване на точни GPS координати,
като от доказателствата по делото става ясно, че техническото средство е било
временно разположено на участък от пътя и активирано в стационарен режим
на работа, а нарушението е установено в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Ето защо доводът на
жалбоподателя за нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата е неоснователен,
тъй като не се касае до случай, при който контролът е осъществен с мобилно
техническо средство по време на движение.
В случая превишаването на скоростта е заснето с техническо средство,
което записва и номера на автомобила, в съответствие разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от
страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. Съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно дефиницията, дадена
в §6, т. 65 от ДР ЗДвП, понятието автоматизирано техническо средство
обхваща, както стационарните, така и мобилните автоматизирани технически
средства, т. е. случаите, при които се използва мобилно техническо средство,
временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушението в
присъствие на контролен орган, който поставя началото и края на работния
7
процес, също попадат в обхвата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
По делото е налично писмо от страна на Столична община, от което е се
установява, че към датата на конкретното нарушение, в участъка от пътя,
където то е било извършено е било действащото ограничение на скоростта по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като става въпрос за населено място и не е бил
поставен пътен знак, предвиждащ ограничение, различно от предвиденото в
закона. Именно такова е и описанието, дадено в обжалвания ЕФ, където не се
твърди да е допуснато нарушение на правило за движение по пътищата,
въведено с пътен знак В26. Ето защо доводите на жалбоподателя, свързани с
въведено ограничение с пътен знак В26 са неотносими към случая.
От доказателствата по делото се установява, че мястото, на което е
управляван автомобила при констатираното нарушение се намира на
територията на населеното място, с оглед на което и при липсата на изрично
въведено с пътен знак отклонение от законовото правило, максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Установява се, че автомобилът,
който е собственост на жалбоподателя е управляван със скорост от 72 км/ч
(след приспаднат толеранс от 3%), което надвишава с 22 км/ч максимално
допустимата по закон скорост.
В случая се установява, че процесното МПС лек автомобил марка марка
„ФИАТ“, модел „500”, с рег. № СВ 2156 КХ е собственост на жалбоподателя
Н. Д. Х., поради което и в съответствие с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП наказващият
орган е ангажирал именно отговорността на жалбоподателя. Освен това
жалбоподателят не е упражнил правото си да посочи лицето, което е
управлявало автомобила, ако действително друг е управлявал конкретния
автомобил, поради което отговорността на собственика е ангажирана
законосъобразно.
Нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран е на формално
извършване, поради което съставомерността от обективна страна не зависи от
настъпване на вредни последици. От субективна страна деянието е
осъществено виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е
съзнавал, че извършва нарушение на правилото за движение по пътищата,
следващо по силата на закона и въпреки това го е извършил, целейки по-бързо
придвижване с управлявания автомобил. Съдът приема, че
административното нарушение е извършено, както от обективна страна, така
8
и от субективна страна, поради което материалният закон е приложен
правилно от административнонаказващия орган.
Наложеното административно наказание се равнява на размера,
определен от нормата на чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
съгласно която „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер..“, тоест в случая следва да бъде наложена глоба по чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП в двоен размер или двоен размер на глоба от 100 лева, което се
равнява именно на наложената от наказващия орган глоба в размер на сумата
от 200 /двеста/ лева, която е била заплатена доброволно от жалбоподателя при
изпълнение на задължението в 14-дневен срок от връчването, съответно
жалбоподателят се е ползвал от предоставената възможност за погасяване на
глобата със заплащане на 70% от нейната стойност. Изводът за повторност на
нарушението следва от доказателствата по делото, в частност се подкрепя от
приобщеното по делото писмо от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, от което се
установява, че спрямо жалбоподателя е издаден ЕФ Серия К № 5519160,
влязъл в сила на 06.06.2022 г., с който е наложена глоба, заплатена от страна
на жалбоподателя.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се
определи като маловажно. Обществената опасност на конкретното нарушение,
разкриваща се в обстоятелствата, изводими от доказателствата по делото, вкл.
в повторността на нарушението, ясно сочи, че се касае до такъв интензитет,
при който деянието не може да се определи като маловажен случай.
Абсолютната погасителна давност за административното нарушение е 4
години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и тя не
е изтекла към датата на откритото съдебно заседание – 09.07.2024 г., тъй като
нарушението е извършено на 24.03.2023 г.
По изложените мотиви жалбата, по повод на която е образувано
производството по делото е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 80.00
лева (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
участие в производството по делото, изразяващо се в изготвяне на писмени
9
бележки по делото. Ето защо жалбоподателят следва на основание чл. 63д, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да бъде
осъден да заплати в полза на СДВР направените в хода на настоящото съдебно
производство разноски.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 7244827,
издаден от СДВР, с който на Н. Д. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Лавеле“ № 11, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена административна санкция „Глоба“ в
размер на сумата от 200.00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Н. Д. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Лавеле“ № 11, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, вр.
чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплати в полза на СДВР сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляваща направени в хода на настоящото
съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10