№ 7045
гр. София, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110100559 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ттс“ ЕАД срещу
Ц. М. А., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 14,46
лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, общ. КП, ж.к. „Р-К“ бл. 29, вх.Д, ет.8, ап. 124, с
аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението на 15.05.2023г. до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 3,76 лева, представляваща мораторна лихва
за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 02.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 15602 от 01.06.2023 г. по ч. гр. д.
25983/2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове, тъй като процесните вземания са погасени по давност.
Третото лице помагач на ищеца „Б“ ООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 25983 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 01.06.2023 г. в полза на „Ттс“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Ц. М. А. да заплати на топлофикационното сумите за топлинна
енергия и мораторни лихви, предмет на настоящото производство. Заповедта
е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане от
20.11.2023 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за
предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Ттс“ ЕАД е депозирала
искова молба.
Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ:
Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата,
че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на
процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003
г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и
се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
2
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през
процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот,
които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
От представеното от ищеца Решение №109 от 30.08.2010г. по гр.д. №
578/2010г. по описа на РС Пирдоп се установява, че през 2010 г. ответницата е
придобила процесния имот в изключителна собственост, след прекратяване на
съпружеска имуществена общност. Видно от НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 87, том I, рег. №938, дело 72 от 2019г. по описа на нотариус
Ирина Радева на 22.05.2019г. ответницата се е разпоредила с имота, като
правото на собственост е прехвърлено на лицето Михаил Стойчев. Поради
което съдът намира, че за процесния период ответникът е бил собственик на
имота. Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота
на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е
приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към
доказването на размера на иска.
Ответникът чрез назначения особен представител не оспорва доставката
на топлинна енергия и нейния размер, като прави своевременно възражение за
погасяването на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
3
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 02.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо
вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.03.2020 г., са погасени по
давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно процесното задължение за
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. включително е погасено по давност –
задължението е станало изискуемо на 15.07.2019 г., като три годишната
давност за него е изтекла преди подаване на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вкл. при съобразяване спирането на
давността.
Предвид горното исковата претенция на ищеца е погасена по давност,
поради което искът следва да бъде отхвърлен.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по
давност главница се погасява. Поради това ответницата не дължи обезщетение
за забава в плащането на главницата за потребена енергия.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
сторени по делото разноски, каквито обаче не са претендирани от ответника.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ттс“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „**“ 23Б, срещу Ц. М. А., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. „Р-К“, бл. 29, вх. Д, ет. 8, ап. 124, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Ц. М. А. дължи на „ТС“ ЕАД
сумата от 14,46лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се гр.София, ж.к. „Р-К“, бл. 29, вх. Д, ет. 8, ап. 124, аб. № ***,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 3,76 лева за периода от 15.09.2020
г. до 02.05.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
01.06.2023г. по ч.гр.д. № 25983/2023г. по описа на СРС, 126 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Д“ ООД, ЕИК ********* /предишно наименование „Б“
ООД/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5