РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 811 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с
управител Д. В.Д., подадена от адв. Н.Б. със съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 13-001992, издадено на 24.03.2020 г. от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на дружеството за нарушение на
чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена
ГЛОБА в размер на 1 500 лв.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна.
Излага доводи, че в случая не се касае за
трудово правоотношение, а за многострА.договореност за изпълнение на изкопни
работи, като твърди, че лицето В. не е било допуснато до работа от представител
на дружеството. Алтернативно счита, че случаят е маловажен и моли за приложение
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. Н. Б., оспорва
вмененото на дружеството нарушение. Ангажира
доказателства и излага доводи за отмяна на НП в представено писмено становище.
Въззиваемата
страна, чрез юрк. Ш. моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Депозира и писмено становище, в което
излага подробни съображения за законосъобразност на издаденото НП, чието
потвърждаване се иска. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа:
Жалбоподателят е
санкциониран, за това че в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на КТ, на 08.11.2019 г., около 14, 00 часа на обект: "Подмяна на
кабелна линия 20kV от ТП „Оцетна фабрика“ до ТП „Младост“ по плана на гр.
Пазарджик“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Цар Симеон“, е приел до работа
като общ работник непълнолетното лице Д.А.В. с ЕГН: **********, без разрешение
на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик. На място на обекта проверяващите
установили група лица, които извършвали обратен насип на пръст с лопата на
кабелен изкоп.
Последният бил
установен при извършената проверка на обекта стопанисван от работодателя, да
престира труд като общ работник, като
извършвал обратен насип на пръст с лопата на кабелен изкоп, облечен с работни
дрехи. Проверката била извършена от служители на Дирекция „Инспекция по труда“
– Пазарджик /ДИТ – Пазарджик/ – свид. Р.М., Р.Т., Т.З.Д.а и Л.И.С.. Д.В. собственоръчно подписал Декларация на осн. чл. 399, във вр. с чл.
402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ, която била
попълнена под негова диктовка и в която било записано, че работи при юридическото
лице като общ работник с работно време от
08.00 до 17.00 часа с два почивни дни и почивка в работния ден от 1 час с
трудово възнаграждение в размер на 30 лв. В декларацията било отбелязано също,
че не е получил копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано
в ТД на НАП и екземпляр от сключен трудов договор.
Нарушението било
извършено на 08.11.2019 г, когато лицето
било заварено да работи като „общ
работник“ на горепосочения обект.
При проверката
освен това лице били установени още 6 лица, които
полагали труд на горепосочения обект като общи работници, като същите попълнили
декларации по чл. 402 от КТ и
впоследствие бил съставен констативен протокол от проверяващите.
На място при
проверката присъствал управителят на
санкционираното дружество – Д. В.Д., като на същия била връчена призовка, с
указания да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с
наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната дейност на обекта.
Нарушението било
констатирано на 13.11.2019 г. в ДИТ Пазарджик при извършения преглед на
фирмената документация на дружеството – жалбоподател, когато било установено,
че не е представено разрешение от Дирекция „Инспекция на труда“ Пазарджик за
приемане на работа на лица от 16 до 18 години за лицето Д.А.В..
Това съставлявало
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
От извършената справка в Информационната система на ИА "ГИТ"-
Регистър трудови договори, е видно, че към 05.02.2020 г. не са установени данни за подадено
уведомление за сключени трудови договори с Д.А.В..
Резултатите от
проверката били удостоверени в изготвен Протокол за извършена проверка с № 1936237 от 06.02.2020 г. На осн. чл.
404, ал.1 от КТ били дадени и съответни задължителни предписания. На същата
дата бил съставен и АУАН № 13-001992 за нарушение на
чл. 303, ал. 3 от КТ от извършилия на място проверка служител на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик – свид. Р.М. в присъствие на
свидетеля по установяване на нарушението – Р.Николова Т.. Препис от АУАН бил връчен на А.Й.- П., упълномощена от
името на наказаното юридическо лице "Д." ООД /нотариално заверено пълномощно от 28.12.2016 г. с
рег. № 9934/2016 г. по описа на нотариус В.Г.Г.с район на действие РС –
Пазарджик, рег. № 071 на НК на РБ/ срещу подпис, надлежно удостоверено с
разписка на датата на съставяне на АУАН.
Въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП, което било изпратено по пощата и връчено
на дружеството на 18.05.2020 г., видно
от приложената по делото обратна разписка (л. 8). Жалбата против НП била подадена чрез наказващия
орган на 26.05.2020 г., видно
от приложената куриерска разписка (л. 6). Седемдневният срок за подаване на
жалба е бил до 25.05.2020 г. /понеделник/, но доколкото този ден е бил неприсъствен
и по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 183, ал. 4 от НПК, срокът е изтекъл в
първия присъствен ден, т.е. на 26.05.2020 г.
От изложеното следва, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите: Р.И.М., Д.А.В. и Н.Н.А., както и от
писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и представени в съдебно
заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. В
по-голямата си част свидетелските показания безпротиворечиво установяват
възприетата по-горе фактология.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
При съставянето на АУАН не са налице процесуални
нарушения, както и посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава
от събраните доказателства. Актът е съставен от главен инспектор Р.М., който с
оглед заеманата длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ, като контролен
орган има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на трудовото
законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните си задължения е
установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на дружеството
жалбоподател и е съставил АУАН съгласно изискванията за това. Атакуваното НП е издадено Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, в изпълнение правомощията му произтичащи от разпоредбата на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ. С оглед изложеното
съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия произтичащи от КТ.
Актът е съставен
в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – жалбоподател – А.Й.-
П., която се е запознала с неговото съдържание, не е направила
вписвания в предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и възражения.
Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен и препис от него
на представляващия дружеството, веднага след съставянето му. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до
накърняване правото на защита на дружеството
-
жалбоподател. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По същество на
извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 303, ал. 3 от КТ лицата от 16 до 18
години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай.
От събраните по
делото доказателства се установява, че Д.А.В. е бил приет на работа в „Д.“ ООД
без разрешение на инспекцията по труда за това, въпреки че не е бил навършил 18
години. Това се
установява, както от показанията на актосъставителя Р.М., така и от писмените
доказателства по делото. От посочените характеристики на дейността в
декларацията, попълнена под диктовката на Д.В. и подписана от него, може да се
приеме, че е налице трудово правоотношение, включващо основните елементи,
представляващи минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор
съгласно чл. 66, ал. 1 КТ - да е постигнато съгласие за мястото на работа, за
характера на работата и за трудовото възнаграждение. В показанията си свид. В.
потвърди, че се е подписал на декларацията, без да знае под какво се е
подписал, но същевременно потвърди, че проверяващите са разговаряли с него във
връзка с това какво работи, има ли сключен договор и пр. В този смисъл съдът
намира, че работникът Д.А.В. е бил наясно със значението на декларацията,
защото с нея са удостоверени прости и разбираеми обстоятелства къде и при кого
работи, откога работи на обекта и на каква длъжност, при какво работно време и
има ли определени почивки. Още повече, че в показанията на свидетеля на
защитата - Н.А. не се съдържат конкретни
данни за това, че Д.В. не е знаел какво попълва и защо го попълва, нито че го е
правил под диктовката на проверяващите органи, като свидетелят потвърди, че на
някои от работниците лично той е попълвал декларациите. Няма спор, че към датата на проверката Д.В. е бил
непълнолетен (на 16 години), както и че е бил заварен на строителния обект.
Признаците, определящи
трудовото правоотношение са установени от контролния орган, както и от показанията на самия работник – Д.В. и на
свид. Н.А.. Пред съда свид. В. потвърди, че е работил на обекта, без да е имал
договор за това, като работата му се е изразявала в прекарване на ток, за което
е получавал надница, изплащана му всеки петък. Надницата е получавал от
бригадира на обекта – свид. Н.А. с прякор „Н.“, който го е извикал да работи на
обекта и му е казвал какво да прави. Свид. А. от своя страна потвърди пред
съда, че му е било възложено от управителя на „Д.“ ООД – Д. Д.да намери
работници за обекта, сред които бил и свид. В.. Работниците работили пет дни в
седмицата, от 08.00-08.30 ч. до 17.30-18.00 ч. с почивни дни – събота и неделя,
като получавали възнаграждение всеки петък, което А. им изплащал за сметка на „Д.“
ООД. Материалите, с които работили работниците били предоставени от дружеството-жалбоподател.
В този смисъл съдът не споделя довода на защитата, че отношенията в случая
касаят по –скоро договор за изработка. Трудовите и облигационните
правоотношения се характеризират с различни права и задължения на страните по
тях. Основната разлика между трудовия договор и договора за изработка/услуга се
състои в елементите: работно време, работно място и задължение за спазване на
определена трудова дисциплина, както и в йерархическата зависимост на работника
при трудов договор, докато при договора за изработка/услуга изпълнителят е
независим от насрещната страна при осъществяване на уговорения резултат. Целта
на сключване на гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва
да е определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, като се намира
под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина, работното
време и др. От друга страна изпълнителят на граждански договор е самостоятелен
и независим от работодателя, от него се очаква уговореният резултат да бъде
изпълнен в уговорения срок и съгласно изискванията, на които трябва да
отговаря, като съществената разлика е, че изпълнителят не зависи от възложителя
по отношение, касаещо начин на извършване на работата, работно време, трудова
дисциплина. Трудовият договор включва предоставяне на работната сила при упражняване
на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време,
работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово
възнаграждение.
При анализа на
събраните по делото доказателства настоящият състав на съда намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер, тъй като
с него е уговорена престация на работна сила, а не продукт от нея. Д.А.В. е извършвал конкретна строителна дейност на обекта с
материали на работодателя, при определени от него часове на работа и
предварително договорено възнаграждение за положения труд, което се е изплащало
от работодателя веднъж седмично, а не еднократно
при приемане на резултата от възложената работа, както е по принцип при
правоотношението, възникнало въз основа на сключен договор за изработка. Така описаните
условия на труд, естеството и организацията на възложената работа недвусмислено
показват, че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето
на характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирало
работна сила при съществуване на типичните за трудовото правоотношение
елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя режим на работа.
Спазването на установено работно време са проявления на трудовата дисциплина и
говорят за известна подчиненост и зависимост, с оглед на което следва да се
приеме, че са налице всички елементи за определяне на правоотношението като
трудово, а не като гражданско.
Съдът намира за неоснователно и възражението на пълномощника
на жалбоподателя, че В. не е бил допуснат /приет/ на работа от страна на
дружеството чрез негов представител. Точно обратното, по делото безспорно се
установи, че по възлагане на управителя на санкционираното дружество – Д. Д., отговорникът
на обекта - Н.А. по прякор „Н.“ е набирал работници за обекта, в това число и
непълнолетният В., като същият е бил приет и допуснат на работа именно от него,
като работникът е работил в продължение на няколко месеца на обекта.
Следва да се отбележи, че АУАН има презумптивната
доказателствена сила, съгласно чл. 416, ал.1 КТ и в тежест на жалбоподателя, а
и в негов интерес е било да опровергае констатациите и изводите на административно-наказващият
орган, каквото опровергаване в настоящото производство не беше направено.
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. И
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че Д.А.В. е
работел с установено работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, следва извода, че в случая са били налице трудови
правоотношения. Също така категорично се установи, че писмен трудов договор с
посоченото лице не е бил сключен, а същото на практика е престирало труд за
дружеството, което именно поради това се явява негов работодател, съгласно §1,
т.1 от ДР на КТ. Нещо повече, установява се че лицето е непълнолетно, поради
което и по силата на чл. 302, ал.2 КТ – преди да го приеме на работа,
работодателят е следвало да има разрешение от Инспекцията по труда, което се
дава за всеки отделен случай. В конкретния случай, такова разрешение е нямало,
поради което следва да се приеме за правилен направеният от административно-наказващия
орган извод, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ,
поради което е ангажирана отговорността на дружеството.
Неспазването на горните задължения е въздигнато в
административно нарушение, като нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В конкретния
случай, отговорността на „Д.“ ООД е обективна и безвиновна – т.е. същото
отговаря за действията служителите си, които самото то е назначило, при или по
повод възложените им дейности. Поради тази причина, няма значение, че конкретен
служител - в случая отговорникът на обекта, е пряко виновен за осъществяване на
нарушението. Действително на него би могло да се търси отговорност на отделно
основание, включително и наказателна (чл. 192а, ал. 1 от НК), но това не
освобождава юридическото лице – работодател и не изключва неговата отговорност.
На следващо място, неоснователно е направеното
възражение, че в случая е налице маловажно нарушение. В тази насока се явява
правилен изводът на наказващия орган, че случаят не е от категорията на
маловажните такива. Приемането на работа на непълнолетен без разрешение от
инспекцията по труда е нарушение с висока обществена опасност и дори за
извършването на такова деяние законодателят е предвидил и наказателна
отговорност, като с нормата на чл. 192а, ал. 1 от Наказателния кодекс, го
определя като престъпление от общ характер. Предвид изложеното наказващият
орган не е имал основание да приеме случая за маловажен и да го квалифицира по
леко наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ или да приложи общото правило
за отпадане на отговорността при маловажност на нарушението по чл. 28, б.
"а" от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения.
В случая обект на защита са едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права и то на непълнолетните лица и тяхното нарушаване
несъмнено води до сериозни негативни последици за тях, което изключва извода за
маловажност на случая. С нормите в КТ, уреждащи специалната закрила на непълнолетните
законодателят цели опазване на живота, психическото и физическото здраве на
непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа незрялост.
Справедливо наказващият орган е определил и размера на
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500
лева, като е извършил преценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и е отчел, че липсват данни преди издаването на процесното НП
дружеството да е било санкционирано с влезли в сила НП за други нарушения на
Кодекса на труда, поради което е определил размера на наложената имуществена
санкция в минималния предвиден в закона размер от 1500 лв.
Настоящият състав
на съда намира, че с наложената на жалбоподателя глоба в размер на 1 500 лв. ще
бъдат постигнати целите предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не
констатира допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление. По изложените дотук съображения обжалваното
постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е
от НЗПП на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски
в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от
Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-001992 от 24.03.2020 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на „Д.“ ООД, ЕИК: ***,
с управител Д. В.Д., със съдебен адрес:***, на основание чл. 416, ал.5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК: ***, с управител Д. В.Д., със
съдебен адрес:*** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: