Р Е Ш Е Н И Е 

№ 248

гр. Перник, 17.07.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 209 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

"УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр. Coфия, моли да се признае за установено по отношение на Б.П.А. и „Скорпио инвестмънт” ЕООД, гр. Перник, че дължат сумата от 27 573,15 евро, представляващи главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** и анекс към него от 26.08.2010г. , 1 423,12 евро договорна лихва по чл.4.1 от договора и анекса за периода 30.03.2016г.- 29.09.2016г., 1517,80 евро лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г.; 1 401,64 евро наказателна лихва при просрочие, дължима за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 07.10.2008г. е сключен договор за кредит с първия ответник, като дружеството ответник е солидарен длъжник. В последствие с анекс от 26.08.2010г. са предоговаряни условията по договора.

След сключване на анекса са извършени няколко плащания от страна на кредитополучателя, като последното е от 01.03.2016г. в размер на 259,64 евро. Банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Нотариалните покани, изпратена до ответниците са връчени съответно при условията на  чл. 47 и чл. 50 ГПК , след което в полза на кредитора е издадена заповед по чл. 417 ГПК, против която са постъпили възражения.

Ответниците оспорват иска.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

От приложените писмени доказателства, се установява, че по ч. гр.д. № 1606/2017 по описа на ПРС по отношение на ответниците е издадена заповед за изпълнение № 1257/03.04.2017г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящия спор. Срещу заповедта са депозирани възражения по чл. 414 ГПК. На 12.03.2018г. ищцовата страна е уведомена от съда, че в срок са постъпили възражения против заповедта и на 03.04.2018г. е предявен искът по настоящето дело.

Предвид установеното, съдът намира, че искът е предявен в установения от закона срок и е допустим.

На 07.10.2008 г. между ищеца от една страна и ответника Б.П.А., от друга страна, е сключен договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 61 000 евро. Уговорен е срок за погасяване на кредита – до 30.09.2036 година. Солидарен длъжник по договора е „Кариа” ЕООД.Уговорен е начин на погасяване на кредита - чрез заплащане на месечни анюитетни вноски. Кредитополучателят се е задължил  да заплаща на банката годишна лихва върху редовна главница, която съгл. чл. 4.1 във връзка с чл. 11.1.1. от договора е определена като сбор от базисен лихвен индекс, който към датата на подписване на договора е 5,006% плюс надбавка в размер на 3,874. Към датата на сключване на договора годишният лихвен процент за редовна главница възлиза на 8,88%. При неиздължаване на погасителна вноска, съгласно падежа на погасителния план в срока по т. 7 от договора и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж /неиздължена просрочена главница/се олихвява с надбавка в размер на 2,00% над определената лихва за редовен дълг и в този случай годишният лихвен процент е 10,88%- точка 4.2 от договора. За срока на просрочието, целия размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължената, просрочена и изискуема част от нея/, съгл т.4.3 се олихвява едновременно и независимо от лихвите по т 4.1 и т 4.2. с надбавка в размер на 5 на сто.

С анекс от 26.08.2010 г. страните са констатирали, че отпуснатия кредит в размер на 61 000 лв. е усвоен напълно, а задължението на кредитополучателя към датата на подписване на анекса е в размер на 59433,30 евро, в т. ч. 59 433,30 евро неиздължена главница и 369,97 евро незаплатена лихва. Договорен е гратисен период за главницата за срок от 12 месеца, в който ще плаща само месечна погасителна вноска за лихва в размер на 230 евро. Договорната лихва за периода от 26.08.2010 до 30.07.2011 г. е определена в размер на 4,5 на сто. Постигнато е съгласие от 30.08.2011 г до 30.09.2033 г. кредитополучателят да заплаща годишен лихвен процент за редовна главница в размер на БЛП, представляващ сбора от 3-месечния EURIBOR и премия, която към датата на подписване на анекса е в размер на 0,761% и надбавка в размер на 7,993%. Към датата на подписване на анекса ГЛП е в размер на 8,754%. Лихвите върху просрочените главници и наказателните лихви остават непроменени. Съгласно сключения анекс като солидарен длъжник встъпва вторият ответник „Скорпио Инвестмънт" ЕООД.

Видно от погасителния план към първоначалния договор, размерът на месечните анюитетни вноски е 532,97 евро, а след сключване на анекса е изготвен нов погасителен план, съгласно който ,считано от 30.08.2011г. размерът на месечната анюитетна вноска е 515, 18 евро.

От заключението на вещото лице, се установява, че до сключване на анекса към договора са погасени общо 10 684,89 евро, от които главница в размер на 1 566,70 евро и лихви от 9, 118,89 евро. Към 30.07.2010г. е имало начислени, но непогасени договорни лихви в размер на 369,97 евро .

След сключване на анекса са погасени общо 46 259,28 евро, от които главница в размер на 32 230,12 евро и 14 029,16 евро договорна лихва.  Последното плащане е извършено на 01.03.2016г., като е погасена главница от 163,03 евро и договорна лихва от 92,72 евро.

Установява се от заключението на вещото лице, че размерът на непогасената главница към 30.03.2017г. е 27 573,15 евро, а размерът на просрочената лихва за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г. е 4 342,56 евро, включваща 1 423,12 евро просрочена договорна лихва, 1517,80 евро лихва върху просрочена главница и 1 401,64 евро  наказателна лихва при просрочие.

Предпоставка за уважаване на предявения иск е наличието на валидно сключен договор между страните.

В тази връзка ответниците поддържат, че анексът не е подписан от „Кариа” ЕООД, което възражение е неотносимо към настоящия спор, поради това, че посоченото дружество не е страна по делото и съответно е без значение дали същото се е съгласило с постигнатите в анекса уговорки.

„Скорпио инвестмънт” ЕООД, гр. Перник възразява, че не е солидарен длъжник, тъй като никъде в договора не е вписано, че встъпва като съдлъжник по чл. 101 ЗЗД.

Тези доводи също са неоснователни, защото съгласно чл. 15.3 от анекса от 28.08.2010г., дружеството се е съгласило да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора и анекса към него и с оглед на това същото има качеството на солидарен длъжник по смисъла на чл.121 ЗЗД . Липсата на решение на общото събрание на дружеството относно поемането на солидарни задължения по договора, не рефлектира върху валидността на постигнатата уговорка, тъй като наличието на такова решение е без значение за третите лица, каквото трето лице е банката- ищец. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.1 от ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Както се посочи, претендираното вземане произтича от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице. Видно от договора, кредитополучател по същия е физическо лице, което  има качеството на потребител по смисъла на §13, ал.1, т.1 от ЗЗП, поради което съдът е длъжен служебно, дори и без възражение в тази насока, да провери действителността на договора във връзка с проверката дали има клаузи, които са  неравноправни, доколкото се касае за нищожност, която се  извежда от неговия вид и съдържание.

В чл.11.2 от договора е предвидено, че кредиторът има право да променя едностранно размера на годишния лихвен процент и съответно размера на анюитетната вноска при условията на т.9.4 от ОУ. Последните предвиждат, че при нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на крдитополучателя, вкл. и към момент, различен от промяната на лихвения процент.

Съдът намира, че горните клаузи са неравноправни, защото потребителят е избрал анюитетен план с равни вноски и овластяването на кредитора при неясни условия текущо да актуализира ГЛП, респективно да променя вноските води на практика до подмяна на вида на кредитирането до такова с променливи вноски, което сочи на неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 11 ЗЗП, а липсата на конкретна и ясно разбираема за потребителя обвързаност на ГЛП, чрез БЛП, с обективни показатели изключва и приложението на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Както се посочи, при сключване на договора през 2008г., страните са постигнали съгласие за размер на договорната лихва от 8,88 %. Видно от приложения към исковата молба лихвен лист, то през периода от сключване на договора до подписване на анекса, годишният лихвен процент е бил под 8,88 %, с изключение на три дни – от 28.11.2008г. до 01.12.2008г., а в останалата част от периода, размерът му е бил под първоначално уговорения такъв. Следователно с подписване на анекса от 2010г., в който е посочен размер на задължението, признатият от длъжника дълг е не по- малък от задължението, което би се формирало съгласно първоначално постигнатата уговорка за заплащане на анюитетна вноска, включваща главница и договорна лихва от 8.88%. Със сключване на споразумението от 26.08.2010г. е постигнато съгласие за заплащане на ГЛП от 8,754%. и е изготвен нов погасителен план, с по- малък размер на анюитетните вноски, като е договорен и едногодишен период, през който ще се погасява само лихвата при размер на лихвения процент от 4,5 %.

Имайки предвид горното, както и факта, че анексът е сключен след направено от длъжника искане с вх. № 33/23.08.2010г., съдът намира, че клаузите в анекса са договорени индивидуално, поради което и уговорките в същия са действителни и валидно обвързват страните.

Видно от заключението на вещото лице от 01.03.2016г. не са извършвани плащания по договора, поради което и за банката е възникнало правото по чл.17 от договора /чл. 15.4 от анекса/ да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, като в тази връзка са представени две нотариални покани, изпратени до ответниците и връчени съответно по реда на чл. 47 и чл. 50, ал.4 ГПК. Извършеното от връчителя удостоверяване е официално такова и обвързва съда, доколкото редовността на връчването не е оборена надлежно от другата страна. Доказателства и твърдения относно редовността на връчването не са посочени, предвид на което и съдът приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Както се посочи, от приетата съдебно икономическа експертиза, се установява, че размерът на задължението на ответниците се равнява на сумите, за които е предявен искът и е издадена заповед по чл. 417 ГПК, предвид на което и искът следва да се уважи така, както е предявен.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят  4616,61лв., представляващи направено разноски по настоящето дело, както и. 3008,03 направени разноски в заповедното производство- заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.А. с ЕГН ********** и адрес *** и „ СКОРПИО ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Ивайло”, № 17, че дължат солидарно на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр. Coфия, пл. „Света Неделя”, № 7 сумата от 27 573,15 евро, представляващи главница по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № *** и анекс към него от 26.08.2010г., както и 4 342,46 евро просрочени лихви за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г., от които  1 423,12 евро договорна лихва по чл.4.1 от договора и анекса за периода 30.03.2016г.- 29.09.2016г., 1517,80 евро лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 от договора за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г.; 1 401,64 евро наказателна лихва при просрочие, дължима за периода 30.03.2016г.- 30.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.П.А. с ЕГН ********** и адрес *** и „ СКОРПИО ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Ивайло”, № 17, да заплатят солидарно на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, гр. Coфия, пл. „Света Неделя”, № 7 сумата от 4616,61лв., представляващи направено разноски по настоящето дело, както и 3008,03 лв. направени разноски в заповедното производство- заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на ПРС за прилагане по ч.гр.д. № 1606/2017г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия :