Определение по адм. дело №2261/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Л. Б., ЛНЧ **********, срещу Заповед с номер ЗСПД/Д-РВ/23600 от 24.09.2025г., издадена от упълномощено лице Д. Й. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ в [населено място].

Сочи се, че с обжалваната заповед е било отказано получаването на еднократна помощ по реда на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД за децата София Б. и Д. Б.. Самата заповед се твърди, че е незаконосъобразна.

По делото е постъпила и административната преписка, въз основа на която е издаден обжалваният административен акт.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата факти и обстоятелства, намира, че производството е подсъдно на Административен съд – Пловдив, съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК.

Жалбата е допустима и редовна, подадена е в законовия срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, предвид което делото следва да се насочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 АПК като страни по делото следва да се конституират жалбоподателката и упълномощено лице Д. Й. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ в [населено място].

В жалбата е направено и искане лицето да бъде освободено от заплащане на държавна такса за образуване на делото, доколкото не разполага с достатъчно средства. Приложена е декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от което доходите на семейството месечно са в размер на 3700 лева. С оглед на размера на получаваното месечно възнаграждение съдебният състав достига до извод, че заплащането на държавната такса в размер на 10,00 лв. е възможно и жалбоподателката има средства, с които да я заплати. Размерът на таксата е под 1% от получавания месечен доход, подари което и искането се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение молба, обективирана в жалба с вх. номер 16746 от 13.10.2025г., подадена от Л. Б., ЛНЧ **********, за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса в настоящото производство.

Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна касационна жалба, подадена в 7-дневен срок от получаването му.

УКАЗВА на Л. Б., ЛНЧ **********, в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Административен съд – Пловдив дължимата държавна такса в размер на 10,00 лв., както и да представи доказателства за това.

УКАЗВА на жалбоподателката, че при неизпълнение в срок производството ще бъде оставено без движение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2025г. от 13:30 ч., за която дата да се призоват страните.

КОНСТИТУИРА като страни в производството:

Жалбоподател – Л. Б.;

Ответник - Упълномощено лице Д. Й. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ в [населено място].

Заинтересовани страни няма.

УКАЗВА, на осн. чл. 163, ал. 3 АПК, на жалбоподателката, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици.

УКАЗВА, на осн. чл. 163, ал. 3 АПК вр. чл. 170, ал. 1 АПК, на ответната страна по жалбата, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14 (четиринадесет) – дневен срок от получаване на препис от жалбата и настоящото определение, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 АПК, както и да посочи допълнителни доказателства, като писмените доказателства, с които разполага, следва да се приложат към отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.