Определение по дело №1144/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 693
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20201000601144
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 69315.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601144 по описа за 2020 година

След като съобразно чл. 440, ал. 2, изр. 1-во от НПК разгледа по реда на глава
двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 1144 по описа за 2020
г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260038 от 29.09.2020 г. по ЧНД № 485/2020 г. на ОКРЪЖЕН
СЪД – КЮСТЕНДИЛ е оставена без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване (УПО) на осъдения И. О. О. с ЕГН **********. ОС е приел, че въпреки
намалението на риска от рецидив, полагането на труд, продължаването на обучението,
изпълнението в цялост на прогресивната система чрез замяна на режима от строг през общ
на лек и многократните награждавания на осъдения, все още не е показана устойчивата
промяна на личността в насока на самостоятелно (не в затвор или затворническо
общежитие) спазване на законите по вътрешно убеждение – която промяна би позволила
УПО.
Определението е обжалвано, в срок, от осъдения, с искане за отмяната му и за
допускане на УПО, за което осъденият се мотивира с твърдения за спазване на
затворническата дисциплина, полагане на труд, продължаване на образованието, промяна на
режима от строг през общ до лек и награждавания.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
На българския гражданин И. О. е било наложено наказание лишаване от свобода за
14 години от Областния съд – Глоструп, Кралство Дания, за извършен от О. на 30.12.2011 г.
в Дания в съучастие грабеж, придружен с убийството на К. И. Д., съответстващо на
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 15.05.2013 г., а после е приета за изпълнение в България с определение на
СГС от 14.05.2014 г. Изпълнението на наказанието е започнало на 10.01.2012 г., а в Затвора
в Бобов дол – България осъденият е постъпил на 09.04.2014 г.
Към 29.09.2020 г. осъденият е бил изтърпял фактически осем години осем месеца и 19 дни, а
оставащият за доизтърпяване остатък е бил три години шест месеца и 21 дни.
Съобразно актуален доклад от 02.09.2020 г. от инспектор в ЗООТ – Самораново към
1
Затвора – Бобов дол (ЧНД, л. 6-7) към момента рискът от рецидив на престъпното поведение
е снижен от първоначалните 34 точки на 26 точки, което е нисък риск. Като дефицитни зони
при постъпването на осъдения в български затвор са очертани следните области: финансов
мотив и влияние от брат му за извършване на престъплението; отношение към
правонарушението – признаване на извършеното в определена степен и формално споделяне
на нагласа за промяна на криминалното поведение; начин на живот и обкръжение – влияе се
от обкръжаващата го среда, има безразсъдно и рисково поведение; умения за мислене –
частично разпознаване на проблемите и формално деклариране на способности за тяхното
решаване при омаловажаване на действията и последиците от тях. Към настоящия момент е
налице промяна в отношението към правонарушението, като осъденият е приел
отговорността си за деянието, за което е осъден и е мотивиран за промяна на поведението
ски; в начина на живот и обкръжение е постигнато неповлияване от околната среда; в зоната
на умения за мислене осъденият е изградил способности да разпознава и разрешава по
законосъобразен начин проблемите, като мисли за последствията от действията си и не
проявява импулсивно поведение. Твърди се, че осъденият проявява целенасочено
последователно и затвърдено позитивно поведение, като у него е налице мотивация за
безпроблемно изтърпяване на присъдата и за водене на законосъобразен начин на живот в
условията на свобода. Затворническите власти приемат за осъдения, че „може да се каже, че
е показал трайна положителна промяна в поведението си“, поради което инициатор за
предложението за УПО е затворническата администрация чрез началника на Затвора – Бобов
дол.
Въпреки изброените дотук данни за положителна промяна в личността на осъдения,
САС приема за убедителни доводите на ОС за отказ да се допусне УПО:
Доброто поведение в затвора и спазването на правилата там е задължение за
осъдените, а не привилегия, обуславяща задължително определени последици, включително
– УПО. Заради това поведение осъденият е получил съответните награди и поощрения от
затворническата администрация, като режимът му на изтърпяване на наказанието е
променен от първоначалния строг през общ до лек в момента, а осъденият изтърпява
наказанието в затворническо общежитие от открит тип с нощуване извън общежитието.
Оставащият за доизтърпяване остатък е голям и пренебрегването му чрез
постановяване на УПО действително би довело на практика до пререшаване на влязлата в
сила присъда относно размера на наказанието, което българският съд няма правомощие да
стори.
Двукратно, през 2015 г. и 2017 г., осъденият е опитал да заличи последиците от
осъждането си чрез помилване, като му е било отказано и след това е възприел поведение на
целенасочено спазване на правилата в затвора, но не поради осъзнаване на последиците от
деянието и искрено съжаление за него, а поради целяното предсрочно освобождаване.
Престоят на осъдения в български затвор е шест години при продължителност на
наложеното наказание от решаващия чужд съд – 14 години, поради което времето не е
достатъчно за реално обоснован извод за настъпили трайни и необратими положителни
промени в личността.
Предвид изложеното и при отчитане на това, че нормата на чл. 70, ал. 1 от НК дава
възможност на съда да допусне УПО, но не го задължава непременно да стори това при
всяка подадена молба или предложение, въззивният състав намира постановеното
определение за изцяло правилно, а предложеното УПО – за преждевременно към момента.
В заключение: жалбата срещу определението на ОС е неоснователна и то следва да
бъде потвърдено.
2
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260038 от 29.09.2020 г. по ЧНД № 485/2020 г.
на ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, с което е оставена без уважение молбата за условно
предсрочно освобождаване на осъдения И. О. О. с ЕГН **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3