№ 202
гр. **** , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100102906 по описа за 2020 година
Предявения иск е с правно основание чл. 62, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано с искова молба от М. Г. П., ЕГН:**********
от **** срещу И. Н. Н., ЕГН:**********, с адрес **** и М. И. Н., ЕГН:**********, с адрес:
гр. ****, ****, с която е предявен иск с правно основание чл.62 ал.2 от СК.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 11.01.201З год. сключила граждански брак
с ответника И. Н. Н.. През юни 2018 год. ищцата напуснала жилището, което обитавали под
наем.
С Решение № 5875/19.12.2019 год. по гр.д. № 14493/2019 год. на XVI с-в ВРС е
прекратен с развод сключения между тях граждански брак. След фактическа им раздяла през
месец юни 2018 год. с бившия й съпруг ответника И. Н. ищцата не е имала интимни
отношения.
След фактическата раздяла през лятото на 2018 год. ищцата е имала интимни връзки
с други мъже. През февруари 2020 год. разбрала, че е бременна. На **** год. родила детето
М. И. Н..
По силата на презумпцията установена в чл. 61, ал.1, предл. второ от СК в
съставеният от Акт за раждане № * Община **** на детето М. И. Н. като баща е записан
бившият й съпруг И. Н. Н..
Ответника И. Н. Н. не е биологичен баща на роденото дете. Поради фактическата
раздяла в предполагаемия период на зачеване на детето ответника не могъл да бъде баща на
1
детето.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение,
с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Г. П.,
ЕГН:********** от ****, И. Н. Н., ЕГН:**********, с адрес **** и М. И. Н.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ****, че детето М. И. Н. род. на **** год. за което е
съставен Акт за раждане № * Община ****, не е заченато от и не произхожда от ответника
И. Н. Н., по иска М. Г. П. с правно основание чл.62 ал.2 от СК.
Моля съда да постанови промЯ. в Акт за раждане № */****од., на детето, като
имената бъдат изписани по реда на чл.15 ал.1 от ЗГР, а именно: М. М. П..
С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за допускане на гласни доказателства при режим на довеждане.
В съдебно заседание ищцата редовно прИ.на, явява се лично поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото от И. Н. Н.,
действащ чрез адв. Я. П., член на ВАК, със съдебен адрес: гр. ****, ул."****, с който
твърди, че предявения иск е допустим и основателен.
Признава изцяло въведената от ищцата фактическа обстановка.
Признава факта, че след месец юни на 2018 год. не е имал интимни отношения с
ищцата М. Г. П.. Твърди, че е в интерес на детето да бъде установено, че той не й е
биологичен баща.
Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск като основателен
с всички произтичащи от това последици.
В съдебно заседание ответника редовно прИ.н явява се лично и се, представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Я. П. от АК - ****, която поддържа отговора.
Моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. М. А. от АК-
**** и съдебен адрес гр.****, ул. ****, в качеството й на особен представител на ответника
М. И. Н. по иска правно основание чл.62, ал.2 от СК.
В отговора твърди, че иска е допустим. По неговата основателност ще вземе
становище след събиране на всички доказателства по делото.
В съдебно заседание малолетното дете ответник се представлява от назначения му
особен представител, който моли съда да уважи предявените искове, като основателни.
2
Контролиращата страна ДСП – гр. ****, не е изразила становище за допустимост на
исковете.
В съдебно заседание редовно прИ.ни не се явяват и не се представляват.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
С Решение № 5875/19.12.2019 год. по гр. дело № 14493/2019 год. по описа на ВРС, е
прекратен с развод гражданския брак между М. Г. П., ЕГН:********** и И. Н. Н.,
ЕГН:**********, сключен на 11.01.2013 год. в гр.****, за което е съставен с Акт за сключен
граждански брак № 26/11.01.2013 год. на Община ****
Страните по делото ищцата М. Г. П. и И. Н. Н. са били във фактическа раздяла от
месец юни на 2018 год., когато тя е напуснала семейното жилище. От този момент бившите
съпрузи не са имали интимни отношение. /налице признание на този факт/.
В началото на 2020 год. ищцата разбрала, че е бременна от връзка с мъж, различен от
ответника и на 09.02.2020 год. родила детето М. И. Н..
По делото е разпитана в качеството на свидетел Д. И. Г., от показанията на която
съдът установи, че бившите съпрузи и страни поделото М. и И. са се разделиха през лятото
на 2018 год. Свидетелката свързва този с факт с обстоятелството, че бивши съпрузи са й
били кумове на сватбата. От този момент те не живеели заедно. И. останал да живее в
апартамента, в който пребивавали като семейство, а М. се изнесла от апартамента и отишла
да живее на квартира. От брака си те нямат деца. След 2018 год. М. имала връзка, която била
малко по-сериозна. М. е родила дете след раздялата с И., детето се казва М. и е родена на
********** год. Не е възможно бащата на детето да е И., тъй като те М. не поддържаха
никакви контакти категорично изключване на интимни. Отношенията, които имаше М. с
другото момче не даваха възможност да има интимни контакти с бившия си съпруг.
Тази фактическа обстановка съдът установи въз основана на събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира гласните доказателства, тъй като същите
са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По допустимостта на исковете.
Безспорно е установено, че ищцата е родила детето М. И. Н. с ЕГН:**********, род.
3
на **** год. за което е съставен Акт за раждане № * Община ****, с адрес: гр. ****, ****
преди да изтекат 300 дни от развода й с ответника И. Н., поради което на основание чл. 61,
ал. 1 от СК за баща на детето се счита нейният съпруг по установената оборима презумпция
в закона.
В този случай майката е активно легитимирана страна да оспори установената
презумпцията за бащинство закрепена в нормата на чл. 61 ал. 1 СК.
Детето е родено на 09.02.2020 год., а исковата молба е депозирана на 07.10.2020 год.,
като в този смисъл е спазен едногодишният преклузивен срок по чл. 62 ал. 2 СК, а искът е
допустим.
Предявения иск е с правно основание чл. 62, ал.2 СК.
Подлежащите на установяване факти по иска с правно основание чл.62, ал.2 от СК,
че към вероятния момент на зачеване на детето М. е месец декември на 2019 год., детето по
обективни причини не е могло да бъде заченато от нейния съпруг ответника И. Н..
Съдът с определението си е въвел в тежест за установяване на посочените
обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно принципа за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес определен в чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Предявения иск с правно основание чл.62 ал.2 от СК е основателен и доказан и
следва да се уважи.
Главен предмет на доказване при иска по чл. 62 ал. 2 СК е невъзможността майката в
случая ищцата да е заченала от бившия си съпруг ответника.
Под "невъзможност" по смисъла на чл. 62 СК се разбира реално съществуваща
съвкупност от обстоятелства, при наличието, на които е изключена всяка възможност за
физически контакт между майката и съпруга по време на зачеване на детето , че съпругът се
изключва като баща.
В настоящия случай се установява от събраните гласни доказателства, че страните
като съпрузи са били във фактическа раздяла и са се разделили много преди периода на
зачеване на детето След датата на раздялата месец юни на 2019 год., не са имали никакви
интимни контакти помежду си, което изключва възможността детето М., да е заченато от
ответника И. Н..
Признанието на иска от ответника, преценено съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК
в съотношение със свидетелските показания, води до извода, че е изключена възможността
за интимна близост между него и ищцата по делото в периода, когато е заченато детето.
След като е налице фактическа обективна невъзможност за зачеване от съпруга,
презумпцията за неговото бащинство е опровергана и искът по чл. 62 ал.2 СК следва да бъде
4
уважен.
Съгласно ЗГР съдът следва по правилата на чл.15 да определи бащиното и фамилно
име на детето, като занапред същото да се нарича с имената М. М. П..
След влизане на решението в сила препис от същото следва да бъде изпратен на
органа по гражданско състояние по месторождение на детето Община-**** район Одесос, за
вписване на промЯ.та в регистрите по гражданско състояние.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. Г. П. С
ЕГН:********** от ****, И. Н. Н. С ЕГН:********** и с адрес **** и ответника М. И. Н. с
ЕГН:********** и адрес: гр. ****, ****, че детето М. И. Н. с ЕГН:********** род. на ****
год. в гр.****, за което е съставен Акт за раждане № */****од. Община **** район Одесос,
не е заченато от и не произхожда от ответника И. Н. Н., по иска М. Г. П. с правно основание
чл.62 ал.2 от СК.
ПОСТАНОВЯВЯ промЯ. на бащиното и фамилното име на детето М. И. Н., осн. чл.
16, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 1 от ЗГР като занапред да се нарича с имената М. М. П..
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на
страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЛЕД влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на Община
****, район Одесос, за вписване на постановената промЯ. в Акт за раждане № */****од.
Община **** район Одесос.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
5