Решение по дело №1240/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _728_

 

07.06.2019 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 15.05.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1240 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Румен Георгиев Милушев, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „ФЛОЙД – РУМЕН МИЛУШЕВ“, ЕИК ********* със седалище адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, блок 76, етаж 9, ап.51.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №376830-F228110/14.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.179 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.125, ал.5 от същия закон, на жалбоподателя като едноличен търговец е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП в цялост, като се посочват редица твърдени нарушения.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 27.02.2019 г., видно от приложеното към него известие за доставяне (л.7 от делото – на гърба). Жалбата е постъпила при наказващия орган на 07.03.2019 г. с вх.№ИТ-00-2218/07.03.2019 г., след като е била изпратена по пощата на 05.03.2019 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят е едноличен търговец с фирма „ФЛОЙД – РУМЕН МИЛУШЕВ“, ЕИК ********* със седалище адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, блок 76, етаж 9, ап.51 и е регистриран по ЗДДС на 16.05.1997 г. С вх.№02002270899/15.04.2016 г. по интернет била подадена справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец март 2016 г.

В резултат на посоченото дотук на 18.04.2016 г. и в рамките на тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, С.П. (инспектор по приходите в НАП) съставила против жалбоподателя Акт №F228110/18.04.2016 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). В словесен израз, вмененото на жалбоподателя административно нарушение било за това, че като регистрирано по ЗДДС лице не е подал справка декларация за данъчен период месец март 2016 г. до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова по чл.125, ал.5 ЗДДС.

С Отбелязване №F228110/17.06.2016 г. административнонаказателното производство било спряно, а на 04.10.2018 – възобновено. На тази дата бил връчен и АУАН (л.л.8 и 12 от делото).

На 14.11.2018 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и извън давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Сияна Д. - заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас, Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощена със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издала процесното наказателно постановление против жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е идентично с описанието му в АУАН. Както се посочи по-горе, процесното НП било връчено на жалбоподателя на 27.02.2019 г.

На 07.03.2019 г. с вх.№ИТ-00-2218/07.03.2019 г. и след като е била изпратена по пощата на 05.03.2019 г. (л.6 от делото), в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, процесната жалба е постъпила при наказващия орган.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът установи процесуални нарушения, но не и материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Не се оспорва, че жалбоподателя, но като едноличен търговец, действително е нарушил задължението си по чл.125, ал.5 ЗДДС, съгласно която разпоредба за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице е длъжен да подаде справката-декларация и информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Нарушението е правилно квалифицирано по чл.125, ал.5 ЗДДС, като съответно е наложена и административното наказание по вид „имуществена санкция“ по  чл.179 ЗДДС е определено в предвидения от закона минимален размер от 500 лв.

 

            Съдът намира жалбата за основателна.

 

            Обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на образуваното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на обжалваното постановление, след изтичане на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящият случай актът на жалбоподателя е съставен на 18.04.2016 г., а обжалваното наказателно постановление е издадено на 14.11.2018 г. С изтичането на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, окончателно се погасява възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител.

            В конкретния случай производството е било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН. Според посочената разпоредба, производството се спира, когато на-рушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В настоящия случай нарушител е физическо лице и по делото няма данни, че е променило своя адрес. Служители на данъчната администрация са извършили две посещения на адреса на 02.06.2016 г. и 17.06.2016 г., в резултат на което не са установили представляващ или упълномощено лице за връчване на акта за нарушение. Тези посещения на адреса не водят до извод за проведено „щателно издирване”. Щателното издирване, според съда, представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни и систематични действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Прави впечатление, че двете посещения са извършени в рамките на петнадесет дни, след което данъчната администрация не е предприела никакви активни действия по издирване на задълженото лице. При условие, че издирвателната дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43, ал.6 ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В този смисъл в настоящия случай прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН е при липсата на предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно, а наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Допуснатото нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е съществено и не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството, което налага отмяна на обжалваното постановление.

            Служителите на ТД на НАП – гр.Бургас са могли спокойно да се обърнат към органите на МВР за съдействие.

Съгласно от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни. „При настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.” С други думи, изтичането на давностния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН без съмнение представлява обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, както и въобще образуването на административнонаказателно производство. В този смисъл образуваното по реда на чл.36, ал.1 ЗАНН с Акт №F228110/18.04.2016 г. за установяване на административно нарушение следва да бъде прекратено. Доколкото съда установява обстоятелството на изтекъл давностен срок при постановяване на настоящия краен съдебен акт, то той не се произнася с протоколно определение. Доколкото настоящия състав действа като въззивна инстанция, следва първоинстанционния акт (обжалваното НП) да бъде отменено.

            Не без внимание следва остане и едно странно обстоятелство. В АУАН е посочено, че е съставен на 18.04.2016 г., а в обстоятелствената му част се посочва, че до лицето е изпратена покана с №314-4 с дата 19.04.2016 г. за явяване в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр.Бургас за съставяне на АУАН за ненавременно подаване на справка-декларация по ЗДДС. В изпратената на съда преписка е налице посочената покана (л.10 от делото), в която действително изходящия номер е с дата 19.06.2016 г., към която АУАН вече е бил съставен. В тази покана не е посочена дата на явяване в ТД на НАП – гр.Бургас за съставяне на АУАН, а посочване на срока за това действие, формулирано като „в 7-дневен срок от получаване на настоящото съобщение“, което всъщност е покана. Съществува също така и известие за доставяне, съгласно съставянето на което посочената покана с изх.№314-4/19.04.2016 г. е получена от Румен Милушев на 13.06.2019 г. или той е следвало да се яви в ТД на НАП – гр.Бургас до 20.06.2016 г. или 2 дни след съставяне на процесния АУАН. Защо всички тези разминавания са съществени? В процесния АУАН е посочено буквално, че в указания срок, т.е. в 7-дневен срок от получаване на поканата „лицето или негов представител не се явява, поради което настоящият акт беше съставен при условията и по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН“. Според посочената разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Това правило обаче е изключение от ал.1, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Безспорно ал.2 се прилага при невъзможност да бъде приложена ал.1, но това следва да бъде сторено едва след редовно получена покана до лицето за явяване или при невъзможност то да бъде намерено.

В настоящия случай АУАН е съставен на 18.04.2016 г., докато с покана от следващия ден 19.04.2016 г. ЕТ е бил поканен да се яви в 7-дневен срок от получаването за съставяне на АУАН, като посочената покана е получена още на 13.06.2016 г. или срока е бил до 20.06.2016 г. или 2 дни след съставяне на АУАН. Очевидно АУАН е съставен в отсъствие на ЕТ, без да е направен опит да бъде потърсен и преди да бъде съставена покана за явяването му, респективно – преди да изтече предоставения му срок за явяване (в случай, че се счете, че е допусната грешка в изписване на датите в поканата и АУАН).

Налице е още една странност, но този път в процесното НП, която е пряко проявление на явлението “copy-paste”  на текста на АУАН, който е пренесен машинално и без редакция („настоящия АУАН“ и „настоящият акт“).

Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг из-бор на съда, освен да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъоб-разно, както и да прекрати образуваното административнонаказателно производство.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №376830-F228110/14.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179 от Закона за данъка върху добавената стойност за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данъка върху добавената стойност,

на Румен Георгиев Милушев, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „ФЛОЙД – РУМЕН МИЛУШЕВ“, ЕИК ********* със седалище адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, блок 76, етаж 9, ап.51, е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство против Румен Георгиев Милушев, ЕГН ********** в качеството на едноличен търговец с фирма „ФЛОЙД – РУМЕН МИЛУШЕВ“, ЕИК ********* със седалище адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, блок 76, етаж 9, ап.51, образувано на основание чл.36, ал.1 ЗАНН с Акт №F228110/18.04.2016 г. за установяване на административно нарушение (Наказателно постановление №376830-F228110/14.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП).

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ