№ 81
гр. Разград, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223300600165 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП
Разград против присъда №5/25.03.2022 г. по нохд №143/2021 г. на Районен
съд – Исперих.
Постъпил е протест (вх. №927/01.04.2022 г. на РС Исперих) от
прокурор от РП Разград. С вх. №1512/25.05.2022 г. са постъпили
допълнителни съображения към протеста.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна.
Прокурорът счита, че съдът неправилно дал вяра на показанията на
свидетелите А. И., Е. С. и Б. М., дадени в хода на съдебното следствие, а не е
дал вяра на показанията на св. Г. М.. Прокурорът посочва, че по-достоверни
са показанията на свидетелите А. И., Е. С. и Б. М., дадени на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание. А показанията на св. Г. М.,
дадени в съдебното производство, изцяло кореспондирали с показанията,
1
дадени на досъдебното производство.
Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства и не прави
доказателствени искания.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по отношение
на подс. С. Х. Б. по съображенията, изложени в него. Иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подс. Б. да бъде призната за
виновна.
Препис от протеста и допълнителното изложение са връчени на подс. Н.
и подс. Б. на 31.05.2022 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322
НПК.
В съдебно заседание С. Б. заявява, че иска да бъде потвърдена
постановената присъда от РС Исперих.
В съдебно заседание Т. Н. заявява, че е доволна от присъдата,
постановена от РС Исперих.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 НПК, установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен
акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 2 НПК.
С обжалваната присъда РС Исперих признал:
- подсъдимата С. Х. Б. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец март и месец юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл.
Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на другиго -
на Г. А. М. с убийство, като заявила: „Ще ви убием…, навсякъде имам
2
познати, ще ви убием“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от
Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от Наказателния кодекс.
- подсъдимата С. Х. Б. за невиновна в това, че през периода март 2020 г.
– юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление, се заканила на другиго – на А. М. И. с убийство,
като заявила: „Ще ви убием“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
- подсъдимата С. Х. Б. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец декември 2019 г., месец март 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци,
обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на
другиго – на Е. Д. С. с убийство като заявила: “Ще те убием, и Б., и теб, и
мъжът ти… кръв ще се лее…!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
- подсъдимата С. Х. Б. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец юли 2019 г., месец август 2019 г., месец март 2020 г., месец юни 2020 г.
и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, се заканила на другиго - на Б. М. М. с убийство, като тези
закани биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им,
поради което и на основание чл. 304 от Наказателно процесуалния кодекс я
оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
- подсъдимата Т. Р. Н. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец март и месец юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл.
Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на другиго -
на Г. А. М. с убийство, като заявила: „Ще ви убием…, навсякъде имам
3
познати, ще ви убием“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от
Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от Наказателния кодекс.
- подсъдимата Т. Р. Н. за невиновна в това, че през периода м. март 2020
г. и м. юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в
условията на продължавано престъпление, се заканила на другиго – на А. М.
И. с убийство, като заявила: „Ще ви убием“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 от Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
- подсъдимата Т. Р. Н. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец декември 2019 г., месец март 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци,
обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на
другиго – на Е. Д. С. с убийство като заявила: “Ще те убием, и Б., и теб, и
мъжът ти… кръв ще се лее…!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.
304 от Наказателно процесуалния кодекс я оправдава по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
- подсъдимата Т. Р. Н. за невиновна в това, че на неустановени дати през
месец юли 2019 г., месец август 2019 г., месец март 2020 г., месец юни 2020 г.
и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, се заканила на другиго - на Б. М. М. с убийство, като тези
закани биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им,
поради което и на основание чл. 304 от Наказателно процесуалния кодекс я
оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С. Х. Б. е българска гражданка, родена на 23.01.1963 г. в гр.
4
Исперих. Живее в с. Печеница и е пенсионер поради заболяване. С. Х. страда
от соматични заболявания - инсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения. Има основно образование. Разведена Не е осъждана. Сред
съседите си се ползва с добро име.
С. Х. Б. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата,
няма данни за понесено в миналото такова. Няма болестни отклонения от
ранг на душевна болест, които да представляват „краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимата Т. Р. Н. е българска гражданка, родена на 21.10.1938 г. в с.
Лъвино. Живее в с. Печеница и е пенсионер. Не е грамотна. Не е осъждана.
Сред съседите си се ползвала с добро име.
Подс. Н. страда от много соматични заболявания: Други уточнени
увреждания на ретината. Хипертонично сърце. Други видове стенокардия:
Застойна сърдечна недостатъчност. Лявокамерна недостатъчност.
Т. Р. Н. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. При
изследване от вещи лица, проведено след деянието, се установяват белези на
когнитивно (интелектуално-паметово) снижение, в рамките на начална
лакунарна деменция, но тяхната степен и тежест не възпрепятстват
способността на Т. Р. да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Т. Р. Н. е могла да възприема и запаметява фактите, да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае.
Д. Х. - внук на подсъдимата Т. Н. и племенник на подсъдимата С. Б.,
заживял със св. Б. М., а през 2021 г. двамата сключили граждански брак.
Първоначално живеели в дома на родителите на Д. Х., а след това се
преместили в с. Средоселци.
Подсъдимите Н. и Б. не одобрявали съжителството им, тъй като считали,
че намерението им да напуснат България поставя в риск здравето на
родственика им, който имал здравословни проблеми, а и семейството на св.
М. било от турски произход, а семейството на Д. Х. от ромски.
5
Св. Ф. С. е чичо на св. Б. М., св. Е. С. е негова съпруга, св. Е. М. – техен
син, а св. Г. М. – дъщеря. Те живеели в с. Средоселци.
Св. Г. МА. е баба на св. Б. М., а св. А. И. – прабаба. Те живеели в с.
Средоселци.
Обстоятелството, че Д. Х., който е внук на подсъдимата Т. Н. и
племенник на подсъдимата С. Б., заживял със св. Б. М., предизвикало
недоволство в родствениците му – подс. Н. и подс. Б., тъй като били
загрижени за него, опасявали се, че намерението да заживеят в Германия,
носи рискове за внука, съответно племенника на подсъдимите. Двете, по
различно време, посещавали св. Б. М. и родствениците св. Г. М. и св. А. И.,
изразявали недоволството от желанието им да заминат за Германия.
Подс. Н. отишла в дома на св. Е. С. – леля на св. Б. М. и казала, че ако Д.
и Б. заминат за Германия няма да се върнат живи.
Св. Б. М., за да предотврати по-нататъшните посещения от подсъдимите,
въздействието им върху Д. Х. и опитите да ги разделят, подала жалба на
16.07.2020 г. срещу тях, като заявила, че е заплашвана с убийство. Подали
жалби на същата дата, със сходно съдържание, св. Е. С. и св. Г. М..
Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните
доказателства – показанията на свидетелите, изготвените СПЕ, обясненията
на подсъдимите.
В съдебно заседание свидетелите имат ясна и категорична позиция,
относно достоверността на показанията от досъдебното производство. Но и
показанията, дадени на досъдебното производство не позволяват да се
приеме, че е установено изложеното в обвинителния акт.
Според обвинителния акт С. Б. е извършила следните деяния:
- на неустановени дати през месец март и месец юни 2020 г. и на
15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, се заканила на Г. А. М. с убийство, като заявила: „Ще ви
6
убием…, навсякъде имам познати, ще ви убием“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс;
- в периода март 2020 г. – юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци,
обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на А.
М. И. с убийство, като заявила: „Ще ви убием“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването - престъпление по чл. 144, ал.
3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс;
- на неустановени дати през месец декември 2019 г., месец март 2020 г. и
на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, се заканила на Е. Д. С. с убийство като заявила: “Ще те убием,
и Б., и теб, и мъжът ти… кръв ще се лее…!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144,
ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс;
- на неустановени дати през месец юли 2019 г., месец август 2019 г.,
месец март 2020 г., месец юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл.
Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на другиго -
на Б. М. М. с убийство, като тези закани биха могли да възбудят основателен
страх от осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според обвинителния акт Т. Н. е извършила следните деяния:
на неустановени дати през месец март и месец юни 2020 г. и на
15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на продължавано
престъпление, се заканила на другиго - на Г. А. М. с убийство, като
заявила: „Ще ви убием…, навсякъде имам познати, ще ви убием“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
- престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс;
в периода март 2020 г. – юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци,
обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на
А. М. И. с убийство, като заявила: „Ще ви убием“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването - престъпление
по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния
кодекс;
7
на неустановени дати през месец декември 2019 г., месец март 2020 г. и
на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление, се заканила на Е. Д. С. с убийство като
заявила: “Ще те убием, и Б., и теб, и мъжът ти… кръв ще се лее…!“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс;
на неустановени дати през месец юли 2019 г., месец август 2019 г., месец
март 2020 г., месец юни 2020 г. и на 15.07.2020 г. в с. Средоселци, обл.
Разград, в условията на продължавано престъпление, се заканила на Б.
М. М. с убийство, като тези закани биха могли да възбудят основателен
страх от осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според обвинителния акт:
Подсъдимите заедно, през юли 2019 г., отишли в дома на св. Б. М. в с.
Средоселци, скарали се с нея и Д. Х., обиждали Б., казали че ще я убият, ще
изпратят хора да я убият и си тръгнали.
Подсъдимите заедно, през август 2019 г., отишли в дома на св. Б. М. в с.
Средоселци, обиждали я и се заканвали, че ще я убият.
Подсъдимите заедно, през март 2020 г., отишли в дома на св. Б. М. в с.
Средоселци и обиждали св. Б. М. и отправяли закани за убийство.
Подсъдимите заедно, през юни 2020 г., отишли в дома на св. Ф. С. в с.
Средоселци, където била св. Б. М. я и се заканвали, че ще я убият.
Подсъдимите заедно, на 15 юли 2020 г., отишли в дома на св. Б. М. в с.
Средоселци, обиждали я, казали, че ще я убият и ще изпратят хора да я убият.
Подсъдимите заедно, през декември 2019 г. и март 2020 г., три-четири
пъти, ходили в дома на св. Е. Д. С. в с. Средоселци и я заплашвали с убийство,
с думите: „Ще те убием и Б., и теб, и мъжът ти. “ и „Кръв ще се лее“.
Подсъдимите заедно, на 15 юли 2020 г., отишли в дома на св. Е. Д. С. в с.
Средоселци и заплашили с думите „Ще те убия“.
Подсъдимите заедно, през март 2020 г. и юни 2020 г., няколко пъти,
ходили в дома на св. Г. А. М. и св. А. М. И. в с. Средоселци и ги обиждали и
8
заплашвали с думите: „Ще ви убием … навсякъде имаме познати, ще ви
убием“.
Подсъдимите заедно, на 15 юли 2020 г., отишли в дома на св. Г. А. М. и
св. А. М. И. в с. Средоселци и ги заплашили с думите: „Ще ви убия“.
Разпитаните по делото свидетели са Г. М., А. И., Е. С., Б. М., Ф. М., Е. Ф.
и Г. Ф. М..
Св. Ф. М., Е. Ф. и Г. М. със своите показания не допринасят съществено
за изясняване на фактическата обстановка.
Св. Е. Ф. твърди, че знае че подсъдимите са идвали в дома им в с.
Средоселци от майка си и няма друга информация. Св. Ф. М. чул от жена си,
че подсъдимите идвали в дома им, а св. Н. заплашила съпругата му, но не
помни и не обърнал внимание какво точно разказва съпругата му.
Останалите свидетели са Г. М., А. И., Е. С., Б. М.. Те са в родствени
отношения помежду си.
Св. Г. М. заявява, без да посочва конкретни данни, че подсъдимите са
казвали, че ще ги убият. Идвали в дома им нощно време и викали
едновременно, че ще ги убиват.
Св. А. И. заявява, че един път идвала у тях подс. Н., която се „карала“ и
казала, че ще хване внучката за косата. След това дошла в дома с подс. Б..
Тогава св. Г. М. им казала да си тръгват и те си тръгнали. Казва, че не е
видяла заплашване, а караница.
На досъдебното производство е заявила, че подсъдимите дошли в дома
и се карали с нея и дъщеря . Като крещели и се карали с тях и ги заплашили
с думите „Ще ви убием“.
Св. Е. С. е заявила, че подс. Н. отишла у тях, но не е заплашвала. При
следващо посещение подс. Н. я питала ще водят ли Б. и Д. в Германия, а св. С.
отвърнала, че няма такова намерение. Подс. Н. казала, че ако отидат с тях в
Германия няма да се върнат живи. Закани към тях нямало.
На досъдебното производство св. С. е заявила, че са идвали 3-4 пъти в
дома ѝ и са отправяли закани „Ще те убием…“.
9
В съдебно заседание на 11.10.2021 г. свидетелката заявява, че е вярно
това, което казва в съдебно заседание.
Св. Б. М. заявява, че през 2020 г. идвали два пъти в дома, където живеели
– в къщата на майка и баща , да ги заплашват – веднъж дошла подс. Б.,
веднъж - подс. Н..
След като Б. и Д. решили, че ще ходят в Германия, подсъдимите научили
за това и започнали да ги заплашват, че „труповете им ще се върнат“.
Казвали, че ако не се върнат на село ще ги пребият, ще изпратят хора да ги
пребият. Искали или да се върне на село с Д., или да го „остави“.
Свидетелката М. твърди, че заплаха за убийство била отправена само веднъж
от подс. Н..
На досъдебното производство е твърдяла, че са идвали през юли 2019 г.
Август 2019 г., март 2020 г. и юни 2020 г. и отправяли закани за убийство.
Като последният път били с чичо ѝ Ф., леля ѝ Е. и Д..
В съдебно заседание на 11.10.2021 г. поддържа твърдението, че само
подс. Н. е отправила закана за убийство, а подс. Б. я заплашвала с побой.
Показанията на свидетелите и от досъдебното производство са
непоследователни, без да сочат ясно определени по време и място на
настъпване конкретни деяния, представляващи закана с убийство.
Показанията са нелогични и противоречиви. Пострадалите в съдебно
заседание сочат различни обстоятелства от тези на ДП, които обуславят
извод, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не
съответства на показанията на свидетелите. Следва да се отбележи, че и
показанията от досъдебното производство не позволяват да се направят
категорични и безспорни изводи, че описаните в обвинителния акт събития са
се осъществили.
След като прецени описателността, детайлността, последователността,
пълнотата на свидетелските показания, както и съгласуването между
показанията на различните свидетели, съдът приема, че показанията не дават
възможност за възприемане, като доказана, на фактическата обстановка,
приета от прокурора.
Не се установява от събраните доказателства да са отправени процесните
закани с убийство. Освен това с оглед възрастта на подс. Н. и здравословното
10
състояние, отправени заплахи не биха били в състояние да предизвикат
основателен страх за осъществяването им.
Възприятие за отправени закани посочва св. Е. С., но те не са насочени
към нея, а към св. Б. М. и Д. С., които не са били там. Също по отношение на
твърдяната заплаха, отправена по телефона от подс. Н., която била заявила на
Д. С., че ще дойде с пистолет в жилището, в което живеят с Б. М., не може да
се приеме категорично, че съставлява заплаха с убийство, още по-малко че
възрастна жена на повече от 80 години, със затруднение в придвижването и
намалено зрение, може да предизвика основателен страх от осъществява на
заканата.
Обвинението не е доказано. Не се установява от събраните
доказателства, че подсъдимите са извършили престъпленията, в които са
обвинени. Не се установява, че са отправили на посочените дати закани с
убийство, с посоченото съдържание, към Г. А. М., А. М. И., Е. Д. С. и Б. М.
М., не се установява, че са употребили описаните в обвинителния акт думи,
спрямо посочените свидетели и в посоченото време и място. Не се установява
от събраните доказателства, че деянието е извършено.
За да се осъществи престъпление по чл. 144, ал. 3 НК се изисква
обективиране, чрез думи или действия, на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. В случая не се установява да са
отправени заканите, описани в обв.акт, нито да е налице закана, възприета от
лицето срещу което е насочена, която да възбуди основателен страх от
осъществяване. Затова, съгласно чл. 304 НПК подсъдимите са признати за
невиновни.
Протестът е неоснователен.
Съдебният състав счита, че при изграждане на фактическите изводи,
както от първоинстацнионния съд, така и при проверката във въззивното
производство, е извършен анализ на всички свидетелски показания и няма
показания, които да позволят да се приеме различна фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите и от досъдебното производство не водят до
извод, че са извършени деянията, описани в обвинителния акт.
11
Макар обвиненията да са за деяния, извършени по различно време и при
различно присъствие на свидетелите, то подадените жалби и след това
показания са сходни и неконкретизирани.
Св. А. И. на ДП е заявила, без конкретика че двете подсъдими идвали и
викали „Ще ви убием“. Но същевременно сочи заплахи с бой, с влачене за
косата и др., които не водят до лишаване от живот. А в съдебно заседание
заявява, че имало караници, но не е видяла заплашване.
Св. Е. С. по сходен начин е заявила на ДП, че подсъдимите идвали 3-4
пъти и отправяли закани с убийство, като казвали „Ще те убием..“, но в
съдебно заседание заявява, че не поддържа показанията си и че е имало
закана само към Б. и Д., отправена само от подс. Т. Н., която се състояла в
това, че подсъдимата казала на св. С., че ако заведат Б. и Джеахан в Германия,
те нямало да се върнат живи от там.
Св. Б. М., по сходен начин е заявила на ДП, че двете подсъдими идвали и
повтаряли, че ще ги пребиват, че ще ги убият. Като посочва че през юни 2020
г. това станало в дома на чичо Ф., в негово присъствие, както и на св. Е. С..
Показанията в тази част с в противоречие с показанията на св. Ф. С. и св. Е.
С..
В съдебно заседание св. М. ясно и категорично заявява, че двете
подсъдими не са идвали заедно, че има само една закана, отправена от подс.
Н., че ако заминат за Германия ще се върнат труповете им.
В показанията св. Е. С. твърди, че тези думи са изречени от подс. Н. само
пред нея, а други лица не са присъствали.
Съдебният състав намира, че противоречията в свидетелските показания,
непоследователността им, не достатъчната описателност и конкретност не
дават възможност да се приеме за установена фактическата обстановка,
приета от прокурора, съответно обвинението е недоказано.
Съставът на въззивния съд споделя правните изводи на РС Исперих и
при проверка на законността, обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната
й.
Присъдата следва да бъде потвърдена.
12
Поради това, съдът съобразно правомощията си по чл. 338 НПК, тъй като
намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №5/25.03.2022 г. по нохд №20213310200143/2021
г. на Районен съд – Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13