Р Е Ш E Н И Е
№ 92/11.2.2022г.
Гр. Пазарджик, 11.02.2022 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пазарджик, в публично съдебно заседание проведено на първи
февруари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Николина Попова
при съдебния секретар А.Метанова , като
разгледа докладваното от съдия Попова административно дело № 1361 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на А.И.Р. ЕГН ********** с адрес *** А против отказ
регистриран под № 367р-23091/03.12.2021 г. на ВПД Началник на Районно управление /РУ/ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, за подновяване на
срока на разрешение за съхранение и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като физическо лице за самоотбрана .
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Твърди , че указания
за посочване на основателна причина за
издаване на разрешение , не е получавал по надлежния ред. Възразява се в
жалбата и срещу мотивите на издадения отказ, като се твърди , че в акта не е посочено
фактическото основание,на което се постановява този отказ. Твърди още ,
че е бивш служител на МВР , като преди
около 8 години се пенсионирал като
инспектор ОЗ „Охрана „ при МП след 10 години служба. Твърди , че пред този
дълъг период от време съгласно
длъжностната си характеристика е
участвал стотици пъти в конвоя на лишени от свобода и задържани под стража,
част от тях при специален режим, екстрадирани, по дела с особен обществен
интерес и по този повод е влизал в контакт в контакт с лица , които са с висока
степен на обществена опасност. И този
факт не е се е променил през изтеклите години , поради което винаги е била
налице възможна реакция на отмъщение и реална опасност за живота на
жалбоподателя. Тези факти не били съобразени от ответния административен орган
, който постановил процесния отказ , лишен от всякакво основание и
доказателства. Жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение , с което оспорения отказ бъде отменен като незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят – лично поддържа жалбата си . Моли съда да отмени издадения административен акт.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ – Велинград към ОДМВР – Пазарджик,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се
установява / удостоверение № 727/ , че
жалбоподателят А.И.Р. притежавал Разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от
РУ Велинград № 20160264562 , валидно към 27.10.2021 г., към която дата
със Заявление вх. № 367000-9776 е поискал от началника на РУ – Велинград, да бъде продължен срока на разрешението му за
носене на оръжие .Посочено е в заявлението е, че оръжието е необходимо за самоотбрана , като в самото
заявление още е посочено , че А.И.Р. е пенсионер от МВР. Към заявлението е приложена декларация за условията по чл.98 ЗОБВВПИ, удостоверение
изх. № И – 186-2/09.11.2021 г. , издадено от НСС , видно от което срещу Р. няма данни за обвинения по неприключили
наказателни производства. Представени са също други изискуеми документи удостоверяващи , че жалбоподателят не е осъждан, няма медицински
противопоказания , притежава годно за употреба оръжие. Безспорно се установява,
че същият има трудов стаж в МВР от
29.08.1978 г. до 31.05.2000 г. като
районен инспектор и не е уволнен
дисциплинарно от МВР.
По делото са събрани писмени доказателства – писмо рег. № 455/21.01.2022 г.
издадено от Главна дирекция „ Охрана „ при Министерство на правосъдието, както
и служебна бележка рег. № 9120/17.12.2021 г. , издадена от Главен директор на ГД „ Охрана „ , от които се установява, че
Р. е служил в Областно звено „Охрана „ –
Пазарджик при ГД „Охрана „ за времето от
17.05.2004 г. до 31.05.2014 г., включително , като е заемал длъжността „Инспектор – призоваване
и принудително довеждане „ с основни
служебни задължения- пряко участие в охраната на сгради, принудително
довеждане, призоваване и конвойна дейност, извършвани от областното звено.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни
доказателства. В показанията си свидетелят Б.Г. установява, че с жалбоподателя
са работили заедно в Областно звено
„Охрана „ – Пазарджик. Свидетелят установява още, че в служебните задължения на
Р. са се включвали дейности по охрана , конвоиране и екстрадиция при
осъществяването на които , жалбоподателят ежедневно е имал контакт с лица с
висока степен на обществена опасност.
Към представената от ответника административна преписка са приложени - докладна записка рег. № 367р-20878 от 01.11.2021
година, докладна записка рег. № 367р-21207 от 05.11.2021 година, както и докладна записка рег. № 367р-21452 от 10.11.2021
година, видно от които въз основа на направени служебни справки , длъжностни лица в РУ – Велинград /
полицейски инспектори и МПИ по КОС/ са дали мотивирани мнения, , че Р. отговаря
на изискванията на ЗОБВВПИ.
От другите представени по делото писмени доказателства / удостоверение за
придобита професионална квалификация / безспорно се установява, че
жалбоподателят има придобита професионална квалификация „ Инструктор по
стрелкова подготовка „ съгласно Протокол № 2/ 24.06.2011 г.
На 03.12.2021 година ВПД Началник на РУ – Велинград, е постановил Отказ
рег. № 367р-2091 по заявление вх. № 3677000-9776/27.10.2021 г. относно „
издаване на разрешение за дейности с
ОБВВПИ“ , като е отказал да поднови
разрешението за съхранение, носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана на А.И.Р.,
който акт е предмет на настоящия съдебен контрол.
Отказът е мотивиран от фактическа страна с неоснователност на посочената
причина за самоотбрана , а също така с непосочване на конкретни обстоятелства ,
които да сочат , че Р. има нужда да защитава своя живот и личната си неприкосновеност. От изложеното
е направен извод, че лицето няма „основателна причина“, която да обосновава по
несъмнен начин необходимостта от
издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с цел
самоотбрана. Актът е съобщен на
жалбоподателя на 03.12.2021 година, видно от саморъчно отбелязване и
подпис в инкорпорираната в акта разписка
за връчване.
На 16.12.2021 година А.И.Р. е депозирал до Административен съд – Пазарджик
жалба срещу така постановения отказ.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Процесният административен акт е издаден от ВПД Началник на РУ – Пазарджик
към ОДМВР – Пазарджик по постоянен адрес на заявителя, който е материално и
териториално компетентният орган във всички хипотези, отнасящи се до
разрешителния режим за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за
тях – чл. 81, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, чл. 86,
ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗОБВВПИ, чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Оспореният отказ е в писмена форма, но не съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. От изложените в съдържанието обстоятелства , не става ясно какви са конкретните фактически и
правния основания за издаване на акта , поради което същият не е в достатъчна
степен мотивиран.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира реда за получаване на
разрешение, т.е. приложението й е предпоставено от липса на валидно разрешение
и необходимост от такова. Съгласно посочената норма „за получаване на
разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
български граждани, подават писмено заявление по образец до началника на РУ на
МВР по постоянен адрес“, към което прилагат изрично посочени документи. Съгласно
чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ „при постъпване на документите по чл. 81, РУ на МВР
оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за
издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на
обектите за съхранение. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ „началникът на РУ на
МВР издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му“.
В отделно производство, обусловено
от наличие на издадено и валидно разрешение, е уредена хипотеза на подновяване
на срока на разрешението. Регламентът е в чл. 87 от ЗОБВВПИ, съгласно ал. 1 на
която разпоредба в едномесечен срок преди изтичане на срока по чл. 84, ал. 2 ,
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях подава писмено или по електронен път заявление по
образец за подновяване на разрешението до съответния началник на РУ на МВР,
придружено от изрично посочени документи. Съгласно ал. 3 на чл. 87,
разрешението се издава по реда на чл. 83.
От доказателствата по делото се установи, за което страните и не спорят, че
жалбоподателят А.Р. е притежавал Разрешение № 20160264562 за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено му от РУ – Велинград , със срок на валидност, който
не е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението за продължаване на
разрешението, поради това молбата е за продължаване на този срок.
В титулната част на процесния отказ е посочено, че производството е във
връзка с издаване на разрешение. Не
такова производство е водено в процесния случай, нито такова производство е
заявено. В обстоятелствената част на акта се съдържат мотиви, че в подаденото
заявление не е посочена основателна причина. Така посоченото бланкетно фактическо основание
е относимо към хипотезата и на
производството по издаване разрешение по чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на подновяване на разрешение по чл. 87, ал. 1 от
ЗОБВПИ, но в диспозитива на акта изрично
е формулирано, че се отказва подновяване на разрешението. Не на последно място
в оспорения акт въобще не е подлаган на преценка релевантният към процесния
случай факт – дали на заявителя са дадени указания за посочване на такава
основателна причина в съответствие с изискването на чл. 83 ал.2 ЗОБВВПИ.
Така, като резултат е издаден административен акт, с който
административният орган е посочил, че води производство по реда
на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ – за издаване на
разрешение. От фактическа страна в
мотивите е приел, че не е налице основателна причина , за да издаде, а не да
поднови разрешението и като краен
резултат е формулирал отказ да поднови
разрешение. От така изложените мотиви е абсолютно неясна волята на административния орган, с което е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е
ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Административният орган освен това е приложил превратно и материалния
закон.
В хипотезата на чл. 87 от ЗОБВВПИ – продължаване на срока на издадено разрешение за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, притежателят на
разрешението подава в едномесечен срок от изтичането му заявление , като прилага конкретно посочените в закона документи.
При провеждането на тази процедура,
с оглед препратката на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ, когато е необходимо, се
извършва проверка по реда на чл. 83, ал. 1 – ал. 3 от ЗОБВВПИ, на документацията
по ал. 2, и при
констатиране на непълноти или несъответствия с изискванията на закона
заявителят се уведомява и му се дават указания; а при неотстраняването им
производството се прекратява.
В рамките на срока на валидност на издадени разрешения въпросът относно издаването
им не може да бъде пререшаван – единствено е възможно за издадено и валидно разрешение да бъде
продължен неговия срок или да бъде поставен отказ за продължаване на този срок
в хипотезата на чл. 87, ал. 1, във връзка с ал. 3 и във връзка с чл. 83 от ЗОБВВПИ.
Като се вземе предвид изложеното, вместо да определи предмета на
производството съобразно извършените от А.Р. действия
и данните във връзка с тях и вместо да укаже на притежателя на разрешението, че
следва да посочи основателна причина за самоотбрана и да му
даде срок за това и за представяне на доказателства на основание чл. 83
ал.3 ЗОБВВПИ, с действията си административният орган, нарушавайки правилата на
АПК, регламентиращи способите за откриване и водене на административно производство
е постановил оспорения в настоящото производство отказ. Това ограничава
възможността на лицето да упражни в пълен обем процесуалните права, които
законът му предоставя в качеството на страна в производството и винаги води до
издаване на порочен акт. Доказателствената тежест в този случай е на
административния орган, който, след като укаже на лицето, че следва да заяви
кои са обстоятелствата, представляващи
„основателна причина „ обосновали необходимостта да бъде продължен срок на
неговото разрешително и след като
провери какво е било основанието за издаване на разрешение в хипотеза на необходимост
от самоотбрана, следва да провери
съществуването му към момента на
произнасяне с административен акт за продължаване на срока на съответното разрешение.
Съдът намира за нужно да отбележи, че издаденият отказ е и необоснован. Още
при събиране на данните в административната преписка, органът е разполагал с
мотивирани становища на служителите на МВР , подали докладните записки, от
които е видно , че Р. отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ. Началникът на РУ не
е длъжен да се съобрази с тези становища, но с издавания от него
административен отказ, с оглед на неговата законосъобразност- следва да изложи
мотиви за това. Освен това в административната преписка са налице безспорни данни, че жалбоподателят отговаря
на всички специални законови изисквания, той е и дългогодишен
служител на МВР. В настоящото съдебно производство са събрани писмени и
гласни доказателства , от които се установява , че Р. е бил служител и на ОЗ „
Охрана „ – Пазарджик към МП и
изпълнявайки дълги години функции свързани с охрана , конвоиране и екстрадиция
на лица с висока степен на обществена опасност, безспорно има основателна причина
да се опасява от реакции, застрашаващи
живота и здравето му от страна на
такива лица. Тези факти и обстоятелства, безспорно представляват „ основателна
причина „, за необходимостта от издаване
на разрешение за носене и съхранение на
огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
С оглед на гореизложените мотиви,
настоящия съдебен състав намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи,
като оспореният отказ бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния
орган, който при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт да проведе производство във
връзка с подаденото заявление за продължаване на срока на издадено разрешение,
като приложи евентуално и разпоредбата на чл. 83 ал.3 във връзка с чл. 87 ал.3 ЗОБВВПИ.
Освен това същият , следва да съобрази,
както всички доказателства събрани в административното производство , така и
тези в настоящото производство , анализирани от съда в мотивите на настоящия
съдебен акт.
Относно разноските: С оглед изхода на делото жалбоподателят би имал правото
на присъждане на разноски, но такива от него не са претендирани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, във връзка с чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Пазарджик :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.Р. ЕГН ********** с адрес *** А отказ регистриран под № 367р-23091/03.12.2021
г. на ВПД Началник на Районно управление
/РУ/ Велинград към ОДМВР Пазарджик, за подновяване
на срока на разрешение за съхранение и носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, на А.И.Р. като физическо лице за самоотбрана.
ВРЪЩА преписката на началника на Районно управление – Велинград
към ОДМВР – Пазарджик за произнасяне по реда на ЗОБВВПИ, във връзка с подаденото
заявление за продължаване на разрешението
за съхранение и носене и употреба на
късо оръжие от А.И.Р..
ОПРЕДЕЛЯ срок за
изпълнение на решението 14 /четиринадесет / дни от влизане в сила на настоящия
съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/