Решение по дело №1071/2020 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Сливен, 13.11.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 12 октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1071 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на активно субективно съединяване са предявени положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124 от ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищците сумите, за които срещу него по ЧГД № 6897 по описа на РС - Сливен за 2019 година, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу която ответникът е подал възражение в срок.

Твърди се, че ищците са упражнили правото си да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, като се сочи какъв е размерът на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди се, че ищците са арендодатели, а ответникът е арендатор и между тях е сключен договор за аренда от 22.07.2016 г., с нотариална заверка на подписите на страните, като ищците изпълнили задълженията си по договора за аренда, а арендаторът от своя страна не е изпълнил своето основно задължение да заплаща арендна цена в уговорените размер и срок. Твърди се, че дължи за трите стопански години общо сумата 26 949 лева, представляваща арендна цена, която не е платена.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищците сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като се претендират и разноските по делото.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като са изложени съображения за липса на обявена предсрочна изискуемост на дълга, позоваване на изтекла погасителна давност, а освен това алтернативно се заявява, че ответникът  е платил исковата сума на двамата ищци и няма задължения към тях. Излагат се и други съображения, с които се обосновава твърдението за неоснователност на исковите претенции. Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни, респ. недопустими и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Пълномощникът им поддържа предявените искове.

Ответникът се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание. Исковете се оспорват като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищците Б.Б. и В.Ш. като арендодатели и ответникът С.К. като арендатор е сключен на 22.07.2016г. в гр.Сливен договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите с рег.№8836/22.07.2016г. на нотариус Н.Стойчева.

Ищците подали на 12.12.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за дължимите суми по сключения между тях договор за аренда.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3983/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6897/2019г.  по описа на СлРС за заплащане от страна на длъжника на кредиторите на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

Заповедта е връчена на длъжника и същият е подал възражение по чл.414 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителите по заповедното производство са предявили настоящите положителни установителни искове. До момента сумите по издадената срещу ответната страна заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния размер на задълженията. Главниците в размер на по 13474,50 лева за всеки кредитор-ищец, представляват неплатена аренда цена за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра като допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са изцяло основателни.

По делото е несъмнено установено, че между страните е сключен валиден договор за аренда с нотариална заверка на подписите и ищците са изпълнили  своите задължения. Ответникът не е погасил чрез плащане в пълен  размер и в срок своите задължения, а именно не е заплатил арендната цена за първите при процесни стопански години. В случая вземанията не са погасени по давност и са дължими. Несъстоятелни са доводите на ответника за недължимост поради липса на покана. В случая падежа на задължението за заплащане на арендната цена е договорно определен и за настъпването на изискуемост на вземането не е необходимо покана.

Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се признае за установена дължимостта от ответника на процесните суми.

По правилата на процеса следва на ищците да се присъдят претендираните разноски по делото, които са в размер на 938,73 лева за всеки ищец, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. За разноските по заповедното производство вече има издаден изпълнителен лист и не следва да се присъждат отново.

          Ръководен от гореизложеното, съдът 

Р      Е     Ш     И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.З.К. с ЕГН-********** *** ДЪЛЖИ на Б.Г.Б. с ЕГН-********** *** и В.Д.Ш. с ЕГН-********** *** сумите, за които е издадена заповед №3983/16.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6897/2019г. на СлРС.

ОСЪЖДА С.З.К. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.Б. с ЕГН-********** *** сумата 938,73 лева /деветстотин тридесет и осем лева и 73 стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА С.З.К. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Ш. с ЕГН-********** *** сумата 938,73 лева /деветстотин тридесет и осем лева и 73 стотинки/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                             

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: