Р Е Ш Е Н И
Е
№155/25.1.2021г.
Град Пловдив, 25.01.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, Х състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря П.Ц., като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2003 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
пред първа инстанция.
Делото е образувано е по жалба на Г.И.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***№3 против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1024 от 01.06.2020 година на
Директор на ДСП – Пловдив, потвърдена с Решение № 16- РД06-0039 от 19.06.2020
година на Директор РДСП, с което е отхвърлена жалбата на Г.Д..
С жалбата се иска
отмяна на поставените заповед и решение и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по молбата на Г.Д. за отпускане на пълния размер
на полагащата се еднократна помощ.
В съдебно
заседание Г.И.Д. се представлява от адв. Т.Д., който поддържа жалбата и моли
съда да я уважи, претендира разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция
"Социално подпомагане" – Пловдив, не се представлява.
Административен съд – Пловдив, десети състав след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства,
преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна.
Със заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-РВ/1024 от 14.05.2020г.,
жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП с мотив “поради
излежаване на присъда в Пловдивския затвор”.
След сезирането на администрацията е
съставен Социален доклад от 26.05.2020 г., в който е анализирано семейното и
имущественото състояние на лицето. Според същия доклад, лицето не отговаря на
условията на чл. 16 от ППЗСП,
като се приема че за лицето не е възникнала потребност, която да налага
отпускане на еднократна парична помощ, с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е започнал на 27.04.2020 г. работа по трудово правоотношение с
„Рожевски 61“ЕООД
В хода на задължителния административен контрол подадената жалба е
била отхвърлена от Директора на
Регионална дирекция “Социално подпомагане” Пловдив. За да отхвърли жалбата
Директорът на РДСП е приел, че самото искане на жалбоподателя в процесния
случай, сочи не за наличие на инцидентно възникнали потребности, а освен това
лицето е започнало работа по трудово правоотношение. Директорът е посочил, че
еднократната социална помощ не е право, а правна възможност. При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК
съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен
акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т. 1 - 5 от АПК).
Издадената заповед е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК,
който съдържа неблагоприятни последици за нейния адресат, доколкото същият е
обжалвал отказа за отпускане на помощта. Заповедта е издадена от компетентен
орган Директорът на Дирекция Социално подпомагане Пловдив и в
законоустановената писмена форма.
Според разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за
социално подпомагане, социалните помощи се получават само от лица,
които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не
могат сами, чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество,
или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват
задоволяване на основните си жизнени потребности.
В чл. 27 от ППЗСП са
регламентирани условията и редът за извършване на социална анкета по подадена
молба-декларация и изготвяне на социален доклад. Въз основа на резултатите от
социалната анкета в социалния доклад се прави предложение за отпускане или
отказ на помощта, за нейния вид и размер.
Описаната процедура е спазена, а в
случая социалния доклад е бил извършен от служителите - социални работници Н.И.
и Е.Е., като установените потребности в хода на обследването са намерили
отражение в социалния доклад.
На база на правилно установените факти в административното производство съдът
намира, че на Г.Д. правилно е отказана търсената помощ поради липса на инцидентно
възникнала жизненоважна потребност. Администрацията правилно е отказала
търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за
социално подпомагане, с оглед констатираната пречка за това - неизпълнение на
условията по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане.
В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност
за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за жизненоважни потребности на
лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява,
че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали
неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в
отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на
обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само
правна възможност (а не безусловно законово право) за подпомагане при
непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради
липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване
на преценката от административния орган, не са били налице.
По делото няма други данни и обстоятелства, които да сочат необходимост от
отпускане на търсената еднократна помощ. Поради това правилен е изводът на
административния орган, който се възприема и от съда, че не е доказано
наличието на инцидентно възникнали потребности, за чието задоволяване да се
предостави специалната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП.
В случай,
че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите
си, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде
направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с
диференцирания минимален доход.
От страна на ответника не се претендират разноски.
Предвид изложеното, Административен съд – Пловдив, ІІ
отделение, Х състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***№3
против Заповед № ЗСП/Д-РВ/1024 от 01.06.2020 година на Директор на ДСП Пловдив,
потвърдена с Решение № 16- РД06-0039 от 19.06.2020 година на Директор РДСП, с
което е отхвърлена жалбата на Г.Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: