Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 28.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и осми
септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Пламен Петков
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря: М.Владимирова, в присъствието на прокурора: като
разгледа докладваното от съдия Петков гр.дело № 534 описа за 2020г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
предявен от „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Изток“, ул.“А.П.Чехов“, № 58А, ет.3, ап.13,
управлявано от управителя В Г Н, против Т.С.И. с ЕГН ********** ***, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр.с
чл.417, т.10 от ГПК във вр.с чл.535 от ТЗ.
Твърди се ответника е издал
на 23.11.2018г. запис на заповед, с който безусловно се е задължил в срок от
шест месеца от предявяването му да плати на ищеца сумата от 4498,41лв., като
поемателят е предявил записа на издателя на 23.11.2018г. и тъй като падежът на
вземането е настъпил, но сумата не е платена, то ищеца е подал заявление по
чл.417 от ГПК в съда, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист срещу ответника, включващи претендираните с исковата молба суми съответно
залегнали и в записа на заповед.
Сочи се, че процесния запис
на заповед съдържа всички реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ, подписан е от
издателя И. и е настъпил падежът на удостовереното с него вземане. Тъй като
записът е редовен от външна страна въз основа на него е възникнало валидно
менителнично задължение на И. към „Стройкомплект“ ЕООД за заплащане на съмата
от 4498,41лв.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 4498,41лв.-главница, представляваща неизпълнено задължение въз
основа на Запис на заповед от 23.11.2018г.
Претендират се и направените
разноски.
Ответника в срока за отговор на исковата молба е
оспорил иска като неоснователен. Направил е възражение, че се явяват погасени
по давност претенциите. Възразила е срещу правните доводи на твърденията за
дължимост на сумите. Оспорил е твърдените и претендирани от ищеца искове и
размери.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено
е ч.гр.д. № 1459/2091 г. по описа на ВдРС.
От ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по
чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1459/2091г. по описа на ВдРС, по което е
издадена заповед № 1190-РЗ/03.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК/запис на заповед/ срещу ответника И., за следните суми: 4498,41лв. главница по
процесния запис на заповед, както и 89,97лв.
разноски по производството.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение
срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението е
образувано и настоящето дело.
По делото е
представен запис на заповед, с дата на издаване 23.11.2018г. От същия е видно: че ответника в качеството му на физическо лице, като издател, се е задължила безусловно и
неотменимо да заплати на ищеца сумата от 4498,41
лева, че сумата по записа на заповед може да бъде предявена в срок до шест месеца
от датата на издаването, както и че в текста на документа се съдържа наименованието
"запис на заповед",
а така също и че документът носи
подпис, положен за издател, а именно И..
Записът на заповед е предявен за плащане на издателя И.
лично на 23.11.2018г., видно от самия запис на заповед.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на
вземането, основано на записа на заповед (т.17 ТР № 4/2013 г. ОСГТК). За да удостовери валидна абстрактна менителнична
сделка, пораждаща задължение за плащане на посочената от издателя парична сума,
записът на заповед трябва да притежава формата и реквизитите, посочени в чл.
535 от ТЗ. Поради това при разглеждане
на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, породено от запис на
заповед, съдът следва да съобрази доколко представеният от ищеца-кредитор
документ отговаря на формалните изисквания на чл. 535 от ТЗ, които му придават значението на запис на заповед (решение
№ 71 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 444/2011 г., II
т. о.).
В случая Съдът намира,
че представеният по делото документ, като притежаващ формата и реквизитите посочени в чл. 535 от ТЗ, удостоверява валидна абстрактна менителнична сделка, и в тази връзка
поражда задължение за плащане на посочената от издателя парична сума. Документът е озаглавен “запис на
заповед” и в текста му съществува наименованието “запис на заповед”, съставен е
в писмена форма и с него е поето безусловното задължение да се заплати точно
определена сума. В случая, падежът на задължението по записа е определен съобразно
чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ - „на предявяване”, като е направено отбелязване, че сумата
може да бъде предявена в
срок до три години от датата на издаването /съгласно чл.
487, ал. 1 ТЗ издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за
предявяването на записа/. В документа е посочено името на поемателя,
датата на издаване и същия е подписан от издателя.
От записа
на заповед и от положените подписи се установява, че същата е издадена от
ответника И. в качеството му на физическо лице.
При
данните по делото следва да се приеме, че Записа на заповед е редовно предявен за плащане /от представената
запис на заповед се установява, че ответника е поканен на 23.11.2018г.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по заповедното производство в размер на
89.97 лева за платена държавна такса, както и направените разноски по настоящото дело в размер на 89.97 лева –
за платена държавна такса и 550,00 лева - адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските, и 544.89
лева – заплатено възнаграждение за особен представител.
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.И.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Изток“, ул.“А.П.Чехов“, № 58А, ет.3, ап.13, управлявано
от управителя В Г Н, сумата в размер на 4498,41
лева/задължение по запис на заповед от 23.11.2018г./, за което е издадена
заповед за изпълнение № 1190-РЗ /03.06.2019г.
по ч.гр.д.№ 1459/2019г. по описа на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА Т.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Изток“, ул.“А.П.Чехов“, №
58А, ет.3, ап.13, управлявано от управителя В Г Н, сумата от 89.97 лева-разноски да държавна такса в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1459/2019г. по описа на ВдРС.
ОСЪЖДА Т.С.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на „СТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Изток“, ул.“А.П.Чехов“, №
58А, ет.3, ап.13, управлявано от управителя В Г Н, разноски в настоящото
производство в размер от 89.97 лева- платена държавна такса, и 550,00 лв.-
адвокатско възнаграждение, и 544,89 лева – за възнаграждение на особен
представител.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането
му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№
1459/2019г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: