РЕШЕНИЕ
№ 1316
гр. Кюстендил, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20251520101403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба №
6321/02.06.2025г., подадена от А. И. А. срещу „Иновативни финанси“ ООД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата
не му дължи сумата в размер на 6400 лева по Договор за кредит № ***г.
В исковата молба се поддържа, че ищцата била получила уведомително
писмо за извършено на 14.08.2025г. прехвърляне на вземания от ответника, с
което я уведомили, че имам дължими задължения към него в размер над 10
000 лева. Уточнява се, че ищцата била сключила през 2017г. договор за
потребителски кредит с „БНП Париба“ ЕАД, вземанията по-които в по-
голямата си част били изплатени от нея, а в останалата си част – били
погАсени по давност. След проведени телефонни разговори със служители на
ответника, получавала само уклончиви отговори. Като основна причина за
завеждането на дълга посочва поддържането на данни в Централния кредитен
регистър за незаплатените й задължения към длъжника, което
възпрепятствало възможността да изтегли ипотечен кредит, каквито били
намеренията й. За нея бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск и моли същият да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът е направил признание на иска. Признава обстоятелствата,
изложени в исковата молба досежно наличието на облигационно
1
правоотношение между ищцата и „БНП Париба“ ЕАД, че се явява цесионер
по силата на договор за цесия от 12.08.2024г., както и че е подало информация
към Централния кредитен регистър за задълженията на ищцата. Доколкото
дружеството не било предприемало каквито и да е действия по събиране на
вземането си, нито е отправяло покани за плащане, счита, че не е дало повод за
завеждане на иска, поради което моли да съдът да възложи разноските по
делото на ищцата на основание чл.78, ал.2 ГПК. Позовава се на съдебна
практика в посочения смисъл. Моли съда да се произнесе с решение по реда
на чл.237 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно
призовани, за ищцата се явява процесуалният й представител адв. И.. Същият
моли съда да постанови решение при признание на иска, като му бъдат
присъдени сторените деловодни разноски, за което представя списък с
разноски. Заявява, че не споделя становището на ответника за недължимост на
разноските, доколкото последният не бил дал повод за завеждането на делото,
като счита това твърдение за невярно. Сочи, че е признато от ответника
обстоятелството, че е подавал данни, че ищцата има задължения към
Централния кредитен регистър, което се явявало пречка ищцата да изтегли
кредит, за да си закупи жилище.
Ответното дружество не изпраща процесуален представител. С
депозирано становище от ответника, подадено от адв. И. Г. от САК, същият
поддържа изложеното в отговора на исковата молба, не възразява да се даде
ход на делото в негово отсъствие, като счита, че предявеният иск е допустим, а
по своето същество и основателен. В становището се поддържа и искането за
постановяване на решение при при признание на иска, но да се възложат
разноските в тежест на ищеца, като в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 6400 лева по Договор за
кредит № ***г.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже правопораждащите
вземането си факти, което съдът е сторил с Определението си от 14.08.2025г.,
като е обявил безспорни фактите, а именно: наличието на сключен Договор за
кредит № ***г. между ищцата и „БНП Париба“ ЕАД, вземанията по които са
били прехвърлени с договор за цесия 12.08.2024г. на ответника, както и че
вземанията, предмет на настоящия спор, са погасени по давност и чрез
плащане от страна на ищцата.
2
Обстоятелствата по делото се установяват от представеното по делото
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, по силата на
което ищецът е била уведомена, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството на цедент е прехвърлила вземането по договора на „Иновативни
финанси“ ООД, заедно с произтичащите от договора по кредит обезпечения и
привилегии. Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил
усвоен от ищцата, която го е погасила в по-голямата си част с плащане, а
останалата – по давност. Това е така, защото твърденията на ищцата в
исковата молба се потвърждават и в отговора на ответното дружество, което
признава иска, поради което съдът счита, че така предявеният установителен
иск за недължимост на процесните суми се явява основателен.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК
само на ищцата се дължат разноски съгласно представен списък по реда на
чл.80 ГПК. Налице е обаче възражение от страна на ответното дружество за
недължимост на разноските от негова страна, предвид че не бил дал повод за
завеждане на иска и се позовава на практика на ВКС. Процесуалният
представител на ищеца оспорва това твърдение, като счита, че именно поради
поведението на ответника – да подава данни към ЦКР за задълженията на
ищцата по процесния договор, възпрепятства възможността й да кандидатства
за ипотечен кредит с цел придобИ.е на жилище. Съдът счита, че със своето
поведение ответникът действително е дал повод за завеждане на иска, като не
счита за относима в конкретния казус практиката на ВКС, на която се
позовава. Това е така, доколкото в случая с оглед бездействието на длъжника
да подаде коректната информация към ЦКР за процесния договор, съгласно
задължението си по чл.10, ал.4 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния
кредитен регистър, въпреки че задълженията на ищцата са погА.и по давност,
наличието на информация за нейна задлъжнялост възпрепятства
възможността й да бъде одобрена за ипотечен кредит. Действително, ако
ответното дружество беше единствено уведомило ищцата за задълженията
– както е и сторило с уведомително писмо за извършвано прехвърляне на
вземания, без да предприема някакви други действия, нямаше да е станало
повод за завеждане на делото. Продължавайки обаче да подава информация по
кредита на ищцата до ЦКР, вместо да подаде корекция с оглед погасяването по
давност на вземанията, ответникът е дал повод за ищцата да заведе иска като
това се явява единствен начин за нея да защити своя интерес.
Съответно, ответното дружество следва да понесе разноските, сторени
от ищцата. Последната претендира заплащането на адв. възнаграждение в
размер на 860 лева в полза на процесуалния си представител, както и сумите в
размер на 256 лева държавна такса. Съдът счита, че следва да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата в размер на общо 256 лева –
държавна такса. По отношение на претендираното адвокатското
възнаграждение в размер на 860 лева, съдът намира следното: счита предвид
на задължителните разрешения, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024г. по
3
дело С-438/22г., че не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални
размери на адвокатските възнаграждение и при определяне на справедливия
размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна
сложност на делото, както и действително извършената работа – вида и
нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната
дейност. В този смисъл, доколкото настоящото дело не се отличава никаква
фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно съдебно
заседание, в което се е явил процесуален представител на ищцата, налице е
признание на иска от ответника, съдът счита, че възнаграждение в размер на
600 лева би се явило справедливо.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** НЕ ДЪЛЖИ на
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Сливница“ №201, сумата от 6400.00 лева, сумата
в размер на 6400 лева по Договор за кредит № ***г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. А., ЕГН **********,
сумата в общ размер на 256 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, ЕИК *********, да
заплати на адв. А. С. И., член на АК – Кюстендил, личен номер ***,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата по
реда на чл.38 ЗАдв в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4