Присъда по дело №262/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 48
Дата: 29 ноември 2018 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20184440200262
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 август 2018 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 

Червенобрежки Районен съд е сезиран с тъжба от Л.Г.Л., с ЕГН ********** *** против И.Г.И., с ЕГН ********** ***, с обвинение по чл.147, ал.1, предл.2 от НК за това, че на ***г. в землището на ***, пред Л.Г.И. и Д.В.Д.приписал на тъжителя Л.Г.Л., с ЕГН ********** *** извършването на престъпление, че на неустановена дата на 2018 г. му откраднал парична сума, поради което и на основание.

В наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД в размер на 2000 лева, представляващи неимуществени вреди, страдания свързани с неоснователното обвинение в извършване на престъпление.

Тъжителя се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от името на доверелителя си поддържа тъжбата. Изразява становище за безспорна доказаност на обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск.

Подсъдимият И. – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. А. от ПлАК. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Не се признава за виновен, дава подробни обяснения пред съда. Моли за оправдателна присъда.

Тъжбата е подадена на 31.08.2018 г. Съдът намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Г.И.роден на *** г. в с.Видраре, с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.

Тъжителя и подсъдимия са близки роднини, като последния е брат на дядото на тъжителя по бащина линия. На ***г. в дома на подсъдимия имало семейно тържество по случай абитуриентски бал на внука му – син на св. Д.И.Г.. По някое време роднините излезли да изпратят абитуриента, чийто бал бил в с. ***и в къщата бил останал тъжителя Л.Г.Л., който излизайки от къщата срещнал свои съселяни, идващи при домакина и им казал, че няма никой в къщата. Случилото се било разказано на дъщерята на подсъдимия. На следващия ден на подс. И. му били докарани дърва за огрев и искайки да ги плати, открил, че му липсва сумата от 900 /деветстотин/ лв., които държал на съхранение в дома си. Споделил с дъщеря си св. Д.Г. и тя му разказала какво й казали нейните съселяни. Тогава той отишъл на полето при брат си – св. Л.Г.И., дядо на тъжителя по бащина линия и му казал *** На връщане срещнал св. Д.В.Д., живущ *** на него му казал: ***. Прибирайки се вкъщи св. Л.Г.И. разказал на сина и внука си, че на брат му са изчезнали пари и той мисли, че внукът му ги е взел. Последните двама веднага отишли в дома на подсъдимия, където отрекли обвинението. За случая бързо се разбрало в цялото село. 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно:

- писмени – справка от РП – Червен бряг за липса на подаден сигнал от подсъдимия и свидетелство за съдимост.

- гласни – показанията на свидетелите – Д.В.Д., Н.Я.Н., Г.С.Н., В.И.Ц. – без родство със страните; Д.И.Г. – дъщеря на подсъдимия; Л.Г.И. – брат на подсъдимия и дядо на тъжителя по бащина линия, както и от дадените от подсъдимия обяснения.

От показанията на свидетелите Л.Г.И. и Д.В.Д.се установява, че на ***г., подсъдимия срещайки се с тях е приписал на тъжителя Л.Г.Л. престъпление, казвайки им *****и ***.  

В дадените от подсъдимия пред съда обяснения се потвърждава казаното от свидетелите, като последния заявява: *****. Случая е, че на 24 май 2018 г., когато стана липсата на парите. В моя двор един го е видял и той е казал, че няма никой. Липсват ми *****Казах на брат ми, който е дядо на Л.. Аз му казах, че в случая ми няма парите. Казах, че навеждам нещата на Л., защото са го видели в моя двор и нищо повече. На друг в селото не знам да съм казвал това. На дядо му казах, че ме съмнява, че може би да е взел Л. парите. Познавам Д.В.Д.. Той е наш роднина. Споменах пред него, но казах само, че ме съмнява.“.

Това свое твърдение подсъдимия обосновал единствено с предаденото му от св. Д.И.Г., негова дъщеря, че техни съселяни заварили тъжителя бил останал предния ден сам в къщата им.

Останалите свидетели дават показания относно състоянието на тъжителя след узнаването на неоснователното обвинение на брата на дядо му, касаещи претърпените от него неимуществени вреди.

Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели в тази им част, като правдиви, взаимодопълващи се и съотвестващи на останалия събран по делото доказателствен материал.   

От така обсъденото от фактическа страна съдът приема за безспорно доказано, че на ***г., подсъдимия срещайки се със свидетелите Л.Г.И. и Д.В.Д.е приписал на тъжителя Л.Г.Л. престъпление, с думите: *****и ***.

            Не съществува индиция за фактическа обстановка, различна от приетата от съда.

От правна страна:

Съгласно чл. 147 ал.1 НК престъплението клевета представлява умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, което не е извършено.

Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

Изпълнителното деяние в чл. 147 ал.1 НК е дадено в две форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия и приписване на престъпление, което не е извършено. В настоящия случай е повдигнато обвинение, че подсъдимия е осъществил втората форма на изпълнителното деяние – на тъжителя Л. е било преписано престъпление по чл. 194 от НК.

В случая е установено, че подсъдимия И.И. в разговор със свидетелите Л.Г.И. и Д.В.Д.е заявил, че тъжителят Л.Л. му е откраднал сумата от *****Безспорно е, че същите твърдения обосновават приписването на престъпление от пострадалия.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК:

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимия И. инкриминирано деяние – престъпление по чл.147, ал.1, предл.2 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, както следва – подсъдимия е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.147, ал.1, предл.2 от НК е лишаване глоба от три хиляди до седем хиляди лева и обществено порицание. Подсъдимия И. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78а, ал.1 от НК. Поради това обвиняемия И.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда чл.78а от НК.

         ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК:

         При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78а, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно - личността на подсъдимия, липсата на други каквито и да е противообществени прояви, ползващ се с добро име сред обществото си, а също и обстоятелствата по деянието – същото се отличава с не особено висока степен на обществена опасност спрямо типичното престъпление от същия вид. Налага се също така извод, че се касае за изолирано деяние. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

            При така установено престъпно деяние по чл.147, ал.1, предл.2 от НК, съдът счете предявения от Л.Г.Л. за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди от твърдяното престъпление по чл.147, ал.1, предл.2 от НК за основателен, но до размер на 100 лева.  Съставомерността на деянието на подсъдимия, за което е признат за виновен води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД.

Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане - противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние, причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалия - претърпените от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, причинната връзка между поведението на подсъдимия и тези престъпни резултати.

При съобразяване разпоредбата на чл.52 от , съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 2 000 лв. се явява завишена. По делото не се събраха доказателства за изключителни и съществени психически негативни изживявания. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и негативни преживявания от негова страна. Обезщетението има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Действително, от разпита на свидетелите, се установи, че е бил разстроен, но от деянието не са произтекли изключителни и съществени негативни изживявания, поради което претенция в размер на 2000 лева се явява прекомерна. Ето защо, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 100 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен и гражданския иск.

            ПО РАЗНОСКИТЕ:

            На основание чл.189, ал. 3 от НПК, съдът възлага и направените по делото разноски за процесуално представителство от страна на частния тъжител в размер на 622 лева – съразмерно на уважената част от исковете.

 

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: