№ 744
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110210933 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на П. Г. П. срещу законността на задържането и Заповед за
задържане на лице № 3384зз-734/15.07.2024 година, издадена от старши полицай при 09 РУ-
СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, по съображения за
нецелесъобразност на задържането, липса на компетентност на издалото заповедта лице,
както и ненадлежно мотивиране на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез посочения в жалбата
съдебен адресат, не се явява, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
разузнавач при ОДМВР-София, редовно призован, не се представлява. Тук е мястото да се
посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната
дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден
принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта- "старши полицай при 09 РУ-СДВР ", без да се налага индивидуализиране на
конкретен служител на МВР.
Депозирани са и писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на чл.74, ал.1 ЗМВР. На следващо място се подчертава, че
преценката за задържането е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския
орган, като за законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи
данни, от които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е
необходимо същото да е доказано по категоричен начин, като се изтъква, че задържането е
1
било мотивирано, видно от приложените към административно-наказателната преписка
писмени доказателства, които сочат на вероятност за извършено престъпление по чл.115 НК,
като в тази връзка и в съответствие с целта на закона лицето е било задържано. В
заключение се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.07.2024 година, в 07:45 часа, на жалбоподателя П. Г. П., в качеството му на
водач на моторно превозно средство- лек автомобил марка "*****" с рег. *****, била
извършена проверка по реда на ЗДвП. В хода на същата, в 08.09 часа, на жалбоподателя била
извършена проверка с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", като пробата с пореден
номер 46 показала концентрация на алкохол от 1, 31 промила. Поради това на жалбоподателя
бил издаден Талон за изследване 0174622 за явяване в УМБАЛ "Св.Анна" - София за
предоставяне на кръв за изследване. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която задължава контролните
органи да придружат водача до лечебното заведение, при констатиран с техническото
средство резултата над 1,2 на хиляда, жалбоподателят П. П. бил задържан от органите на
МВР.
В тази връзка на 15.07.2024г. в 08.10 часа със заповед за задържане на лице рег. №
3384зз-734/15.07.2024 година, издадена от старши полицай при 09 РУ-СДВР на осн. чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР, жалбоподателят П. Г. П. бил задържан, а като основание за издаване на
заповедта в същата било вписано "данни за извършено престъпление във връзка с чл.343б
НК- управление на МПС след употреба на алкохол"
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на
лице рег. № 3384зз-734/15.07.2024 година, декларация от П., протокол за личен обиск на П.
П., Удостоверение рег. № 513р-82817/15.8.24, Талон за изследване № 0174622, Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, Протокол за химическо изследване,
разпечатка от техническо средство.
Съдът намира посочените източници за безпротИ.речиви, съответни едни на други,
като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и
да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят
за изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя П. П., а именно- старши полицай Георги Богданов, е служител на СДВР, към
сектор "Охранителна полиция" и заема длъжност старши полицай. С оглед на това същият
от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с
осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва
задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е
осъществено от компетентен орган.
Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално
2
отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити,
като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е
удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае
да упражни. Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в
предвидената от закона писмена форма като съдържа правните основания за
постановяването й, а именно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания
за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста "данни за извършено
престъпление във връзка с чл.343б НК- управление на МПС след употреба на алкохол",
което обаче е достатъчно конкретно и пълно изложение на обстоятелствата. Съотнесено към
посоченото за това правно основание на чл.72, ал1, т.1 ЗМВР означава данни за
съпричастност на задържаното лице към определено престъпно посегателство. В настоящия
случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта съдържат конкретен
престъпен състав, включително словесно описание, което предвид контекста на
задържането- в рамките на проверката по ЗДвП, в която именно са установени данните за
извършено престъпление в достатъчна степен удовлетворява изискванията на закона, като
тези данни носят достатъчно информация.
От страна на жалбоподателя не са приведени каквито и да е доказателства в
протИ.вес на изложеното от административния орган, напротив твърденията напълно се
подкрепят от събраните писмени доказателства. Предвид на това и съдът намери, че
задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на
задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е.
стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна
отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с
фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са били изпълнени
предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а именно за задържаното лице- П. Г. П. са били
налични данни за съпричастност към разследвано престъпление. Този извод се налага от
събраните документи- разпечатка от дрегер, талон за изследване, протокол за вземане на
проби, които сочат жалбоподателя като извършител на престъпление по чл.343б, ал.1 НК-
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
промила.
Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта
заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в
съдебната практика. В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение №
4166 от 20.03.2019г. по адм.д. № 764/2018г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите
основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на
данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в
извършването на такова." Това разбиране е което е в съответствие и с даденото в практиката
на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането.(Дидов срещу България,
Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).
С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на П. П. от 15.07.2024г. е
осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически
основания за това.
Най-сетне съдът намира, че задържането на жалбоподателя П. П. съответства на
целта на закона, преценена съобразно установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички
действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в
зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на
протИ.правно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите
вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на
неотложни действия с участие на задържания, насочени към разследване на извършеното
3
престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д.
№ 829/2015 г. ; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 9763/2018 г. и
много други). В настоящия случай чрез задържането, фактически започнало още по време на
проверката по ЗДвП от една страна е осуетена възможността на жалбоподателя да продължи
управлението на превозно средство, а от друга е обезпечено надлежното му транспортиране
до лечебно заведение, където да предостави кръв за изследването, съгласно чл.7, ал.1
Наредбата. Иначе казано установява се легитимна цел за ограничаване на правото на
свободно придвижване на лицето.
Ето защо съдът намира, че извършеното задържане се явява законосъобразно и
жалбата срещу същото следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба срещу законността на задържането на П. Г. П., обективирано в
Заповед за задържане на лице № 3384зз-734/15.07.2024 година, издадена от старши полицай
при 09 РУ-СДВР и ПОТВЪРЖДАВА същата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4