№ 3305
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Н.й Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501495 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава XX ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Аксаково, подадена чрез
юрисконсулт с пълномощно по делото, срещу Решение № 908/14.03.2025 г.,
постановено по гр. д. № 5038 по описа за 2024 г. на РС – Варна, с което е
уважен предявен от Д. К. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Н., ЕГН **********,
срещу въззивника Община Аксаково положителен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК за собственост и е прието за установено в отношенията между
страните, че въззиваемите Д. Н. и Н. Н. са собственици на недвижим имот,
находящ се в с. Осеново, местност „***“, представляващ поземлен имот с
идентификатор ***.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Осеново, м. „***“, одобрена със Заповед № РД – 18 – 96/28.12.2015 г. на ИД на
АГКК, с площ 512 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори ***.102, ***.7,
***.8, ***.71 и ***.70 и на поземлен имот с идентификатор ***.7, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Осеново, м. „***“,
одобрена със Заповед № РД – 18 – 96/28.12.2015 г. на ИД на АГКК, с площ 565
кв. м., при съседи: имоти с идентификатори ***.11, ***.102, ***.10, ***.9,
***.8 и ***.6, придобит по давност чрез владение, упражнявано в периода от
1965 г. до подаването на исковата молба – 25.04.2023 г.
В жалбата са наведени оплаквания за недопустимост, в условията на
евентуалност за неправилност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение. Твърди, че процесните имоти са актувани като
общински и предвид установения мораториум за придобиване на собственост
на държавен или общински имот (действал до обявяването му за
противоконституционен с влизане в сила на 08.03.2022 г. на Решение № 3 от
24.02.2022 г., постановено по к. д. № 16/2021 г.), предявяването на
положителен установителен иск за собственост в настоящия случай е
недопустимо. Посочва, че има законоустановен специален ред за придобиване
право на собственост върху земеделски земи, поради което е недопустимо
1
предявяването на положителен установителен иск за собственост.
Поддържа, че въззиваемите не са доказали в условията на главно и
пълно доказване, че са упражнявали давностно владение в процесния период,
респективно, че са придобили правото на собственост на това основание,
както и това, че имотите не са подлежали на възстановяване и затова не могат
да станат общинска собственост. Излага твърдения, че в хода на
производството е установено, че имотите са станали общинска собственост по
силата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което и същите не биха могли да бъдат
придобити от въззиваемите чрез осъществявано от тях владение. Навежда
оплаквания, че първоинстанционния съд неправилно е оценил
доказателствения материал и се е позовал на неустановени по делото факти.
Сочи, че в заключението на в. л. инж. В. А. по допуснатата по делото СТЕ
няма констатации във вложения от съда смисъл, както и че не са поставяни
въпроси в тази връзка. Намира, че с оглед презумпцията за масовизация на
земеделските земи, процесните имоти са били обобществени чрез
включването им в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях,
селскостопанска организация. Твърди, че е установено, че имотите са
попадали в територия с карта на възстановена собственост за землището на с.
Осеново, Община Аксаково, до влизане в сила на кадастралната карта за
същото населено място и представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2
ЗСПЗЗ, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Според
въззивника се установява още, че имот № 219006 (съответстващ на имот с
идентификатор ***.6) и № 219007 (съответстващ на имот с идентификатор
***.7) са определени от комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ като земи по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и понастоящем са записани в регистъра на тези имоти като
собственост на Община Аксаково. Сочи, че Община Аксаково е съставила и
актове за частна общинска собственост, както следва: за имот № 219006 по
КВС – АОС № 4927 от 02.11.2021 г. и за имот № 219007 по КВС – АОС №
4928 от 02.11.2021 г., като след влизане в сила на кадастралната карта за
територията, са съставени нови АОС за имотите, съответно с №
7687/25.06.2024 г. и № 7688/25.06.2024 г.
Намира за необосновано заключението на първоинстанционния съд, че
имотите не попадат в приложното поле на сочената норма, тъй като не
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. След като комисията не е направила
такава констатация, а заповедта на директора на ОД „Земеделие“ – Варна, с
която имотите са включени в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, не е
обжалвана от ищците, следва да се приеме, че е налице влязъл в сила
административен акт, от който общината черпи права.
Твърди, че за земеделските земи е приложим специален ред за
придобиване право на собственост. Посочва, че въззиваемите са предявили
иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с което са претендирали да бъде прието за
установено, че имат правото на възстановяване на собствеността върху
земеделска земя, съставляваща лозе с площ от 1 дка в местността „***“, с.
Осеново, община Аксаково, за която се твърди, че представлява територията, в
която попадат процесните имоти. По така предявения иск било постановено
решение № 4085/15.10.2012 г. по гр. д. № 1159/2007 г. на РС – Варна, с което е
отхвърлен. Посочва, че лозето от 1 дка е било включено в ТКЗС с оглед
волеизявлението на Х С Георгиев, направено на 06.01.1963 г. пред нотариус
2
като завещателно разпореждане. Действително по делото не била установена
идентичност между това лозе и процесните имоти, но от завещанието се
установило, че Х С Георгиев, който е съпруг на праводателката на
въззиваемите – Стана Лефтерова Атанасова, е бил член – кооператор. Според
примерния Устав на ТКЗС същият е бил длъжен да внесе цялата своя и на
членовете на домакинството си земя.
Излага твърдения, че въззиваемите не биха могли да придобият имотите
чрез давностно владение, тъй като те не претендират владението да е
осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината. Освен
това, сочи, че придобиването на имот, който подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността.
Поддържа, че въззиваемите не са могли да осъществят владение, тъй като по
отношение на тях вещта не е била индивидуализирана. Навежда оплаквания,
че първоинстанционният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по тези
възражения в обжалваното решение. Твърди, че със съставените актове за
общинска собственост е нарушено спокойното владение на процесните имоти.
Поддържа, че не е осъществено явно владение от страна на въззиваемите,
както и че те са държали процесните имоти за Община Аксаково. Моли за
обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на
производството като недопустимо, а в условията на евентуалност – да бъде
отменено и предявените установителни искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира сторените разноски и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на
евентуално претендирано от въззиваемите адвокатско възнаграждение,
надвишаващо минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
процесуалния представител на въззиваемите, с който моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено като валидно,
допустимо и правилно. Излага съображения за допустимостта на предявените
установителни искове. Твърди, че въззиваемите са доказали владението на
имотите в процесния период, че те не са били включени в ТКЗС, че не са били
отнети по някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, респективно, че не са
подлежали на възстановяване. Поддържа, че процесното лозе неправилно е
включено в списъка по Раздел I, т. 1 от протоколно решение № 3/12.05.2009 г.
на комисия, назначена със Заповед № РД – 09 – 253/01.12.2008 г., тъй като не
са били налице предпоставките по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Посочва, че актът не
може да бъде противопоставен на въззиваемите поради това, че е издаден без
тяхно участие. Сочи, че не е съобразено издаденото на въззиваемите от
Общинска служба „ЗГ“ удостоверение с изх. № 447/19.02.2007 г., от което се
установявало, че лозето не е било заявявано за възстановяване от
наследниците на Х С и Стана Атанасова и сочещо още, че ищците заявяват
самостоятелни права върху имота. Посочва, че по гр. д. № 1159/2007 г. на РС –
Варна не е установено процесните имоти да са подлежали на възстановяване.
Съответно поддържа, че не намират приложение нормите на чл. 19 ЗСПЗЗ, чл.
86 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Не било доказано, че картата за възстановената
собственост, планът за земеразделяне, на който се позовава въззивникът , са
3
влезли в сила. Твърди, че идентичността на лозето със сочените в исковата
молба поземлени имоти е установена по безспорен начин.
Посочва, че в материалите по гр. д. № 1159/2007 г. на РС – Варна се
установява, че процесното лозе, декларирано от Х С в декларацията за
притежавани непокрити земеделски имоти по КВС представлява имоти с №
219006 с №219007 и към 2007 г. е представлявало лозе с обща площ 1077 кв.
м. Вещото лице по делото посочило, че лозето е с трайно установени граници:
от север – пътека с дължина 94 м., от изток – слог с дължина около 11 м., от юг
– пътека с дължина около 87 м. и от запад – висок слог с дължина 13,30 м. В
тази връзка оспорва експертизата изготвена по настоящото дело. Навежда
оплаквания, че вещото лице не е посетило имота, както и че изслушването и
приемането на заключението му в първото о. с. з. е извършено без участието
на въззиваемите в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, поради което било
нарушено правото им на защита. Излага допълнителни аргументи в подкрепа
на довода, че процесната земя не е внасяна в ТКЗС, както и че тя не е била
отнемана от собствениците й. Оспорва издадените актове за частна общинска
собственост, приложени по делото, касаещи двата недвижими имота. Твърди,
че същите са непротивопоставими на въззиваемите, както и че е останало
недоказано фактическото основание за придобиване на двата имота от
въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
въззивната жалба бъде оставена без уважение. Претендира сторените
разноски по делото.
Прави доказателствено искане за назначаването на допълнителна СТЕ
със задача: вещото лице, след като се запознае с наличните документи в
Общинска служба „Земеделие“ – Аксаково относно приетия по делото
Крепостен акт № 1259/23.11.1904 г., като изследва посочените в същия
граници и съседи, а също и предвид събраните свидетелски показания,
картата за възстановената собственост, в това число и регистрите на
собствениците към нея и след оглед на място, да отговори на въпроса
„Представлява ли процесното лозе (ПИ с идентификатори ***.6 и ***.7) част
от лозето, описано в крепостния акт?“.
Производството е образувано и по частна жалба на Община Аксаково,
подадена чрез юрисконсулт с пълномощно по делото, срещу Определение №
6068/09.05.2025 г., с което е оставена без уважение молба за изменение на
Решение № 908/14.03.2025 г., постановено по гр. д. № 5038 по описа за 2024 г.
на РС – Варна, в частта за разноските. С жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на определението. Посочва, че адвокатското възнаграждение
следва да се определи на база данъчна оценка на имотите, предмет на
производството. Намира, че приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според
която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела с определен материален интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер
на 400 лв. Предвид това счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв. е прекомерно. Поддържа, че делото е с ниска правна и фактическа
сложност, освен това делото било протекло само в две открити заседания.
Моли за отмяна на постановеното определение и за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Срещу частната жалба е подаден отговор в срок от въззиваемата страна
4
чрез процесуален представител с пълномощно по делото. Твърди, че по делото
са предявени няколко на брой искове, като възнаграждение следва да бъде
определено за всеки от тях. Намира частната жалба за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение, като определението на първоинстанционния
съд по чл. 248, ал. 3 ГПК бъде оставено в сила.
Подадените въззивна жалба, отговор на въззивна жалба, въззивна частна
жалба и отговор на въззивна частна жалба са от легитимирани страни, срещу
подлежащи на обжалване актове, в срок, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане.
Съдът, след като се запозна с делото, счита, че искането в отговора на
въззивната жалба за назначаването на СТЕ с посочена в него задача е
основателно. Същата е необходима с оглед изясняване на делото от
фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 29.09.2025 г. от 14:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на
препис от настоящото определение, като на въззивника да се изпратят копия
от отговора на въззивната жалба и от отговора на въззивната частна жалба,
подадени от въззиваемите.
НАЗНАЧАВА СТЕ, експертът по която след запознаване с материалите
по делото, оглед на място и справка в Община Аксаково, Общинска служба
„Земеделие“ – Аксаково, АГКК и други необходими за делото компетентни
държавни и общински органи, да даде заключение по следния въпрос:
1. Представлява ли процесното лозе (ПИ с идентификатори ***.6 и
***.7) част от лозето, описано в крепостния акт, приложен по делото?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00
лв., вносими от въззиваемата страна в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл. 161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след представяне на доказателства за
внесен депозит с оглед назначаването на вещо лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6