№ 94595
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
като разгледа докладваното от Б В Частно гражданско дело №
20241110134326 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от “С...“ ООД срещу Х. И. Р. за няколко суми по договор за паричен заем, сред
които 279, 51 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение, и 225 лв., представляваща еднократно начислена неустойка поради забава
на плащането и предприемане на действия за извънсъдебно събиране.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за
наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли
заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това /в този
смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение се отнася както за гражданските
сделки, така и за търговските сделки по силата на чл. 288 ТЗ и за неговото спазване съдът
следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане на неустойка. В разглеждания случай се
претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в банкова гаранция или поръчител. По същество описаната претенция за
неустойка излиза извън присъщите й функции и се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не
го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе
тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна,
1
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на
задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели
постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред
невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.
По отношение на еднократно начислената неустойка за забава в плащанията и
предприемане на действия за извънсъдебно събиране, съдът намира, че с нея се заобикаля
законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още
едно обезщетение. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
посочените по-горе вземания, противоречат на чл. 33, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, които
ограничават отговорността на потребителя, поради което са нищожни. С оглед на
изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните суми, както и за държавна
такса за разликата над 22, 21 лв. до пълния дължим размер от 32, 30 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение за разликата над 34, 38 лв. до пълния дължим размер от 50 лв.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
../06.06.2024 г., подадено от “С...“ ООД срещу Х. И. Р., в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания по договор за паричен заем №
655973, сключен на 30.03.2022 г.: 279, 51 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, и 225 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка поради забава на плащането и предприемане на действия за
извънсъдебно събиране, както и за държавна такса за разликата над 22, 21 лв. до пълния
дължим размер от 32, 30 лв.и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 34, 38
лв. до пълния дължим размер от 50 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2